Решение № 54 от 11.03.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. С., 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500005 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 370/29.09.2023 г. по гр.дело № 442/2023 г. С.ският районен съд осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР да заплати на Х. А. Е. сумата от 4 320 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурена безплатна храна за периода 01.05.2020 г. - 01.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-11.05.2023 г., до окончателното й изплащане.

С решението също така дирекцията е осъдена да заплати по сметка на С.ския районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 172,80 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 120 лв.

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР-София, чрез гл.юрк.Е.С.Т. с искане да бъде отменено и исковете на Х. Е. – отхвърлени. Претендира и за разноските пред двете инстанции.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, не се явява представител. Жалбата се поддържа чрез писмена молба от юрк.Е.С.Т., в която се съдържа и искане за присъждане на юрк. възнаграждение, както и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, платено на адвоката-пълномощник на насрещната страна.

1

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Х. А. Е., чрез своя пълномощник адв.Е.Р., оспорва жалбата и моли за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Е.Р., и продължава да оспорва жалбата.

Съдът установява следното:

Искът и съответно – решението по него, не са недопустими като насочен и постановено срещу ненадлежен ответник – Главна дирекция „Гранична полиция“, вместо самото МВР.

Както правилно е изтъкнато в отговора на въззивната жалба, ВКС приема с решение № 99/03.07.2019 г. по гр.дело № 1876/2018 г., ІV г.о., че когато държавното учреждение притежава качеството юридическа личност, то е правосубектно и е надлежен ответник по предявените срещу него искове; и когато правосубектното учреждение е поделение на по-висшестоящо държавно учреждение, предявеният срещу повисшестоящото учреждение иск е недопустим, тъй като надлежният ответник е друг правен субект.Чл.37, ал.2 ЗМВР придава качеството на юридическо лице и на главните дирекции в МВР, ето защо ГД „Гранична полиция“ /чл.38, т.4 ЗМВР/ в случая е надлежният ответник, а не самото МВР.

Решението обаче е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго, с което искът на Х. Е. се отхвърли като неоснователен.

Във Върховния касационен съд е образувано на 21.02.2024 г. тълкувателно дело № 1/2024 г. на Гражданската колегия, по което да се приеме тълкувателно решение по спорния и по настоящото дело въпрос, поставен и в сезиращото ВКС искане на министъра на вътрешните работи, а именно: „Държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗДСл, имат ли право да им се осигурява храна или левовата и равностойност съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 ЗМВР ? „

Настоящият съдебен състав счита, че тези държавни служители нямат право на храната или левовата и равностойност по чл.181, ал.1 ЗМВР. Това е така поради следното:

Няма спор по делото и е видно от представените заповеди на директора на ответната дирекция, че ищцата работи като Началник сектор „Административно обслужване“ към Регионална дирекция Гранична полиция“ - С. към Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР – София. Тя е държавен служител и е назначена на посочената длъжност със заповед № 8121К-7501/17.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи.

Съгласно изменението на ЗМВР /ДВ бр.14/2015 г., в сила от 01.04.2015 г./, служителите на МВР са разпределени в три групи, съгласно чл.142, ал.1 ЗМВР: по т.1. държавни служители – полицейски органи и

2 органи по пожарна безопасност и защита на населението;

2. държавни служители;

3. лица, работещи по трудово правоотношение.

Същото изменение предвижда, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон/ал.2/; статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител /ал.3/ и че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон/ ал.4/.

Преди това изменение, служителите в МВР са били разделени в две групи, съгласно предходната редакция на чл.142, ал.1 : по т.1 – държавни служители; и т.2 – лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на служителите по т.1 се е уреждал от ЗМВР /ал.2 на чл.142/, а статутът на служителите по т.2 – при условията и по реда на КТ и на ЗМВР /ал.3 на чл.142./

Също така, съгласно § 85 от ЗИДЗМВР /в сила от 1.04.2015 г., обн. ДВ, бр.

14/2015 г.,/ разпоредбите на Закона за държавния служител се прилагат за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015 г.

§ 86 от същия ЗИД предвижда, че за държавните служители в

Министерството на вътрешните работи, заемащи длъжности за държавни служители по чл.

142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения.

Към 17.10.2017 г., когато ищцата е назначена в РД “Гранична полиция“-С., както и понастоящем, няма спор, че тя държавен служител по смисъла на т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР. Предвид посочения в предходния абзац § 85, тъй като служебното и правоотношение възниква след 01.04.2015 г., спрямо нея се прилага ЗДСл, в който не урежда получаването на безплатна храна или левовата и равностойност.

Отделно, според § 69, ал.1 ЗИДЗМВР, /в сила от 1.02.2017 г. - ДВ, бр.

81/2016 г./ служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.

Ал.6 на същия § 69 предвижда, че при назначаването на служителите по ал.

1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, и включващо заплата за длъжност, допълнително 3 възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1.

Това означава, че от влизане в сила на посоченото изменение, на тази категория държавни служители не се изплаща отделно левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, а тя се калкулира в размера на индивидуалната основна заплата, както приемат редица съдилища, напр.СГС – решение № 4411/09.08.2023 г. по В.гр.дело № 12057/2022 г., решение № 1251/15.07.2021 г. по В.гр.дело № 1480/2021 г. на ОС-Варна и т.н.

През исковия период 01.05.2020 г. – 01.05.2023 г. до 01.10.2020 г. действа старата редакция на чл.142, ал.4 ЗМВР, според която статутът на служителите по т.2 на ал.1 каквато е ищцата, се урежда само от ЗДСл. В ЗДСл, както се каза, не е предвидено предоставяне на безплатна храна или левовата и равностойност. С изменение на закона, ДВ бр.60/2020 г., в сила от 02.10.2020 г., в ал.4 на чл.142 ЗМВР е предвидено, че статутът на служителите по т.2 на ал.1 се урежда и от изрично посочени разпоредби на ЗМВР, а именно - и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл.

190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон /ЗМВР/.

Вижда се, че в ал.4 на чл.142 ЗМВР не е предвидено спрямо държавните служители по ал.1, т.2 на същия член, каквато е Х. Е., да се прилага чл.181, ал.1 ЗМВР, уреждаща дължимостта на храна, съответно левовата и равностойност.

Съгласно чл.181, ал.1 ЗМВР, на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Ищцата счита, че, след като в тази алинея не е посочено изрично, че храната или левовата и равностойност се осигурява само на служителите по някоя от точките на ал.1 на чл.141 ЗМВР, следва, че такава се дължи на всички служители на МВР по трите точки, включително на нея като държавен служител по т.2 на ал.1 от чл.142 ЗМВР.

Това разбиране противоречи на закона.

На първо място, ал.4 на чл.142 МВР съвсем изчерпателно изброява само онези разпоредби от специалния ЗМВР, които се прилагат спрямо държавните служители в МВР, чийто статут се урежда преимуществено от Закона за държавния служител, в който, както се отбеляза по-горе, не е предвидено предоставяне на безплатна храна или левовата и равностойност.

Чл.181, ал.1 в редакцията до 01.04.2015 г., разпорежда, че на служителите на МВР се изплащат ежемесечно порционни пари; а ал.3, изр.1 - че за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на държавните служители, се осигурява безплатна храна. С изменението от ДВ, бр.14/2015 г., в сила от 01.04.2015 г., вече е уредено в чл.181, ал.1 ЗМВР, че на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Съгласно ал.3, изр.1 на същия член, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, се осигурява безплатна храна.

Изменението на ЗМВР, ДВ бр.97/2017 г., в сила от 01.02.2017 г., предвижда в ал.3, изр.1, че за извършване на дейности, свързани със специфичния характер 4 на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна.

Така за целия исков период 01.05.2020 г. – 01.05.2023 г. чл.181, ал.1 ЗМВР разпорежда, че на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност; а ал.3, изр.1 на същия член - че на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност.

Това означава, че на държавен служител по ал.1, т.2 на чл.142 ЗМВР се дължи безплатна храна или левовата и равностойност само ако изпълнява дейности, свързани със специфичен характер на труда. Няма твърдения от ищцата, нито доказателства, тя да извършва дейност, свързана със специфичен характер на труда.

Ако ал.1 на чл.181 ЗМВР беше приложима към всички служители в МВР, без други условия, както се поддържа от ищцата, не би било необходимо създаването на ал.3 на чл.181 ЗМВР, защото тя урежда изключенията от ал.1 на чл.181 ЗМВР.

Позоваването на чл.1 ЗМВР, за да се обоснове приложимост на чл.181, ал.1 ЗМВР спрямо ищцата и другите като нея държавни служители по т.2 на ал.1 от чл.142 ЗМВР, е лишено от основание. Напротив, именно в изпълнение на целта на закона, описана в чл.1 ЗМВР, с ал.1 на чл.142 ЗМВР са отчетливо разграничени трите групи служители в МВР с различен статут, като в ал.4 на същия член изчерпателно са посочени изключенията от общото правило, че статутът на държавните служители по т.2 на ал.1 от чл.142 ЗМВР се урежда от Закона за държавния служител - изброени са само тези разпоредби от специалния ЗМВР, които се прилагат и спрямо тези служители.

В подкрепа на извода, че на ищцата като служител по т.2 на ал.1 от чл.142 ЗМВР не се дължи исковата сума, е и действаща и понастоящем Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи. Още в първоначалната и редакция от 2015 г., е предвидено в чл.1, че с тази наредба се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи (МВР) по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) – видно е, че в кръга на имащите право на тази храна или левовата и равностойност не са включени служителите по т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР. Впоследствие с изменение, което е в сила от 29.01.2021 г. в чл.1 е добавено, че такава храна се дължи и на служителите по чл.142, ал.3 ЗМВР. Наредбата конкретизира разрешението на законодателя, че на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР не се дължи храната или левовата и равностойност по чл.181, ал.1 ЗМВР и тази наредба не противоречи на закона.