Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 177 от 06.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 248/2022
Вид
Решение № 177
Подписан
06.10.2022
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 и 281 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 и 281 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
  • чл. 10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.195, ал.1, т.4, пр.2 · Наказателен кодекс
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 235, ал.1, пр. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Ловеч, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА в присъствието на прокурора К. Енч. П. като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20224300500248 по описа за 2022 година за 2022 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 43/ 17.03.2022г., постановено по гр.д.№ 845/ 2021 г., Троянския районен съд е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, да заплати на М. В. К., сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпления по чл.235, ал.2 във вр. с ал.1 във чл.20, ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК по Дознание №****г. по описа на РУ-Троян, пр. преписка №******г. по описа на РП-Троян за времето от привличането му като обвиняем по досъдебното производство - 01.07.2013г. до влизане в законна сила на Решение №260057 от 08.12.2020г. по ВНОХД 495/2020г. по описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащан, като за разликата до претендираният размер от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан е отхвърлен. На основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на К., сумата от 4300.00 лева, обезщетение за причинени имуществени 1 вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5.00 лева разноски в настоящото производство за заплатена ДТ, съобразно уважената, отхвърлена част от исковете, като за разликата до претендираният размер от 5300 лева, като неоснователен и недоказан е отхвърлен. Присъдена е и сумата от 119,17 лева, представляваща дължимата законна лихва върху внесената от него „парична гаранция в размер от 500 лева" за времето от 06.02.2018г. до 12.06.2020г.

С решението Прокуратурата е осъден на нование чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ да заплати на Х. В. Б. сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпления по чл.235, ал.2 във вр. с ал.1 във чл.20, ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК по Дознание №****г. по описа на РУ-Троян, пр. преписка №******г. по описа на РП-Троян за времето от привличането му като обвиняем по досъдебното производство - 01.07.2013г. до влизане в законна сила на Решение №260057 от 08.12.2020г. по ВНОХД 495/2020г. по описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендираният размер от 5 000 лева, като неоснователен и недоказан е отхвърлен. На основание чл. 2, ал. 1, т.

2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на Х. Б. сумата от 860 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5.00 лева разноски в настоящото производство за заплатена ДТ, съобразно уважената, отхвърлена част от исковете.

Присъдени са и съответните разноски, както и на основание чл. 10, ал.З от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв.Д. Д. Н. ЛАК, адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. в общ размер на 1129.00 лева, съразмерно с уважената част от предявените искови претенции, а на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Троян сумата от 226.00 лева за изготвените заключения по допуснатите експертизи, съобразно отхвърлената/уважена част от исковете за причинени неимуществени вреди.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 1651/ 05.04.2022 година (04.04.2022 г.) от М.

В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес град ******, и Х. В. Б., ЕГН **********, с постоянене адрес с. ******, чрез адв. Д. Д. Н. – АК – Ловеч със съдебен адрес: град Ловеч, ул. Търговска“ № 1, против Решение № 43/ 17.03.2022 г. на Троянския районен съд по гр.дело № 846/ 2021 г. по описа на същия съд, в отхвърлителната част, както и в частта за разноските. Посочва, че съдът при определяне размера на обезщетенията не е съобразил събраните по делото доказателства, а именно не е съобразил, че за предишните осъждания са реабилитирани, продължителността на самите процесуални 2 следствени действия и имат повече от 40 явявания в качеството им на обвиняем и подсъдим. Изтъква още, че при определяне размера на обезщетението не е съобразен и фактът, че са били осъдени от първата инстанция, което довело до по-висок интензитет на търпените вреди. Излага подробни съображения и за неправилност на решението в частта за разноските.

Моли да бъде отменено решението в атакуваната част, като им бъдат присъдени обезщетения в пълния претендиран размер, както и разноските по делото.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание въззивницте не се явяват, представляват се от адв. Д.Н. от АК - Ловеч, поддържа жалбата и моли да бъде отменено първоинстанционното решение в атакуваната част, като им бъдат присъдени разноските.

Въззиваемата страна Покуратурата на РБългария се представлява от К. П., който застъпва становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че присъдените обезщетения са съобразени с доказателствата по делото, като с оглед на това, че няма въззивна жалба от страна на прокуратурата не предира за допълнително намаляване на обезщетението.

От събраните по делото писмени доказателства, приложени към, гр.д.№ 845/ 2022 г. по описа на Троянския районен съд, както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

На 15.02.2013 година е било образувано досъдебно производство № 58/ 2013 година по описа на РУ "Полиция" град Троян за престъпление по чл. 235, ал.2, вр. ал.1 от НК. Като обвиняеми по делото са били привлечени четири лица, като ищците са привлечени като обвиняеми на 26.06.2013 година за извършено престъпление по чл.235 във чл.20, ал.2 от НК и чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК. По отношение и на двамата е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

По внесен срещу Б., K. и още две лица, обвинителен акт било образувано НОХД № 168/ 2014 година на РС – Троян. С разпореждане № 253/ 14.03.2014 година производството е прекратено и върнато на РП – Троян за доразследване.

На 20.06.2014 година срещу Х. В. Б. и М. В. К. в РС – Троян е бил внесен обвинителен акт за извършени престъпления, съответно по чл. 235, ал.1, пр. 1 от НК, чл.195, ал.1 т.4, пр. 2 и 3, във връзка с чл. 194, ал. вр. чл. 20, ал.2 от НК; по чл.235, ал.2, пр.2 и 3, вр. ал.1, във чл.20, ал.2 от НК, чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и 3, вр. 194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК от НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт било образувано НОХД 489/2014г. по описа на РС-Троян. С протоколно определение № 139/ 07.08.2014 година 3 произвоството по делото било прекратено и върнато на РП – Троян за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза на процеса, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите лица.

На 23.12.2014 година срещу Х. В. Б. и М. В. К. в РС – Троян е бил внесен обвинителен акт за извършени престъпления, съответно по чл. 235, ал.1, пр. 1 от НК, чл.195, ал.1 т.4, пр. 2 и 3, във връзка с чл. 194, ал. вр. чл. 20, ал.2 от НК; по чл.235, ал.2, пр.2, вр. ал.1, във чл.20, ал.2 от НК, чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и , вр. 194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК от НК. По повдигнатите обвинения бил образувано НОХД № 916/ 2014 година по описа на РС – Троян.

На 18.02.2015 година ход на делото не бил даден поради неявяване на Х. В. Б., вследствие на което мярката му за неотклонение била променена от „Подписка“ в „Задържане под стража“ .

Първото заседание бил проведено на 24.03.2015 година като било отложено за разпит на свидетели. Съдебното следствие продължило още дванадесет заседания, поради разпит на доста свидетели, нередовно призоваване на част от свидетелите, заболяване на наблюдаващия прокурор, остъствие на друг подсъдим по уважителни причини.

На 29.09.2016 година е постановена присъда № 22, с която Х. Б. и М. К. са признати за виновни по повдигнатите им обвинения и осъдени по на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и глоба 1 000 лева.

С решение № 9/ 13.02.2017 година постановено по ВНОХД № 338/ 2016 година по описа на ОС – Ловеч, присъдата е отменена и делото върнато на РП-Троян за констатиране на неотстраними в съдебната фаза нарушения.

В хода на досъдебното произвоство ищците били призовани на 04.04.2017г., 07.04.2017г. и 13.04.2017г. в РУ- Полиция за извършване на процесуални действия по предявяване на материалите по делото

След внасяне на нов обвинителен акт на 22.05.2017г. е образувано НОХД № 182/ 2017 година по описа на РС – Троян, което приключило в периода 20.12.2017г. до 10.02.2020г. с проведени петнадесет съдебни заседания.

Поради неявяване на подсъдимият К. на насроченото за 20.12.2017г. открито с.з. по НОХД 182/2017 година по описа на ТРС, била изменена взетата по отношение на него мярката за неотклонение от „Подписка" в „Парична гаранция от 500 лева" , внесена на 06.02.2018 г. по указаната банкова сметка,.

С Присъда № 6/ 10.02.2020 година, постановена по НОХД №182/ 2017година на РС - Троян, Х. В. Б. и М. В. К. били признати за невиновни по повдигнатите обвинения по чл.235, ал.2 и 235, ал.1 от НК, както и по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и пр.З от НК във вр. чл.194, ал.1 от НК във вр. с във чл.20, ал.2 от НК.

4

С Определение № 68/ 07.04.2020 година по делото била отменена и наложената в хода на наказателното производство мярка за неотклонение на М. К. „Парична гаранция от 500 лева", която сума била възстановена на К. на 12.06.2020г.

Решение №260057/ 08.12.2020 година, постановено по ВНОХД 495/2020г. по описа на ОС-Плевен оправдателната присъда по отношение на ищците била потвърдена.

В хода на първоинстанционното производство са депозиране гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ст. Б.а (майка на Х. Б.) и С. В. К. (брат на М. К.).

От показанията на св. Пена Б.а, която жилеела заедно със сина си, се установяваве, че в периода, в който продължило наказателното дело 2013г. - 2020г., той много се ядосвал, не спял, не ядял, пропил се, не ходел редовно на работа, нямал постоянна работа и няколко пъти си сменял работата. Твърди, че се страхувал, че могат да го осъдят и тя да остане сама.

Свидетелят С. К. посочва, че през 2013 г. брат му бил обвинен в кражба на дърва и делото продължило 7-8 години. Твърди, че през този период често се налагало брат му да ходи в полицията и по дела, като след това бил отчаят, раздразнителен, започналда страни от хората, бил изнервен. В селото се говорело, че брат му е отраднал дърва и това още повече влощшило нещата, не му било добре, мълчал си, не му се говорело,не можл да спи, излизал навън да пуши, не му било спокойно, станал понервен и по-раздразнителен. Свидетелят сочи, брат му имал камион и извършвал международен транспорт, а наказателното делто повлияло върху работата му. Отказвал товари, не можел да ходи в чужбина, изпиквал срам и неудобство, че хората говорят за него. Твърди, че през 2018 - 2019 г. продал камиона и не работел никъде.

За правилното изясняване на спора по делото в първоинстанционното производство било изслушано заключение по допусната съдебно-психиатрична експертиза. Според експерта към момента на прегледа при М. В. К. не се установяват депресивни симптоми или симптоми на смесена тревожно-депресивна реакция. Счита, обаче, че вследствие на воденото срещу наказателно наказателно производство, същият изживял „Смесено тревожно-депресивна реакция", включващо: тежък стрес и разстройство в адаптацията, а клиничната картина включва: депресивно настроение, тревожност, безсъние, безпокойство, чувство за навъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, в различна степен се нарушава и извършването на ежедневните рутинни дейности, както и комуникацията с околните, емоционална лабилност и раздразнителност. В съдебно заседание вещото лице посочва, че по делото липсва медицинска документация и няма обективни данни, като заключението изцяло се базира на неговите обяснения и на неговите субективни усещания за това, което той е преживял през целия период от време.