Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 89 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3360/2025
Вид
Определение № 89
Подписан
12.01.2026
В сила
12.01.2026
Състав
Екатерина Мандалиева, Радослав Радев, Недялка Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Р.

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК

Образувано е по частна жалба вх. № 121466/24.11.2025 г. по описа на ПРС, подадена от адв. Р. Н. Р. като пълномощник на И. З. К., ЕГН **********, против Определение № 14872/18.11.2025 г., постановено по гр. д. № 14759/2025г. на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с-в, с което се оставя без уважение молбата на ищцата за освобождаване от плащане на държавни такси и разноски в производството по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се факта, че жалбоподателката е получила сума в размер на 67043,30 лв. от хазартни игри като се твърди, че тази сума не отговаря на реално изтеглената от нея. Евентуално била получена сума в размер на 5250 лв., която обаче послужила за покриване на ежедневни нужди задължения по кредити, съответно не била налична към момента на постановяване на обжалваното определение. Освен това жалбоподателката била вписана в списъка на уязвимите лица по Закона за хазарта, което отразявало състоянието й на зависимост и нужда от помощ, а не било обстоятелство, което следва да се тълкува в нейна вреда. Моли за отмяна на обжалваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата й.

Пловдивският окръжен съд констатира, че частната жалба е допустима - подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И. З. К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Р. Н. Р. от АК – Пловдив, срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, за връщане на сумата от 1025,79 лева, представляваща платена без основание сума по сключен между страните нищожен договор за потребителски кредит № 241531/06.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. С оглед цената на предявения иск следващата се държавна такса е в минималния 1 размер от 50 лв.

С исковата молба ищцата е направила искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски в производството, тъй като не разполагала с достатъчно средства да ги заплати. Приложила е декларация, че получава месечен доход в размер около 300 лева от заплата по трудов договор на 2 часа; не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност; няма сключен граждански брак; не притежава МПС. Отбелязала е, че не притежава недвижими имоти, с изключение на 1/6 ид. ч. от къща в с. Смилян, област Смолян. Отбелязала е също, че не притежава дялове и акции в търговски дружества и същевременно е посочила дялове на стойност 50 лева в „Ирене“ ООД, ЕИК 203151714, което дружество не развивало дейност от 2016 г. Нямала парични влогове; нямало лица, на които да дължи издръжка по закон; не страдала от заболяване, което да налага постоянни разходи за лечение. Декларирала е, че има много задължения към финансови институции, като доходите й стигали да обслужва част от тях.

Районният съд при постановяване на оспорваното определение е взел предвид справка от ТД НАП - Пловдив, в която е удостоверено регистрирано трудово правоотношение на молителката с „ФАЛКОН ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, с дневно работно време – 2 ч. и трудово възнаграждение около 300 лв. месечно. Приложена е и справка за изплатени доходи, различни от трудовите, в която е отразено, че през 2024г. на молителката са изплатени печалби по смисъла на ЗДДФЛ, по регистрирана игрална сметка, в следните размери: 12343,90 лева от Brobet Limited, 13359,59 лева от Алфабет гейминг, 14059,41 лева от Инбет онлайн, 37280,47 лева от Уин бет онлайн или суми в общ размер на 77 043,37 лв.

Предвид изложеното съдът е приел, че не са налице предпоставките за освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Обжалваното определение е правилно.

Практиката на ВКС е категорична, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В последователната казуална практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е възприето разрешението, че посочената разпоредба предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер. Преценката за наличие на основания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото по чл. 83, ал. 2 от ГПК, при твърдения за затруднено материално състояние на лицето, е винаги конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя. Преценката следва да бъде обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал., т. 1 – т. 6 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без страната да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности.

Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, тоест нямат имущество и доходи над необходимите средства за тяхната издръжка. Когато от съвкупната преценка на декларираните данни и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че 2 лицето притежава достатъчно доходи и имущество, съдът не може да признае, че това лице няма средства да заплати дължимата държавна такса. Съдът е длъжен да прецени всички представени доказателства и по свое вътрешно убеждение да се произнесе по постъпилата молба за освобождаване от държавна такса, като тежестта на доказване на липсата на "достатъчно средства" е изцяло на молителя /вж. Определение № 1186 от 18.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1622/2023 г. по описа на ВКС, III г.о.; определение №60267/14.06.2021 г. по т.д.

№1164/21 г. на ВКС, II т.о./

Съобразявайки трайната съдебна практика, настоящият състав намира изводите на първостепенния съд за правилни и законосъобразни. Липсата на средства да бъде заплатена дължимата държавна такса и разноски по делото по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК предполага едно трайно състояние, дължащо се било на тежко здравословно състояние, или на възраст, при която лицето вече не може да работи и да реализира доходи или други подобни.Преценката на представените по делото доказателства, относими към възможността на ищцата за внасяне на държавна такса, обуславя извод, че не са налице предпоставките за освобождаването на сочените основания. Дължимата държавна такса по делото е в размер на 50 лева, която сума не е непосилна за заплащане от ищцата с оглед нейното материално положение и трудоспособна възраст. Искането за освобождаване от държавна такса и разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение, а определението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, VIII-ми граждански състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14872/18.11.2025 г., постановено по гр. д. № 14759/2025г. на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Р.

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК

Образувано е по частна жалба вх. № 121466/24.11.2025 г. по описа на ПРС, подадена от адв. Р. Н. Р. като пълномощник на И. З. К., ЕГН **********, против Определение № 14872/18.11.2025 г., постановено по гр. д. № 14759/2025г. на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с-в, с което се оставя без уважение молбата на ищцата за освобождаване от плащане на държавни такси и разноски в производството по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се факта, че жалбоподателката е получила сума в размер на 67043,30 лв. от хазартни игри като се твърди, че тази сума не отговаря на реално изтеглената от нея. Евентуално била получена сума в размер на 5250 лв., която обаче послужила за покриване на ежедневни нужди задължения по кредити, съответно не била налична към момента на постановяване на обжалваното определение. Освен това жалбоподателката била вписана в списъка на уязвимите лица по Закона за хазарта, което отразявало състоянието й на зависимост и нужда от помощ, а не било обстоятелство, което следва да се тълкува в нейна вреда. Моли за отмяна на обжалваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата й.

Пловдивският окръжен съд констатира, че частната жалба е допустима - подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И. З. К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Р. Н. Р. от АК – Пловдив, срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, за връщане на сумата от 1025,79 лева, представляваща платена без основание сума по сключен между страните нищожен договор за потребителски кредит № 241531/06.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. С оглед цената на предявения иск следващата се държавна такса е в минималния 1 размер от 50 лв.

С исковата молба ищцата е направила искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски в производството, тъй като не разполагала с достатъчно средства да ги заплати. Приложила е декларация, че получава месечен доход в размер около 300 лева от заплата по трудов договор на 2 часа; не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност; няма сключен граждански брак; не притежава МПС. Отбелязала е, че не притежава недвижими имоти, с изключение на 1/6 ид. ч. от къща в с. Смилян, област Смолян. Отбелязала е също, че не притежава дялове и акции в търговски дружества и същевременно е посочила дялове на стойност 50 лева в „Ирене“ ООД, ЕИК 203151714, което дружество не развивало дейност от 2016 г. Нямала парични влогове; нямало лица, на които да дължи издръжка по закон; не страдала от заболяване, което да налага постоянни разходи за лечение. Декларирала е, че има много задължения към финансови институции, като доходите й стигали да обслужва част от тях.

Районният съд при постановяване на оспорваното определение е взел предвид справка от ТД НАП - Пловдив, в която е удостоверено регистрирано трудово правоотношение на молителката с „ФАЛКОН ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, с дневно работно време – 2 ч. и трудово възнаграждение около 300 лв. месечно. Приложена е и справка за изплатени доходи, различни от трудовите, в която е отразено, че през 2024г. на молителката са изплатени печалби по смисъла на ЗДДФЛ, по регистрирана игрална сметка, в следните размери: 12343,90 лева от Brobet Limited, 13359,59 лева от Алфабет гейминг, 14059,41 лева от Инбет онлайн, 37280,47 лева от Уин бет онлайн или суми в общ размер на 77 043,37 лв.