Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4570 от 06.10.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1070/2026
Вид
Решение № 4570
Подписан
06.10.2026
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4570 гр. Пловдив, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20265330101070 по описа за 2026 година

Производството е по предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, чл. 19, чл. 21 и чл. 22 ЗПК и чл. 143 и сл. ЗЗП.

Ищецът Е. Г. Л. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С. Н., е предявил против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standard 14 plus № *** г., с която е уговорена еднократна такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 779,48 лв. /397,69 евро/.

Ищецът твърди, че по договора му е предоставена заемна сума в размер на 1 350,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,32 % и посочен годишен процент на разходите 50,00 %. С чл. 1, ал. 3 от договора е предвидена допълнителна такса за експресно разглеждане в размер на 779,48 лв., т.е. в размер, надхвърлящ половината от чистата стойност на предоставения заем.

Поддържа, че процесната такса не представлява действителна самостоятелна допълнителна услуга, а разход, непосредствено свързан с разглеждането, одобряването и отпускането на кредита. Според ищеца кредиторът чрез тази клауза прехвърля върху потребителя разход по извършване на собствената си дейност и прикрива част от цената на кредита извън договорната лихва и извън посочения ГПР.

Твърди още, че липсва еквивалентност между размера на таксата и естеството на предоставяната насрещна престация; че размерът на таксата не е бил посочен в 1 предложението за сключване на договора преди неговото подписване; че клаузата не е индивидуално уговорена и потребителят не е могъл реално да влияе върху нейното съдържание; че поради това е налице значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

Ищецът се позовава и на разпоредбите на ЗПК относно годишния процент на разходите, като сочи, че таксата следва да бъде отчетена като част от общия разход по кредита.

Поддържа, че невключването й в ГПР води до посочване на процент, който не отразява реалното икономическо оскъпяване на кредита и представлява заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда и доводи за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК.

Ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД, чрез адв. А. Н. и юрк. М. М.-С., оспорва иска.

На първо място поддържа възражение за недопустимост поради злоупотреба с процесуални права. Според ответника ищецът и процесуалният му представител водят множество дела срещу кредитни институции, включително дела за отделни клаузи от едни и същи договори, като чрез това се цели генериране на разноски за безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ЗА.

Посочва, че ищецът имал възможност да заплати адвокатско възнаграждение, тъй като бил свързан с търговско дружество.

Ответникът прави и възражение за нередовност на исковата молба поради несъответствие между обстоятелствената част, в която са развити доводи и за недействителност на целия договор, и петитума, насочен към нищожността само на отделната клауза. Оспорва и използването на банкова сметка на адвоката за евентуално присъждане на суми.

По съществото на спора ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за паричен заем Standard 14 plus № *** г., но оспорва всички твърдения относно недействителността на чл. 1, ал. 3.

Поддържа, че услугата по експресно разглеждане е доброволно избрана от заемателя, не е условие за предоставяне на кредит и предхожда във времето усвояването и управлението на кредита, поради което не попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според ответника тя представлява допустима допълнителна услуга по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, предоставена в интерес на потребителя.

Твърди, че процесната клауза е индивидуално уговорена, тъй като договорът е сключен по заявление на кредитополучателя, той е попълнил въпросници и е получил преддоговорна информация, поради което бил в състояние да влияе върху съдържанието на договора и съзнателно да избере дали да ползва услугата.

Оспорва тезата за неравноправност и противоречие с добрите нрави. Излага, че добрите нрави не регулират цените на услугите, че цената е ясно посочена в договора и че когато потребителят може да избере дали да ползва услуга при предварително известна цена, не е налице недобросъвестност или значително неравновесие.

Ответникът твърди още, че таксата не следва да се включва при изчисляването на ГПР поради доброволния характер на услугата и че в договора са посочени фиксиран годишен 2 лихвен процент и ГПР в съответствие с изискванията на чл. 11 ЗПК. Позовава се на съдебна практика относно достатъчността на посочването на фиксирания лихвен процент и липсата на задължение за включване в договора на математическата формула за изчисляване на ГПР.

Съдът, след като обсъди доводите и възраженията на страните и всички приети писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е сключен договор за паричен заем Standard 14 plus № ***. Ответникът изрично признава този факт. По договора е предоставен кредит в размер на 1 350,00 лв., уговорен е фиксиран годишен лихвен процент 40,32 % и е посочен годишен процент на разходите 50,00 %.

С чл. 1, ал. 3 от договора е установено задължение на заемателя за заплащане на еднократна такса за „експресно разглеждане на заявката за паричен заем“ в размер на 779,48 лв. Ищецът твърди, че не е заплатил тази такса. Обстоятелството дали сумата е фактически платена е без значение за допустимостта и основателността на установителния иск за нищожност на клаузата, тъй като правният интерес произтича от самото съществуване на договорна уговорка, която създава претендирано задължение.

Ищецът е физическо лице, което е сключило договора извън търговската или професионалната си дейност, а ответникът е небанкова финансова институция, предоставяща кредит в рамките на своята търговска дейност. Следователно правоотношението е потребителско, ищецът има качеството потребител по чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП, а ответникът – кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Процесният договор попада в приложното поле на ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка договорна клауза, която има за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.

Възражението за злоупотреба с процесуални права е неоснователно. Съществуването на други дела, образувани по искове на същия ищец или чрез същия адвокат, не отнема правния интерес от самостоятелно оспорване на конкретна договорна клауза, която поражда неблагоприятни последици за потребителя. Злоупотреба по чл. 3 ГПК, не се презумира от броя на водените производства. Необходимо е да бъде установено използване на процесуалното право единствено с цел увреждане или за постигане на чужда на правото цел, а такива доказателства по делото не са събрани.

По довода на ответника, че ищецът неправилно се е позовал на конкретна точка от чл. 144 ЗЗП, съдът намира, че неточното посочване на правна норма не препятства защитата. В Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., I т. о. на ВКС е прието, че съдът следва да се произнесе по неравноправността на клауза в потребителски договор и когато потребителят не е посочил точно конкретната законова хипотеза. Правната квалификация е дейност на съда, а защитата по чл. 143 и сл. ЗЗП произтича от въведените фактически твърдения.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира такси и комисиони за допълнителни 3 услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Ал. 2 на същата разпоредба обаче въвежда изрична забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. По силата на ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събира таксата, следва да бъдат ясно и точно определени.

Съдът не споделя тезата на ответника, че само защото „експресното разглеждане“ предхожда във времето усвояването на кредита, то автоматично представлява самостоятелна допълнителна услуга. Преценката се извършва според икономическата функция на действието, а не според неговото наименование или времевото му място в процедурата.

Разглеждането на заявката за кредит, проверката на данните и вземането на решение дали кредитът да бъде одобрен са функционално свързани с предоставянето на кредита и са част от основната дейност на кредитора. ЗПК възлага на кредитора задължение преди сключването на договора да оцени кредитоспособността на потребителя. Поради това ускоряването на собствената му процедура по разглеждане на заявката не съставлява отделна услуга със самостоятелна потребителска стойност, независима от отпускането на кредита.

В Решение № 50086/21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г., I т. о. на ВКС е прието, че по силата на чл. 24 ЗПК, към потребителския кредит се прилагат правилата на ЗЗП за неравноправните клаузи и че клаузите относно извънлихвените разходи могат да бъдат неравноправни, когато предвиждат заплащане от потребителя на такси или комисиони в явно непропорционален размер спрямо предоставяната насрещна услуга. ВКС изрично се позовава и на практиката на СЕС по дело C-321/22.

Това разрешение е пряко относимо към настоящия спор. Таксата от 779,48 лв. представлява приблизително 57,7 % от чистата стойност на кредита от 1 350 лв. Самото съотношение не е единствен критерий за действителност, но при естеството на заявената услуга – ускорено административно разглеждане на заявка – размерът е явно несъразмерен с възможната стойност на насрещната престация.

Не са представени доказателства какви конкретни допълнителни действия, различни от обичайните действия по разглеждане и оценка на заявката за кредит, са извършени или е следвало да бъдат извършени срещу сумата от 779,48 лв. Не са установени конкретни разходи на кредитора, които да обосноват размера, нито отделен самостоятелен резултат за потребителя извън по-бързото произнасяне по искането за кредит.

Следователно процесната уговорка води до значително прехвърляне на икономическата тежест върху потребителя и позволява на кредитора да получи допълнително възнаграждение за действие, което е част от присъщата му дейност по отпускане на кредита.

Това е несъвместимо с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и представлява заобикаляне на законовото ограничение чрез формалното обозначаване на действието като „допълнителна услуга“.

Фактът, че договорът съдържа формулировка, че заемателят „доброволно“ е избрал експресно разглеждане, не променя правната природа на действието и не легитимира такса, забранена от императивна норма. Когато законът не допуска начисляване на такси за 4 определен вид действия, съгласието на потребителя не може да дерогира забраната.

Освен това ответникът не установи, че процесната клауза е индивидуално уговорена.

Съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП доказателствената тежест за индивидуалното договаряне е върху търговеца. В Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., I т. о. ВКС приема, че самото подписване на договора не освобождава търговеца от това задължение и не доказва индивидуално договаряне. Необходимо е да бъде установено, че потребителят е имал реална възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвената клауза.

По делото няма доказателства да са водени индивидуални преговори относно размера на таксата от 779,48 лв., начина на формирането й или съдържанието на самата услуга.

Ответникът се позовава общо на заявление, въпросници и преддоговорна информация, но не е представил доказателства, от които да следва, че размерът или условията на процесната клауза са били предмет на реално договаряне.

Клаузата води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Срещу такса, равняваща се на повече от половината от размера на кредита, потребителят получава единствено по-бързо разглеждане на заявката – действие, което по същество обслужва сключването на основния договор. Не е установена икономическа обосновка за този размер.