Решение № 3781 от 13.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3781 гр. В., 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20263110100043 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявена от ЗЕАД БВИГ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу И. К. Г., ЕГН ********** от гр. В., искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува регресно вземане против ответника, в общ размер от 2172.29 евро/4 248.63 лева, представляващо изплатено от ищеца в качеството му на застраховател застрахователно обезщетение в размер на 2159.51 евро/4223.63 лева и разноски по ликвидация на щетата в размер на 12.78 евро/25 лева, по сключен договор за застраховка Каско, обективиран в застрахователна полица № ************************* със срок на действие от ************ до ************ на застрахованото лице Р.л.Б.я/К.Б.С.Л.Б. ЕООД, клон С.З. за вреди, причинени на застрахованото имущество - влекач с марка „С. ****”, с ДК № ************* в резултат на ПТП от ********** г., настъпило по вина на И. К. Г. като водач на МПС марка М. с ДК № N********; 145.58 евро/284.72 лева - обезщетение за забава за периода от ************ до ***********., ведно със законната лихва за период от ************* до окончателното изплащане на вземанията.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: между дружеството ищец и Р.л.Б.я/К.Б.С.Л.Б. ЕООД, клон С.З. е сключен договор за застраховка Каско, обективиран в застрахователна полица № ************************* със срок на действие от ************ до ************ по отношение на влекач марка „С. ****”, с ДК № *************. При ПТП станало на ********** г. по път А2 при км. 390 в посока гр. В., И.

К. Г. като водач на МПС марка М. с ДК № N********, собственост на Г. К. З., е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като при движение не е съобразил скоростта си, загубил е контрол над автомобила и е блъснал в лявата част МПС влекач с марка „С. ****”, с ДК № *************, собственост на Р.л.Б.я /К.Б.С.Л.Б. ЕООД клон С.З.. Щетите, нанесени на влекача са описани в опис-заключение по щета № ***************** Увредени са калник з.л. задна част, конз.калник з.л, стоп ляв, греда з.мост, гума з.л., джанта стоманена з.л., калобарн з.л. Изплатил е по банков път на ползвателя «С.Т.***» ЕООД, със съгласието на собственика сумата от 4223.63 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № ***************. За ликвидация на щетата в ЗЕАД Б. ВИГ са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Виновният водач И. К. Г. към момента на ПТП е управлявал автомобила без наличие на валидно сключена застраховка Г.О.. На ответника е връчена покана за доброволно плащане от страна на застрахователя. По силата на депозирано заявление по реда на чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № ************** по 1 описа на РС - К.. Срещу издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, като в рамките на предоставения му срок, ищецът предявява установителния иск за съществуване на оспореното му вземане.

Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за неоснователност по същество на исковите претенции, основан на следните доводи: оспорва изцяло наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на събитието. Твърди, че към момента на произшествието по отношение на л.а. „М. ГЛС ***”, с рег. № N ********** е имало валидно сключен договор за застраховка „Г.О.”, обективиран в застрахователна полица №***********6, материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователно правоотношение за срок до ************** което обстоятелство било отразено и в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица№ ************/**********г.

В случая водачът И. Г. е притежавал валидна към датата на произшествието - **********г.

Застраховка „Г.О.“ и валиден сертификат „З.К.”, издадени от германския застраховател „АХА V. AG“ за територията на Р България със срок на полицата от ************* до ************* и не е имал задължението да сключва договор за застраховка „Г.О.” в Р България. Оспорва, че вината за настъпване на ПТП е негова. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК, като в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № ************** по описа на РС - К., за парично задължение, предмет на предявения иск в рамките на настоящото исково производство. Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение в рамките на законоустановения срок.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото е прието, че към датата на настъпване на ПТП по отношение на влекач с марка „С.

****”, с ДК № ************* е бил налице валидно сключен договор за застраховка Каско, обективиран в застрахователна полица № ************************* със срок на действие от ************ до ************; че при ответника е заведена щета № ***************** че ответникът определил размера на обезщетението, който възлизал на 2159.51 евро/4223.63 лева, което е изплатено на правоимащото лице, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

От Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № ***********/**********г. се установява, че Участник 1 /„М. ГЛС ***” с рег. № N **********/ не съобразява скоростта си, губи контрол над автомобила и се блъска в лявата част на участник 2 /влекач марка С. ****/.

По повод уведомление за щета, ищцовото дружество е завело преписка по щета № № *****************

По делото са ангажирани специални знания чрез проведената САТЕ.

Съобразно заключението на вещото лице И. механизмът на настъпване на щетите отговаря на описаната схема в протокола за ПТП. Размерът на средствата нужни за отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от описаното ПТП възлиза на 4739.47 лв. = 2423.25 €. Размерът на заплатеното от застрахователя обезщетение от 4223.63 лв. съответства на нужните средства за отстраняването на причинените щети, съобразно действащите към момента на събитието пазарни цени и методиката за определяне на обезщетения по застраховка имущество. Размерът на претендираните разходи за огледи и експертиза от 25 лв. съответстват на обичайните такива за този вид дейност.

От ответника са представени Застраховка „Г.О.“ и сертификат „З.К.”, издадени от германския застраховател „АХА V. AG“ за територията на Р България със срок на полицата от ************* до ************** които не са оспорени от ищеца.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

От заявените от страните позиции и ангажирани доказателства съдът приема, че е сезиран с регресна претенция на застраховател с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, който след изплащане на определеното застрахователно обезщетение, встъпва в правата на застрахования, срещу причинителя на вредата, чиято отговорност ангажира на основание чл.45 ЗЗД.

Елементите на застрахователното правоотношение са категорично установени и не се 2 оспорват. Налице е сключена застраховка „Каско” между ищеца и собственика на „С. ****”, с ДК № *************, валидна по време на застрахователното събитие, развита е процедурата по уведомяване на застрахователя, разглеждане на претенцията и определяне на размера на обезщетението. Представено е преводното нареждане, обосноваващо факта на реално извършено плащане от застрахователя на застрахования.

Спорните по делото обстоятелства са, дали към датата на събитието виновният водач И. К. Г. е управлявал автомобила без наличие на валидно сключена застраховка Г.О..

Представен е Сертификат „З.К.“ с покритие на територията на Р.Б.. Същият не е оспорен от ищеца. Сертификатът З.К. към застраховката Г.О. е международен документ, който удостоверява, че автомобилът има валидна застраховка Г.О. в държавите от системата „З.К.“. Той е част от международната система за автомобилно застраховане, която позволява щетите при пътнотранспортни произшествия да бъдат уреждани между държавите.

Задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени на територията на всички държави, членуващи в системата „Зелена карта“, сред които като член на ЕС е и Германия, като осигурява покритие съгласно закона на държавата на събитието, и нанесените вреди при П Т П се покриват от застрахователя на автомобила. „Зелена карта“ е международен сертификат за застраховка, признат от всички държави, членуващи в системата „Зелена карта“ като документ, който удостоверява, че носителят му притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност„ , покриваща минималните задължителни лимити на отговорност към трети лица, изисквани от закона в посетената страна. Сертификатът покрива отговорността на водача на МПС в трета държава в случай, че той виновно причини имуществени и/или неимуществени вреди на трети лица.

Съгласно чл. 483, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, договор за застраховка "Г.О." на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Р.Б., когато няма валидна за територията на Р.Б. застраховка. Съгласно чл. 483, ал.3 КЗ лицето по ал. 1, т. 2 не е длъжно да сключва договор за застраховка "Г.О." на автомобилистите при влизане на територията на Р.Б., при условие че притежава валиден сертификат "З.К.". В случая водачът е притежавал валиден към датата на събитието сертификат „З.К.” за територията на Р България със срок на полицата от ************* до ************* и не е имал задължението при влизане на територията на страната да сключва договор за застраховка „Г.О.”.

Съдът приема, че към момента на настъпване на процесното ПТП за управлявания от ответника лек автомобил е имало сключена валидна застраховка ”Г.О.”.

По изложените съображения съдът намира, че предявените претенции като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

Изходът на спора и релевираното от ответника искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на заповедното и настоящето производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗЕАД БВИГ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу И. К. Г., ЕГН ********** от гр. В., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува регресно вземане против ответника, в общ размер от 2172.29 евро/4 248.63 лева, представляващо изплатено от ищеца в качеството му на застраховател застрахователно обезщетение в размер на 2159.51 евро/4223.63 лева и разноски по ликвидация на щетата в размер на 12.78 евро/25 лева, по сключен договор за застраховка Каско, обективиран в застрахователна полица № 3

************************* със срок на действие от ************ до ************ на застрахованото лице Р.л.Б.я/К.Б.С.Л.Б. ЕООД, клон С.З. за вреди, причинени на застрахованото имущество - влекач с марка „С. ****”, с ДК № ************* в резултат на ПТП от ********** г., настъпило по вина на И. К. Г. като водач на МПС марка М. с ДК № N********; 145.58 евро/284.72 лева - обезщетение за забава за периода от ************ до ***********., ведно със законната лихва за период от ************* до окончателното изплащане на вземанията, като неоснователни.