Решение № 987 от 06.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Пловдив , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Десислава Пл. Порязова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Администрат ивно наказателно дело № 20215330203803 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Делото е образувано по жалба на ИВ. В. БР. срещу наказателно постановление № 21-0432-000144 /04.02.2021г. на П. И. Т. – Началник Първо РУ при ОДМВР-Пловди в , с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока.Жалбоподателят Б. редовно и своевременно призован не се явява ,като в съдебно заседание се представлява от адв. Т. излага основания за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Първо РУ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител Депозирано и становище в писмен вид,с което се иска потвърждаване на НП.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Видно от описаното в обжалваното наказателно постановление на 05.01.2021г., около 1 1, 50 часа, в с .Първенец на ул.Речна до №13 в посока с.Брестовица жалбоподателят, управлявайки специален автомобил " Мерцедес 1424 с рег.№ ********* собственост на „Тик транс „ЕООД , се и 1 навлиза след знак В-18 забраняващ преминаването на пътнот превзодно средство с маса и това по-голям от означеното.

Свидетелят С.К. . – мл. полицейски инспектор при ОД на мВР спрел за проверка водача на автомобила. Свидетелят К . съставил акт за установяване на административно нарушение № 040659 от 05.01.2021г., като субсумирал нарушението под текста на чл. 6, т. 1 ЗДвП . Жалбоподателят не възразил при връчване на АУАН. Не се възползвал от правото си да депозира възражение срещу констатациите по АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН . Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-0432 000144 от 04.04.2021г. от началник Първо РУ на МВР-Пловдив , с което за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП на водача на автомобила била наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП .

С оглед служебното задължение за извършване проверка на процесуалната законосъобразност съдът приема:

Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган /Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. , акт за установяване на административно нарушение № СЕРИЯ АА №040659 от 05.01.2021г. и наказателно постановление №21-0432-000144 /04.02.2021г г. са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, посочени в Заповедта.

АУАН е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и е предявен на нарушителя.

Наказателно постановление № 21-0432-000144 /04.02.2021г г. е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН .

Съдът намира, че при издаване на процесното наказателно постановление административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение наматериалния закон, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя поради следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП участниците в движението по пъгищата следва да съобразяват поведението си с пътните знаци и маркировки.Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП гласи, че водач на ППС се наказва с глоба в определен размер, който навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на пътно превозно средство с размери, маса и натоварване на ос над означените.

Действието на знак В-18 се изразява в забрана за влизане на пътни превозни средства с маса с товар, по-голям от означената.

Видно от обстоятелствата, с които администрат ивнонаказващият орган е характеризирал нарушението в акт за установяване на административно нарушение №. АА №040659 от 05.01.2021г, в случая действието на знак В-18 се е изразявало в забрана за движение на пътищата по-голяма от означената3,5 тона. Нито в АУАН, нито в обусловеното от него обжалвано наказателно постановление, не е посочена масата на товарен автомобил " специален автомобил " Мерцедес 1424 с рег.№ *********“.Това е един от доводите на пълномощника на жалбоподателя описан в жалбатата му и основателен според настоящия съд.За да бъде възможно съпоставянето на правнозначимата характеристика с въведения лимит със знак В-18 "Забранено движението на автомобил над 3,5 тона". Липсата на тази съществена 2 характеристика от съставомерността на административното нарушение не е изправена с издаването на наказателното постановление.

Съдът намира, че в случая е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 , респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН . И в двата процесуални документа не е посочено точно и ясно от фактическа страна каква е била масата на конкретното МПС, което е основният признак от състава на вмененото нарушение.

АУАН има в администрат ивнонаказателния процес функцията на обвинителен акт.

В него трябва да бъдат посочени ясно и точно фактическото и юридическо обвинение срещу нарушителя. Това изискване на закона - чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не е спазено от актосъставителя.

Непосочването ясно и точно на фактическото и юридическо обвинение срещу нарушителя ограничава правото му на защита, да разбере в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатото нарушение не може да бъде поправено с наказателното постановление (а и реално не е), а още по-малко - в хода на съдебното производство.Пропускът по своето естество води до ограничаване правото на защита по фактите, което определя допуснатото нарушение като съществено и обуславящо отмяната на наказателното постановление на самостоятелно основание.

На следващо място ,както и е описано в жалбата ,действително в НП и АУАН има съществено разминаване между съставомерното изпълнително деяние.Това е така ,тъй като в АУАН е вписано ,че „преминава през пътен знак В-18 , а в НП е вписано „навлиза след пътен знак В-18“.Това в допълнени внася неяснота и противоречие какво точно е изпълнителното деяние ,което се вменява във вина за извършено от жалбоподателя.И води до нарушаване на правото му на защита да узнае всички съставомерни факти и да се защитава срещу тях.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва 3 да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.

Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за правна защита и съдействие е приложен , отразено е плащане в брой .Размерът е съобразен и с нормативната уредба. По изложените съображения, в полза на жалбоподателя срещу ОДМВР-Пловд и в се поражда право на разноски в размер на 300 лева.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0432-000144 /04.02.2021г. на П. И. Т. - Началник Първо РУ при ОДМВР-Пловдив ,издадено срещу ИВ.

В. БР. ЕГН ********** ,с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция МВР –Пловд ив ДА ЗАПЛАТИ на И. В.

БР. ЕГН ********** сумата от 300/триста / лева , представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните през Административен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4