Решение № 3919 от 05.11.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3919 гр. Варна, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Т. Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Т. Колева Гражданско дело № 20243110100583 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „Е.П.П.” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление *********************************************** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Н. Т. В., ЕГН: **********, с адрес: *****************, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1991.11 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и един лева и 0.11 ст./, представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен № ***********, находящ се в ************** клиентски № ************, за която е издадена фактура № ФП**********/20.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 60.66 лв. /шестдесет лева и 0.66 ст./, п р е д с т а в л я в а щ а мораторна лихва върху главницата по фактура

№ ФП**********/20.03.2023г., за периода от 03.04.2023г. до 07.07.2023г..

Твърди се в исковата молба, че ответникът и ищцовото дружество се намират в облигационни отношения, регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.П.П.” АД и в изпълнение на договора е доставяна ел.енергия за обект в ************** клиентски № ************.

Потребителят е следвало да заплати консумираната ел. енргия в сроковете, определени в ОУ, като в противен случай изпада в забава и дължи обезщетение, считано от падежа на главното задължение, на основание чл.38 ОУДПЕЕ. Сочи, че е била издадена Фактура № ********************** на стойност 7 812.71 лв., начислена като корекция на сметката по процесния аб. № за периода от 22.11.2017г. до 21.11.2018г. С окончателен съдебен акт - Решение № 681/26.05.2022г., 1 постановено по възз.гр.д. № 2780/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна (недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50164/15.03.2023г., постановено по гр.д. № 3316/2022г. по описа на ВКС), предявеният отрицателен установителен иск от потребителя е отхвърлен частично за сумата от 1991.39 лв. При съобразяване с постановеното решение фактурата от

16.10.2019г. е сторнирана съгласно кредитно известие

№

**********/20.03.2023г. към Фактура № ********************** и на същата дата е издадена процесната Фактура № **********/20.03.2023г. на стойност 1 991.11 лв.. Въпреки влезлите в сила съдебни актове, ответникът не е изплатил задължението по фактурата.

Предвид неизпълнение на поетите задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 9329/2023г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез назначения особен представител. Навежда доводи, че тъй като сумата от 1991.011 лв. е начислена за период от 22.11.2017 г. до 21.11.2018 г., е погасена по давност. Сочи, че фактура №033447930/20.03.2023г. се отнася за служебно начислена енергия за периоди от 22.11.2017 г. до 30.06.2018 г. в размер 980.41 лв. без ДДС и за период от 01.07.2018 г. до 21.11.2018 г. в размер 678.85 лв. без ДДС. Издадена е 43 месеца по-късно от периода, за който се отнася и е в противоречие на ЗСч., ЗДДС и ДОПК. Ответникът не е уведомен за издаване на фактурата.

Оспорва по основание и размер претенциите. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от присъединеното ч.гр.д. №9329 по описа за 2023г. на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителния иск.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.

Съдът приема за установени следните факти: че между страните съществуват договорни отношения за доставка на електроенергия за обект на потребление с абонатен № ***********, находящ се в ************** клиентски № ************; че с влязло в сила Решение № 681 от 26.05.2022 г. , постановено по възз. гр. д. № 2780/2021 г., Окръжен съд – Варна е отменил частично първоинстанционното решение № 2463/18.06.2020г. по гр.д.

17299/2019г. по описа на ВРС и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Н. Т. В. срещу Е.П.П.“ АД, за приемане за установено в отношенията между страните, че последната не дължи на Е.П.П.” АД, сумата от 1991.,39 лв., начислена в резултат на корекция на сметката на ищцата, за ел. енергия за обект, находящ в 2

************** за периода от 22.11.2017г. до 21.11.2018г. Потвърдил е решението в останалата му част, с която съдът е приел за установено, че Н. Т. В. не дължи на „Е.П.П.” АД, разликата над 1991.39 лв. до 7812.71 лв., а именно сумата от 5821.32 лв., начислена в резултат на корекция на сметката на ищцата, за ел. енергия за обект, находящ се в ************** за периода от 22.11.2017г. до 21.11.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 9329/2023г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена при условията на чл.

47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.

Съгласно Определение № 384 от 14.08.2019 г. на ВКС по ч.т. д. № 217/2019 г., I т. о., ТК „наличието на предявен от ответника отрицателен установителен иск относно вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, не дава основание за допускане на изключение от дадените с ТР № 4/2013 разрешения. Изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се свързва императивно с предявяването положителен установителен иск от заявителя и уважаването на този иск. То не може да бъде обусловено от развитието на производството по иск предявен от длъжника, който по време на процеса може да оттегли или да се откаже от този иск и спорът относно съществуването на вземането да остане неразрешен. Наред с това следва се има предвид, че срокът за предявяване на иска по чл. 422 ГПК е преклузивен и висящността на спор относно същото вземане не спира този срок, макар, че давност по отношение на вземането няма да тече докато трае производството по отрицателния установителен иск. С изтичането на срока съдът е длъжен да обезсили заповедта в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.“

Подчертана е разликата между установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 и ал. 2 ГПК и положителен установителен иск, предявен по общия исков ред, като е изтъкнато, че „с решението по установителния иск по чл. 422 ГПК се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземане, но с изпълнителна сила се ползва издадената заповед за изпълнение. Ако с решението по иска бъде признато съществуването на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила и вземането подлежи на изпълнение. Следователно решението, с което се уважава предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК е идентично по последици с решението по осъдителен иск поради връзката с издадената заповед за изпълнение. Предявеният отрицателен установителен иск от длъжника не съставлява пречка за кредитора да предяви осъдителен иск за същото вземане. Между двете производства няма пълна идентичност, доколкото е различен видът на търсената с иска защита – допускане на принудително удовлетворяване срещу ответника. Защитата, която се търси с осъдителния иск, включва в себе си защитата, която се твърди с установителния иск“. Направен е извод, че „поради това предявеният от длъжника отрицателен установителен иск не съставлява пречка за кредитора да търси принудително изпълнение на претендираното от него право, 3 чрез предявяването на осъдителен иск или по реда на заповедното производство“. В сходен смисъл за независимост между производствата по положителен и отрицателен установителен иск в специфичната хипотеза на чл. 422 ГПК са и Определение № 86 от 26.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2345/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 9 от 6.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3588/2014 г., II т. о., ТК.

Единствената хипотеза, в която настоящото производство действително би било недопустимо, е свързана с уважаване на предявения отрицателен установителен иск (арг. от чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК), но тя не е налице.

С оглед същността на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 ОУ на Договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственикът или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ Е.п.м.” АД, което ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Е.п.п.“ АД.

Установи се по делото, че между страните съществуват договорни отношения за доставка на електроенергия за обект на потребление с абонатен № ***********, находящ се в ************** клиентски № ************.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ел. енергия до потребител - ползвател на жилище.

При така установената хронология на фактите по делото, основният спорен между страните по делото въпрос касае протичането на давностния срок за събиране на вземането.

Вземането на ищеца е установено със съдебно решение, а давността за съдебно потвърденото вземане е всякога пет години съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл.115 б”ж” ЗЗД докато трае съдебния процес давностният срок спира да тече.

В Решение № 50017/27.03.2023 г. на ВКС, ГК, четвърто отделение по гр.д. № 720/2022г. е прието, че погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането.

Давността не е 3-годишна, тъй като вземането е за корекция от сметка, а не периодично в смисъла по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага чл. 110 ЗЗД. Вземането е 4 изискуемо от падежа на издадената фактура.

След постановяване на Определение № 50164/15.03.2023 г. по гр.дело № 3316/2022г. по описа на ВКС, ищецът е издал процесната фактура № ФП**********/20.03.2023г. с падеж 03.04.2023г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 21.07.2023г..

В заключение, съдът приема, че вземането на ищеца не е погасено по давност.

За ответника е възникнало задължението да плати начисленото количество ел. енергия и на цена, посочени в издадената фактура. По делото не е установено, че това задължение е погасено чрез някой от способите, предвидени в закона.