Определение № 1755 от 30.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1755 гр. Бургас, 30.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20232100501080 по описа за 2023 година Производството е по чл.413, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от юрисконсулт Галина Стилиянова Стойчева-Кръстева срещу разпореждане № 5939/31.05.2023 год. по ч.гр.д.

№ 3261/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на “Профи Кредит България” ЕООД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Я. Д. Ч. за заплащане на суми, както следва: 23,31 лв. - договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 10.04.2022 г. до 10.10.2022 г.; 70 лв. възнаграждение за закупена и ползвана услуга “Фаст“; 90 лв. възнаграждение за закупена услуга “Флекси“; 30 лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 30,32 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.04.2022 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 10.10.2022 г., 26,26 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 10.10.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план/ до 29.05.2023 г.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че в производството по чл.410 от ГПК съдът не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права. Твърди се, че съдът може да приеме наличие на 1 неравноправна клауза в договора за потребителски кредит само ако е обявена за такава по предвидения за това процесуален ред, а в случай, че се приеме неравноправност по чл.143 от ЗЗП следва да се направи задълбочен анализ на посочените критерии, какъвто районният съд не е извършил. Твърди се, че договорът от който заявителят черпи права отговаря на законовите изисквания, преди сключването му на потребителя е предоставена преддоговорна информация съгласно ЗПК, към договора е приложен погасителен план, с който длъжника е бил запознат и е бил съгласен с него.

Твърди се, че в договора ясно е посочена методиката по която е определен ГПР, като последният не надвишава максимума по изискванията на закона и не противоречи на добрите нрави. Сочи се, че уговорената възнаградителна лихва се дължи, тъй като това е възнаграждението на кредитната институция за предоставения кредит. Сочи се, че допълнителните услуги са възможност за потребителя и представляват услуги, поради което възнаграждението за предоставянето им е договорено при свободно изразена воля от потребителя и също не сочи наличие на неравноправни клаузи. Посочено е, че всички суми по заявлението са дължими. Направено е искане за отмЯ. на обжалваното определение, за цялостно уважаване на подаденото заявление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и на разноските за заплатена държавна такса от 15 лв.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Районният съд е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, срещу длъжника Я. Д. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх.

*, ет. *, за вземания произтичащи от договор за потребителски кредит № 40008678979 от 25.03.2022 г., между които и претендираните с частната жалба суми.

Заявлението е уважено частично, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1552/31.05.2023 год., по ч.гр.д.

№3261/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с която е разпоредено длъжникът Я. Д. Ч., с ЕГН: **********, да заплати на кредитора “Профи 2

Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак, пълномощник - юк. Галина Стилиянова СтойчеваКръстева, сумата 200 лева – неплатена главница , дължима по Договор за потребителски кредит 40008678979/25.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.05.2023 г. до окончателното плащане, както и сумите от 31,92 лв. – деловодни разноски, в т.ч. 10,64 лв. – държавна такса и 21,28 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението относно останалите претенции на заявителя, районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1, вр. с чл.19, ал.1 – 4, чл.21, чл.22 и чл.23 от ЗПК - не е ясно как е формиран ГПР.

Счита, че цената на закупените допълнителни услуги не е за такива по смисъла на чл.10а от ЗПК, а е част от предоставения кредит. Отделно от това клаузите за заплащането на тези суми са нищожни - на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като в ГПР очевидно не са включени всички разходи възнагражденията за услуги “Фаст“ и “Флекси“, с добавянето на които суми той става по-висок от предвидения в ал.4 от същата разпоредба размер, а по отношение на договорната лихва - и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави - уговореният ГЛП от 40.70 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва.

Видно от приложения към заявлението договор за потребителски кредит, заявителят е предоставил на длъжника сумата от 200 лв., която следва да бъде върната съгласно погасителния план до 10.10.2022 г. на 7 месечни вноски, всяка от по 31,90 лв., при уговорен ГПР - 46,99 %, ГЛП - 40,70 %.

Посочено е, че са закупени и допълнителни пакети услуги - „Фаст“, с договорено възнаграждение в размер на 70 лв. и „Флекси“, с договорено възнаграждение в размер на 90 лв., които формират допълнителна вноска, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Към договора е приложен подписан от страните погасителен план, по който по твърдение на заявителя не са извършвани погасителни вноски, поради което вземанията по договора са станали изцяло изискуеми.

Съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, в 3 заповедното производство на съда е предоставено правомощие служебно да извърши проверка дали искането по заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, поради което съдът намира за неоснователни възраженията по частната жалба, че в заповедното производство съдът няма правомощия да преценява валидността на договора за кредит. С оглед изискванията на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК тази служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са спазени императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедният съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Настоящата инстанция счита, че изводите на районния съд за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК не могат да бъдат споделени с оглед на това, че не е ясно как е формиран ГПР.

Приложеният договор за потребителски кредит съдържа необходимата информация посочена в чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 от ЗПК, в него е посочена отпуснатата сумата по кредита и общата дължима сума, както и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, годишния процент на разходите, съдържа Общи условия – неразделна част от договора, подписани от длъжника. С оглед на това съдът намира, че са спазени изискванията по чл.10, ал.1 от ЗПК, поради което не споделя извода на районния съд за недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК, се считат за нищожни.

Към датата на сключване на процесния договор за кредит 25.03.2022 г., разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК определят ясно и точно предела на оскъпяване на кредита. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и размерът й подлежи на договаряне, като единственото условие е същата, общо с другите разходи по кредита, формиращи ГПР, да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в левове и във валута, определени с Постановление 4 на МС, което в случая е спазено. Определеният по договора ГПР, в размер на 46,99 %, е в границите на законодателно заложения максимален праг и не сочи на нищожност на тази клауза на осн. чл. 19, ал.5 от ЗПК.

Приемането на чл.19, ал.4 и 5 ЗПК не представлява законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорни възнаградителни лихви противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на ГПР. Когато законодателят въведе норма като коментираната, нейното нарушаване влече нищожност поради противоречие със закона, което именно правно положение съдът императивно е длъжен да съобразява в обсега на дължимата защита и санкция. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на императивна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост за някои уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК - така в определение № 527/09.06.2022 г по гр. д. № 151/2022 г на ВКС.

С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В този смисъл съдът, след като извърши преценка относно съответствието на клаузата в договора, касаеща уговорения размер на годишна лихва, с добрите нрави, намира същата за валидна. От значение за тази преценка в случая са относително ниския размер на отпуснатия кредит, краткия срок за връщане на сумата, липсата на обезпечение на кредита и значително по-големия риск, поет от кредитора при отпускане на кредита, за разлика например от кредитите, отпускани от банкови финансови институции. Този анализ води до извод, че клаузата на договора, предвиждаща ГЛП в размер на 40,70% не е нищожна поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД. Също така преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определяне на основния му предмет и съответствие между цената или възнаграждението, от една страна и стоката и услугата, от друга страна - чл. 145, ал. 2 ЗЗП, т. е. размерът на възнаградителната лихва не подлежи на преценка в контекста на ЗЗП, в случай, че клаузата е ясна и разбираема, както е в настоящия договор.

5

От друга страна, в едностранното заповедно производство, в което съдът не събира доказателства, не е възможно да бъде определен точния размер на ГПР по договора, поради което изводът на районния съд, че видимо е налице предпоставката на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2, т.10 ЗПК за недействителност на целия договор за потребителски кредит е необоснован и не се споделя от настоящия съд. В случая за размера на ГПР следва да се съди по отразения в договора процент.

Предвид изложеното по-горе и според заявеното от кредитора по договора пълно неизпълнение от страна на длъжника на договорните задължения, съдът намира, че не са налице основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните със заявлението суми: 23,31 лв. - договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 10.04.2022 г. до 10.10.2022 г.; 30,32 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.04.2022 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 10.10.2022 г., 26,26 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 10.10.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план/ до 29.05.2023 г., в която част обжалваното определение е неправилно като незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а спорът решен по същество с издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочените суми.