Определение № 17990 от 25.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17990 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20251100510417 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 281817/22.08.2025 г. от т С. И. Д., В. И. Б., Ж. С. Д. /малолетна, представлявана от баща си С. И. Д./, К. М.

Х., П. К. П., С. И. С., С. Т. Ц., Ц. Х. Ц., В. К. А., М. Н. М. и Ц. Д. Ц., всички действащи чрез адв. С. Б., срещу Определение № 32976/06.08.2025 г. по гр.д.

№ 72131/2024 г. по описа на СРС, 173 състав, с което районният съд е оставил без уважение молба на жалбоподателя за изменение на Решение № 12150/22.06.2025 г. по гр.д. № 72131/2024 г. по описа на СРС, 173 състав.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение искането за изменение на посоченото решение в частта за разноските. Същият аргументира, че дължимото адвокатско възнаграждение за всеки ищец следва да бъде по 400 лв., тъй като по делото са субективно съединени 11 осъдителни иска, а адвокатските възнаграждения са в минимален размер. Счита, че делото не е без правна и фактическа сложност.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а решението – изменено в частта за разноските.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба е постъпил такъв, в който последната е оспорена. „Уиз Еър Унгария“ Црт. моли съда да потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, 1 приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийски районен съд искова молба с вх. № 393412/04.12.2024 г. С нея горепосочените ищци са сезирали съда с искане ответникът „Уиз Еър Унгария“ Црт. да бъде осъден да заплати на всеки от тях по 488,96 лв., представляващи обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за закъснял полет № W64364 от 04.12.2023 г.

С отговора на исковата молба ответникът е признал исковете и е посочил, че ще заплати търсените обезщетения, 550 лв. за държавна такса и 1100 лв. за адвокатско възнаграждение. Сумите са платени в хода на процеса, видно от приложените към молба от 16.04.2025 г. платежни нареждания.

С Решение № 12150/22.06.2025 г. по гр.д. № 72131/2024 г. по описа на СРС, 173 състав, съдът е отхвърлил предявените искове поради извършено плащане в хода на процеса. Съдът е уважил направено възражение за прекомерност и е определил в полза на ищците общо 2200 лв. за адвокатски възнаграждения. Тъй като са платени 1100 лв., съдът е осъдил ответника да заплати останалите 1100 лв.

В законоустановения срок е подадена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, с която жалбоподателят е направил искане да бъде изменено решението в частта за разноските, като се присъдят още 2200 лв. за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното Определение № 32976/06.08.2025 г. по гр.д. № 72131/2024 г. по описа на СРС, 173 състав, първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че наредба от национално ниво, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд 2 следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява реалните пазарни цени на услугите в страната.

Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС „нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото“. В този смисъл са и Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други.

При съобразяване на горните критерии – че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, че адв. Б. е изготвил подробна и аргументирана искова молба от името на всички 11 ищци, както и че пред СРС са проведени две съдебни заседания, на които адв. Б. се е явил и на които не са събирани доказателства, съдът приема, че справедливото овъзмездяване на положения от адв. Б. труд се равнява на определените с Решение № 12150/22.06.2025 г. по гр.д. № 72131/2024 г. по описа на СРС, 173 състав, 2200 лв.

Въззивният съд не споделя аргумента за наличие на правна и фактическа сложност на делото. Макар правната квалификация да е по Правото на Европейския съюз – Регламент (ЕО) 261/2004 г., исковете представляват масови облигационни претенции, разглеждани от районните съдилища, за заплащане на обезщетение за закъснял/отменен полет. Фактите по делото са еднакви за всеки ищец, тъй като претендираните права произтичат от един и 3 същи полет, поради което въззивният съд приема, че би се стигнало до неоснователно обогатяване, ако се присъди цялата търсена сума за адвокатско възнаграждение.

При преценката за размера на дължимото адвокатско възнаграждение въззивният съд взема предвид само извършените от адв. Б. процесуални действия в рамките на развилото се пред районния съд производство, без да се взема предвид фактът, че ответникът е признал исковете. Поведението на последния обаче неминуемо се отразява на количеството процесуални действия, които са извършени в производството, тъй като същото позволява да не бъдат събирани допълнителни доказателства, различни от вече представените с исковата молба и отговора на исковата молба.

Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 32976/06.08.2025 г. по гр.д. № 72131/2024 г. по описа на СРС, 173 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4