Решение № 5184 от 20.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5184 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330110744 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на К. Х. Е. срещу „Ай ти еф груп” АД, с която са предявени установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за кредит. След връщането на първоначално предоставената сума на 03.04.2023 г. бил подписан анекс за нов транш в размер на 1500 лева, като били ла уговорена възнаградителна лихва.

Твърди, че анексът е недействителен поради нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В него били посочени лихвеният процент и начина на изчисляване на лихвата. Освен това не били посочени взетите предвид допускания при определяне на ГПР, методика за формирането му и разходите които са пряко свързани с договора.

Освен това посоченият ГПР бил неверен, защото оскъпяването било по-голямо.

Твърди, че посочената обща дължима сума също не съответствала на описаните в договора компоненти. Излага твърдения за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаряло на изискванията за добросъвестност между страните и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговец и потребителя.

Наред с това твърди, че неустойката е необосновано без да има причини за това.

Иска се установяването на недействителността на договора.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Признава сключването на анекса, като намира, че същият отговаря на всички изисквания на закона. В договора било посочен лихвеният процент и условията за прилагането му, като нямало норма, която да я ограничава до трикратния размер на 1 законната лихва. Оспорва договорът да е недействителен и поради липсата на записан начин за изчисляване на ГПР. Изтъква, че формулата за изчисляването му е уредена в приложение 1 на ЗПК, като в него са предвидени базови и допълнителни допускания при изчисляването. Счита, че неустойката не следва да бъде включвана в ГПР, защото не била разход по кредита. Наред с това клаузата на ГПР сама по себе си не водела до някакви задължения за потребителя. Възразява, че при неправилно определяне на ГПР не може да се счита, че договорът е недействителен предвид разпоредбата на чл. 19, ла.

4 ЗПК. Освен това в закона се предвиждало изрично, че при изчисляването на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си. В настоящия случай неустойката се начислявала именно поради неизпълнение на задължение за учредяване на обезпечение. Сита, че неустойката представлявала адекватно обезщетение за неизпълнение на задълженията на потребителя. Иска се отхвърляне на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а от приетите доказателства се установява сключването на договор за потребителски кредит от 16.01.2020 г. Договорът предоставял на ищцата кредитна линия с максимален разрешен лимит съгласно спецификацията на кредитните продукти на ответника- чл. 1.1. Бил уговорен срок на договора от 1 година и автоматичното му подновяване за 5-годишен период.- чл. 3.1. В рамките на срока кредитополучателят можел многократно да усвоява суми по кредита, като за получаването на нов транш било необходимо погасяване на предходния. В чл. 4.1. била уговорена възнаградителна лихва в размер на 39.64%. Било уговорено и предоставянето на обезпечение чрез две физически лица поръчители или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в чл. 6.6 от договора за всеки ден на неизпълнение, която се посочвала в погасителния план към всеки транш.

Конкретните параметри на договора били уговорени в анекс от 03.04.2023 г., съгласно който на ищцата бил предоставен транш № 306219. Между страните било уговорено предоставянето на кредит в размер на 1500 лева, който следвало да бъде върнат на 24 двуседмични вноски в размер на 76.34 лева всяка. ГПР бил посочен на 48.68%, а размерът на неустойката по чл. 6.6 бил 1464.72 лева.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон- ЗПК.

2

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нормата е императивна и предвижда, че договорът кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина следва да са инкорпорирани всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Посочената в анекса стойности на ГПР не отговаря на реално прилаганата от кредитора, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които ищцата ще трябва да понесе заради уговореното задължение за представяне на обезпечение и предвидената при неизпълнение неустойка по чл. 9 от анекса във връзка с чл. 6.6 от договора. Задължението за обезпечаване на кредита е допълнително и реално не се отразява върху необходимостта от връщането на кредита съобразно договореното между страните. Функцията му е да даде допълнителна сигурност на кредитора, като предостави възможност да иска изпълнението от няколко лица, независимо дали това е поръчител или банка, предоставила гаранция. И в двата случая задължението на кредитополучателя да върне предоставената сума не се променя, поради което и от самото непредоставяне на обезпечение не настъпват вреди. Въпреки това между страните е била уговорена неустойка, която още при самото сключване на договора е включена във всяка от месечните погасителни вноски, съгласно приложения погасителен план. Така уговореното задължение единствено увеличава подлежаща на връщане сума и при плащане на всички вземания (главница, лихва и неустойка), осигурява допълнително възнаграждение за предоставената от кредитодателя услугавъзмездно ползване на определена сума за определен период от време.

3

Ето защо това допълнително плащане се отнася до разходи за потребителя, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвид предоставената сума (1500 лева), процентът на възнаградителна лихва (39.64%), размерът на неустойката (1464.72 лева) и срокът на заема (около 11 месеца).

Поради изложеното, посочения в анекса годишен процент на разходите не отговаря на действителния. Посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г. ; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.

ГПР представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото реално води до липса на необходима за потребителя информация.

Следователно процесният анекс, в който са обективирани конкретните параметри на договор за потребителски кредит, е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.

Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата 131.88 лева за платена държавна такса и 630 лева платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. Х. Е., ЕГН 4

********** и „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, че сключеният между тях анекс по транш с пореден номер **** г. към договор за потребителски кредит от 16.01.2020 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, да заплати на К. Х. Е., ЕГН **********, сумата от 761.88 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 5