Присъда № 21 от 17.02.2023, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 21 от 17.02.2023г., постановена по НОХД № 303/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград

Производството пред Благоевградския районен съд е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград с който В, роден на 02.04.1г. в гр. Разлог, българин, български гражданин, основно образование, безработен, неосъждан, живущ на адрес: с. а“ 15, общ. Разлог, обл.

Благоевград, с ЕГН ********** е обвинен в това, че в община Симитли, като е осъден с влязло в сила на 21.11.2019г. неприсъствено решение № 11030/2019г., постановено по гр. дело № 1556/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, да издържа свой низходящ – малолетния си син в, роден на8г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева, чрез неговата майка и законна представителка К, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 18 /осемнадесет/ месечни вноски, всяка по 180 лева, за периода от месец януари 2020г. до месец юни 2021г. /включително/, общо в размер на 3240.00 /три хиляди двеста и четиридесет/ лева. Деянието е квалифицирано от Районна прокуратура – Благоевград, като престъпление по чл.183 ал.1 от Наказателния кодекс (НК).

В хода на производството, в качеството на частен обвинител е конституиран в, чрез неговата майка и законен представител , които се представляват от повереник в лицето на адв..

В хода на съдебното производство представителят на Районна прокуратура - Благоевград поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Сочи, че липсват доказателства, удостоверяващи твърденията и възраженията на защитата по делото, че части от дължимите издръжки са изплатени, което обуславя несъставомерност на разглежданото обвинение. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл.183 ал.1 от НК, като в случая намира наказанието „Пробация“ за неподходящо, предвид процесуалното поведение на подсъдимия. Моли съдът да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което за се отложи за изпитателен срок от три години, като намира, че единствено такова по вид и тежест наказание ще изпълни в най-пълна степен задичите си по чл.36 от НК.

Частният обвинител, пострадалото лице чрез неговата майка и законен представител , представляван от адв. моли да се постанови присъда, с която да признаете за виновен подсъдимия в извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна, като моли съдът да му наложи наказание без приложението на чл.55 от НК. Намира в случая за найподходящо наказанието „Лишаване от свобода“, като единствено такова по тежест наказание би поврлияло превъзпитателно върху подсъдимия . Развива 1 съображения, че в случая няма заплатени парични средства за издръжка в инкриминирания период, но дори и да има такива минимални суми, то същите по силата на чл.76 ал.2 от ЗЗД не могат да бъдат приети за частични плащания по задължението, тъй като единствено са погасили разноски и лихви по дължимото парично задължение, но не и главница от същото.

Подсъдимият се явява лично в разпоредителното съдебно заседание и със защитник адв.в, чрез която оспорва обвинението, като сочи, че дължимите издръжки са плащани от подсъдимия и от негови близки, но от негово име чрез пощенски записи и записи на парични средства от чужбина. Дава обяснения по обвинението, с което отрича да не е изплатил издръжката, като сочи че парите са изпращани по пощата, но са връщани, тъй като няма кой да ги получи. Чрез защитника си адв. излага становище, че подсъдимият е лишен от възможност да изплати дължимата издръжка, като наред с това сочи, че едно наказание „Лишаване от свобода“ е изключително тежко и неуместно за налагане в настоящото производство, като моли да ако съдът приеме подсъдимия за виновен да му наложи наказание „Пробация“ или „Глоба“. Подсъдимия в правото си на лична защита сочи, че до един месец ще изплати изцяло дължимата издръжка, тъй като е започнал работа, а като последна дума, моли да му бъде наложено по-леко наказание.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и законът, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното:

Подсъдимият в е роден на 4г. в гр. Разлог, българин, български гражданин, неосъждан, с адрес в с. т и първа“ № 15, общ. Разлог, обл.

Благоевград, неженен, със средно образование, трудово ангажиран извън пределите на страната с ЕГН **********.

Подсъдимият и свидетелката живеели на семейни начела в с. общ.

Разлог, като от съжителството им на 19.02.2018г., се родил техния син . След раждането на детето отношенията между подсъдимия и се влошили и двамата се разделили, като Кристина Шопова и детето заживели в дома на родителите й в с Крупник, община Симитли. а, в качеството си на майка и законен представител на детето Рв, депозирала пред Районен съд –Благоевград искова молба, по силата на която направила искане за постановяване на решение, за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете в на нея, за определяне на местоживеенето на детето при нея, както и за определяне на режим на лични контакти на бащата с детето. С исковата молба се направило и искане за осъждане на бащата в да заплаща на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лева. Депозираната искова молба станала повод а образуване на гр. дело № 1556/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград. След разглеждане на делото съдът постановил неприсъствено решение № 11030/2019г., постановено по гр. дело № 1556/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград (лист 24-31 от ДП), с което 2 родителските права върху детето нов, роден на 19.02.2018г. били предоставени за упражняване на майката а, при която било определено и местоживеенето на детето. С решението били определени и режима на личните контакти на бащата с детето, както и дължимата от подсъдимия в месечна издръжка в размер на 180,00 лева за детето в, платими по банкова сметка във FIBANK, открита на името на ва, в качеството й на майка и законен представител на детето, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Решението на съда влязло в законна сила на 21.11.2019г., като не било обжалвано. Препис от съдебното решение бил връчен от свидетелката лично на подсъдимия на 29.11.2019г., за удостоверяване на което обстоятелство подсъдимия собственоръчно написал името си върху изготвеното съобщение за връчване.

Въпреки, че бил осъден с влязло в сила на 21.11.2019г. неприсъствено решение № 11030/2019г., постановено по гр. дело № 1556/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, да издържа свой низходящ, а именно малолетния си син , като му заплаща месечна издръжка в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева, подсъдимия не изпълнил задължението си, като не заплатил дължимите суми за издръжка на сина си за периода от месец януари 2020г. до месец юни 2021г., включително, всичко общо 18 /осемнадесет/ месечни вноски, всяка от по 180.00 лева, общо в размер на 3240.00 /три хиляди двеста и четиридесет/ лева.

В Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Благоевград било образувано изпълнително дело № 86/2020г. със страни взискател и длъжник подсъдимия в, с предмет месечна издръжка, за заплащането на която подсъдимият бил осъден с решение № 11030/2019г., както и разноски и такси във връзка с гражданското производство. Към 14.09.2020г. по изпълнителното дело не били постъпили плащания, видно от полученото писмо от ДСИ при СИС на Районен съд – Благоевград (лист 53 от ДП). Видно от същото писмо е, че подсъдимия в освен периодичното плащане на месечна издръжка в размер на 180,00 лева, дължал по същото изпълнително дело също и сумата в размер 1800 лева, представляващи дължима издръжка за минал период за една година назад преди предявяване на иска – периода от 17.06.2018г. до 17.06.2019г., както и сума в размер на 320 лева, направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и сума в размер 300 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и 70 лева държавна такса в полза на Районен съд – Благоевград за образуване на изпълнителното производство и за проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 06.07.2021г. подсъдимия с разписка (лист 141 от ДП) превел чрез „Easy pay“ на името на а сумата от 160,00 лева за издръжка на сина им, като не посочил задължението за издръжка за кой месец погасява.

На 17.09.2021г. подсъдимия в с разписка (лист 193 от ДП) превел чрез „Easy pay“ на името на сумата от 600,00 лева, като в основанието за превода 3 посочил, че заплаща издръжка за месеците юли, август и септември 2021г.

На 22.10.2021г. подсъдимия с разписка (лист 194 от ДП) превел чрез „Easy pay“ на името на К сумата от 200,00 лева, като в основанието за превода посочил, че е за издръжка за месец октомври 2021г.

На 19.11.2021г. а – жената, с която подсъдимия в живеел във фактическо съжителство с разписка (лист 212 от ДП) превела чрез „Easy pay“ на името на а сумата от 150,00 лева, като в основанието за превода посочила, че е за издръжка за месец ноември 2021г.

На 21.01.2022г. подсъдимия в превел с разписка (лист 213 от ДП) чрез „Easy pay“ на името на ва по сметка в ПИБ сумата от 200,00 лева, като в основанието за превода посочила, че е за издръжка за месец декември 2021г.

По искане на ва изпълнителната преписка била изпратена от Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - Благоевград на община Симитли за изплащане на издръжката по реда на Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

В хода на разследването, предвид първоначално дадените от страна на обвиняемия обяснения, а именно, че препис от съдебното решение, по силата на което е осъден да заплаща издръжка не му е бил връчено са снети сравнителни образци от подписа и почерка му, като е назначена в хода на досъдебното производство графическа експертиза. От заключението на същата експертиза (лист 105 – 109 от ДП) се установява, че ръкописния текст в името „Марио Стоянов“, изписан върху разписка/съобщение от 29.11.2019г. за връчване на съдебното решение е изписан от подсъдимия Марио Костадинов Стоянов.

От представено писмо изх. № 15636-1 от 10.09.2020г. на Директор на ТД на НАП-София, офис Благоевград се установява, че за подсъдимия в към 10.09.2020г. няма подадени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ за регистрирани трудови договори (лист 55 от ДП).

От писмо изх. № 214 от 14.09.2020г. на Агенция по вписванията се установява, че към 14.09.2020г. относно подсъдимия в няма данни за регистрирани фирми на негово име (лист 64 от ДП).

От представените разпечатки от сметката на а в Първа инвестиционна банка (лист 92 – 110 от делото), за времето от 2019г до 2022г. е видно, че сметката е захранвана с преводи от ДСП – Благоевград, преводи от чужбина от различни физически лица, между които и – майка на и през 2022г. от целеви преводи от Община Симитли с предназначение „издръжка на дете“.

Тези обстоятелства се подкрепят и от 13 броя (лист 111 до 123 от делото) приложени платежни нареждания на немски език (11 броя за 2021г. и 2 за 2022г.), от които е видно, че е превеждала на дъщеря си от чужбина различни в посочения период различни суми, на стойност от 80 евро до 300 евро.

От показанията на свидетелката се установява, че е майка на ва.

4

Свидетелката сочи, че през 2017 година отишла и взела дъщеря си от с.Баня, когато разбрала че е отишла при о. Въпреки това, а пак се върнала при подсъдимия и през 2018 г. родила детето. През месец май-юни се прибрала да живее при майка с, а пред 2020г. заживели заедно със свидетеля в гр.Симитли. Свидетелката установява също, че през 2019г. работила в Гърция, а през месец август 2019г. отишла на работа в Германия, като през целия този период до сега през месец – два изпращала на дъщеря си различни парични суми в евро.

От показанията на свидетелката а се установява, че същата е живяла съвместно с подсъдимия ов на семейни начала от 2016г. до мой 2018г., като живеели в с.Баня, отделно от родителите. От съвместното съжителството на 19.02.2018г., се родил техния син в, като след раждането на детето отношенията между подсъдимия в и свидетелката се влошили. Вследствие на това свидетелката през месец май 2018г. напуснало дома им в с.Баня и заедно с детето си Р отишли да живеят при майката и – свидетелката , първоначално в Благоевград, а след това в с.Крупник. След раздялата свидетелката и подсъдимия не подържали отношения, като последният не заплащал парични средства за детето. Свидетелката установява също, че подсъдимият е осъден да заплаща издръжка в размер на 180 лева на месец, като считано от декември 2021г. до настоящия момент такава не й е заплащана. Установява също, че получила от подсъдимия по Изипей сумите 600 лева, 200 лева, 300 лева и 150 лева, представляващи издръжка от юли 2021г. до ноември 2021г.