Решение № 55 от 04.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пазарджик, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора Е. Здр. М. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265200600077 по описа за 2026 година

С присъда № 98 от 15.12.2025 г., постановена по НОХД № 1510/25 г. на РС – Пазарджик е признат подсъдимият А. И. М. с адресна регистрация в гр. Пазарджик, за виновен в това, че на 13.08.2025 г. и на 17.08.2025 г. , в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на помагач, в съучастие с неустановено по делото лице, действащо като извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез обещание да даде помощ след деянието, като е взел парите от пострадалите С. Д. С. и Н. С. Н., у които неустановеният извършител е възбудил заблуждение и с това на същата дата в гр.

Пазарджик им е причинил имотна вреда в размер на общо 12 800 лв., по деяния, както следва:

На 13.08.2025 г., в качеството си на помагач, в съучастие с неустановено по делото лице, действащо като извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез обещание да даде помощ след деянието, като е взел парите от пострадалата С. Д. С., у която неустановеният извършител е възбудил заблуждение и с това на същата дата й е причинил имотна вреда в размер на 4 800 лв.

На 17.08.2025 г., в гр. Пазарджик, в качеството си на помагач, в съучастие с неустановено по делото лице, действащо като извършител, което възбудило заблуждение у пострадалата Н. С. Н., с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез обещание да даде помощ след деянието, като с това на същата дата, в гр. Пазарджик, е причинил имотна вреда на С. в размер на 8 000 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 4, във връзка с ал.

1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 20, 1 ал. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено наказанието лишаване от свобода да се търпи при първоначален общ режим.

Осъден е подсъдимият А. И. М. да заплати на С. Д. С. от гр. Пазарджик обезщетение за нанесени имуществени вреди от 4800 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2025 г. до окончателното изплащане.

Осъден е А. И. М. да заплати държавна такса за уважения граждански иск в размер на 192 лева по сметка на Районен съд - Пазарджик.

Постановено е веществените доказателства - 1 бр. СД с видеозаписи от охранителни камери, два броя автобусни билети, 1 брой тролейбусен билет и 1 брой билет от БДЖ да останат на съхранение по делото до архивирането му.

Постановено е веществените доказателства - къси дънкови панталони, риза с къс ръкав, мъжка кожена чанта и 1 бр. мобилен телефон TCL40se, модел Т610К да се върнат на А. И. М..

Осъден е А. И. М. да заплати на НБПП - София сумата в размер на 490 лева представляваща разноски за служебен защитник на досъдебната фаза.

Осъден е А. И. М. да заплати на С. Д. С. сумата от 1000 лева, направени разноски за повереник.

Присъдата се протестира от прокурора с оплакване за явна несправедливост на наказанието. Не били отчетени значинелният размер на вредите, повече от едно пострадало лице, силният стрес за жертвите, предишните осъждания на извършителя. Неправилно било присъдено иззетият от подсъдимия личен телефон да му бъде върнат. Същият послужил за извършване на престъплението и следвало да бъде отнет. Иска се изменение на присъдата чрез увеличаване на наказанието и отнемане на телефона, собственост на подсъдимия и послужил за извършване на престъплението.

Присъдата се обжалва и от защитника с оплакване за явна несправедливост и незаконосъобразност. Иска се изменение на присъдата с намаляване на наказанието и приложение института на условното осъждане.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и оспорва жалбата. Пледира за споменатото изменение на присъдата.

Защитникът поддържа жалбата си и релевираните със същата изменителни основания.

Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, иска намаляване на наказанието и условно осъждане.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

Фактите по делото.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установени следните релевантни факти:

През август 2025 г. подсъдимият М. се свързал чрез социална мрежа с лице, представящо се за „А. Д.“. Подсъдимият приел предложение да взема парични суми от посочени от „Д.“ лица. М. ясно съзнавал, че участва в схема за телефонни измами. Неговата роля била да приема парите, да задържа комисиона и да предава остатъка на съучастника си.

На 13.08.2025 г. неустановен съучастник въвел в заблуждение пострадалата С.. Той се 2 представил за служител на енергийно дружество. Поискал сума за съдействие на полицията срещу измамници. С. събрала 4 800 лв. и ги предала на подсъдимия М. пред църква в гр.

Пазарджик. Подсъдимият прибрал парите в личната си чанта. По указание на съучастника той отпътувал до Букурещ. Там задържал 600 лв. за себе си, а останалите предал на таксиметров шофьор.

На 17.08.2025 г. съучастникът позвънил на пострадалата Н.. Представил се за следовател от „Стопанска полиция“. Уверил я, че трябва да изхвърли парите си през терасата, за да бъдат заловени престъпници. Н. поставила 8 000 лв. в чанта и ги хвърлила.

Подсъдимият М. взел сумата от мястото. Задържал 200 лв., а остатъка транспортирал до Букурещ. Там предал парите на същото лице.

При завръщането си в България М. бил задържан от органите на МВР.

Фактическата обстановка е възприета от самопризнанията на подсъдимия. Те кореспондират с показанията на пострадалите и свидетелите - таксиметрови водачи.

Доказателствената съвкупност включва протоколи за доброволно предаване, билети за пътуване и мобилна кореспонденция.

При правилно установените факти районният съд е приложил точно закона.

Подсъдимият М. е осъществил състава на продължавано престъпление измама (чл.

209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК). Деянията са извършени в съучастие с неустановено лице.

М. е действал като помагач (чл. 20, ал. 4 от НК). Той умишлено е улеснил извършителя чрез обещание за помощ след престъплението. Ролята му е била ключова – физическо приемане и транспортиране на паричните суми. Налице е пряка причинна връзка между неговите действия и настъпилата имотна вреда от 12 800 лв.

От обективна страна извършителят е въвел пострадалите в заблуждение. Създадени са неверни представи за нуждите на полицията и енергийно дружество. В резултат на измамата жертвите са извършили имуществени разпореждания. Подсъдимият е съдействал за крайния престъпен резултат.

От субективна страна е налице пряк умисъл. М. е съзнавал общественоопасния характер на участието си. Той е предвиждал и искал настъпването на вредоносните последици. Доказана е общност на умисъла със съучастника. Водещ мотив е набавянето на имотна облага за себе си и за извършителя.

Деянията съставляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

Двата акта осъществяват един и същ състав. Извършени са в кратък период, при идентична обстановка и еднородност на вината. Последващото деяние е обективно и субективно продължение на предходното.

Относно наказанието.

Въззивният съд намира наложеното наказание за справедливо. Аргументите на страните за промяна на размера му са неоснователни.

Въззивният съд не споделя тезата на държавното обвинение за несправедливост на наказанието поради неговия нисък размер. Базовата санкция от 3 години лишаване от 3 свобода (преди редукцията по чл. 58а) е точно определена. Тя отразява вярно обективната тежест на деянието и значителния размер на вредата от 12 800 лв. Прокурорското искане за наказание над 3 години би било проява на ненужна репресия. Първата инстанция правилно е отчела и спецификата на съучастието – М. е помагач, а не подстрекател или организатор.

Неговата роля, макар и значима, е логистична. Липсата на предишни престъпления в продължение на 13 години е силен смекчаващ фактор, който прокуратурата неоправдано игнорира. Ефективно наказание от 2 години е напълно достатъчно за постигане целите на личната и генерална превенция.

Аргументите на защитата за намаляване на наказанието и условното му отлагане (чл.

66 от НК) са несъстоятелни. Първо, тезата за „заблуждение“ на М. при започване на работата е преклудирана. С приемането на реда по Глава 27 от НПК, подсъдимият е признал факта, че е действал при пряк умисъл и ясно съзнание за престъпната схема. Това се твърди в признатия обвинетелен акт. Такива са и обясненията на М. като обвиняем. Още преди довършване на първото деяние той е бил наясно с участието си в престъпна схема. Второ, ролята на „муле“ не е периферна. Без физическото пренасяне на сумите до Букурещ, престъпният резултат би бил неосъществим. Ролята на „муле“ е ключова за довършване на измамата. Подсъдимият е пресякъл държавната граница, за да предаде парите. Това сочи висока степен на личен ангажимент. Доказва и висока обществена опасност на дееца. Трето, реабилитацията по право не е равнозначна на липса на престъпни навици. М. вече е търпял ефективно лишаване от свобода и това не го е възпряло от „рецидив“. Прилагането на чл. 66 от НК би създало чувство за безнаказаност при едно от най-болезнените за обществото престъпления. Уязвимостта на възрастните жертви и мащабът на измамата изискват адекватно наказателна репресия. Всяка по-лека санкция би била несправедлива.

Протестът е основателен за вещественото доказателство. Районният съд не е изложил доводи по искането на прокурора В конкретната ситуация телефонът обективно е послужил за извършване на умишленото престъпление. Осъществената чрез него комуникация е направила възможно взаимодействието между неустановеният извършител и неговия помагач – подсъдимия. Двамата са се намирали на териториите на различни държави. Така е постигнат престъпният резултата. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК телефонът следва да се отнеме в полза на държавата. В този смисъл трябва да се измени първоинстанционната присъда.

При служебната проверка не се установиха отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила. Няма основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция.

Правилно контролираната инстанция се е произнесла по разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Присъда № 98 от 15.12.2025 г., постановена по НОХД № 1510/25 г. на РС – 4

Пазарджик, като на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК отнема в полза на държавата мобилен телефон „TCL40se“, собственост на подсъдимия А. И. М..

В останалата част потвърждава присъдата.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________