Решение № 17 от 16.01.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Монтана, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500402 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 203 от 11.07.2024 г., постановено по гр. дело № 2347 по описа за 2023 г. Районен съд-Лом е осъдил П. В. да заплати на „Т.Ф. С.“ АД главница в размер на

9 990,15 лева, произтичаща от сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 20.02.2023г. до изплащане на вземането. Съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искове за договорни лихви в размер на 351,96 лева за периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г. и договорни такси в размер на 218,25 лева за периода от 11.04.2022 г. до 30.09.2022 г.

С решението П. В. е осъдена да заплати на „Т.Ф.С.“ АД разноски в общ размер 588,90 лева, а ищцовото дружество е осъдено да заплати на адв. Д.М. разноски за адвокатски хонорар в размер на 72,92 лева, съобразно отхвърлената част от иска.

Така постановеното решение е обжалвано от „Т.Ф.С.“ АД, чрез своя процесуален представител адв. Ц. Г., в частта, в която е отхвърлен иска за 1 договорните лихви и такси, с изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е приел, че в ГПР не са посочени всички разходи, от които той се формира. В тази връзка посочва, че в чл. 36 и 37 от Общите условия подробно е уредена методиката на изчисляване на ГПР. Изтъква, че в приложените към договора ценови листи са посочени множество такси, които не са включени в ГПР, тъй като попадат в обхвата на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Предвид това счита, че договорът отговаря на изискванията на закона, като моли съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Прави искане и за присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. В., чрез своя пълномощник адв. Д. М., с който същата се оспорва като неоснователна. Посочва, че възнаградителната лихва е уговорена в нарушение на добрите нрави, поради което е нищожна. Наред с това твърди, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 - т. 12, както и на т. 20 от ЗПК. Твърди, че договорните такси е следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като представляват дейност по управление на кредита, а невключването им цели заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съобразно изложеното се иска от съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и да присъди сторените пред настоящата инстанция разноски.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като ГПР е представен като краен процент, без в него да са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира. Съдът приел също, че не е ясна методиката на формиране на ГПР, както и кои точно компоненти са включени в него. Приел, че в представените ценови листи към договора са посочени 2 множество такси и комисионни, които не са отразени в ГПР. С оглед недействителността на договора Ломският районен съд приел, че на връщане подлежи само главницата.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 17.03.2022 г. „Т.Ф.С.“ АД /ТФС/ и П.В. са сключили Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора ТФС издава на клиента платежна карта за извършване на платежни операции при условията, уредени в договора, общите условия и ценовата листа. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора във връзка с изпълнението на платежни операции ТФС отпуска на клиента потребителски кредити при условията на настоящия рамков договор. Според чл. 7, ал. 1 максималният размер /лимитът/ на всеки кредит е в размер на 10 000 лева, а съгласно чл. 8, ал. 1 срокът за погасяване на всеки кредит е 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.

В чл. 9, ал. 1 от договора е посочено, че лихвеният процент по кредитите е в размер на 15,7 % на годишна основа и се прилага към сумите на усвоените кредити.

Съгласно чл. 10, ал. 1 годишният процент на разходите /ГПР/ е 19,09 %, а общата сума дължима от клиента е 10970,68 лева.

В чл. 10, ал. 2 е посочено, че изчисленията на ГПР и общата сума, дължима от клиента, по ал. 1 са направени при следните допускания: 1. общият максимален размер /общият лимит/ на всички кредити е усвоен незабавно и изцяло; 2. всички кредити са със срок 12 месеца и ще бъдат погасени на 12 равни месечни вноски; 3. годишната такса за използване на платежната карта се плаща еднократно, заедно с първата месечна погасителна вноска по кредитите.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от договора до 15-то число на всеки месец клиентът се задължава да погасява сума, равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по всички кредити, дефинирани в общите условия и ценовата листа и посочени в последното месечно извлечение. В т. 2 е записано, че при изтичане на срока на всеки отделен кредит клиентът се задължава да погасява общото задължение по този кредит, дефинирано в 3 общите условия и ценовата листа.

В чл. 13, ал. 1 от договора е посочено, че във връзка с изпълнението на договора клиентът дължи на ТФС такси и комисионни в размери и в срокове, посочени в настоящия договор, общите условия и ценовата листа.

Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 при неизпълнение от страна на клиента на задължението за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредитите, както и за погасяване на общото задължение по съответния кредит при изтичане на срока, за който този кредит е предоставен, ТФС има право да изпраща на клиента уведомителни съобщения, като начислява такси за това съгласно ценовата листа.

Съгласно чл. 16, ал. 1 клиентът има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения рамков договор в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора.

В чл. 1, ал. 2 е записано, че неразделна част от договора са общите условия и ценовата листа.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от Общите условия /ОУ/ годишния процент на разходите и допусканията при неговото изчисляване се посочват в рамковия договор, сключен между ТФС и клиента. Съгласно ал. 2 ГПР включва: 1. лихви по кредита; 2. годишна такса за използване на платежната карта. В ал. 3 е уточнено, че ГПР не включва: 1. разходите, които клиентът заплаща при неизпълнение на задълженията си по рамковия договор; 2. разходите за платежни и други услуги, ползването на които не е задължително за клиента при усвояването и обслужването на кредита.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ОУ общата сума, дължима от клиента и допусканията при нейното изчисляване се посочват в рамковия договор, сключен между ТФС и клиента. Съгласно ал. 2 Общата сума, дължима от клиента, включва: 1. максималния размер /лимит/ на кредита; 2. разходите по чл. 34, ал. 2. В чл. 37, ал. 3 от ОУ е посочено, че общата сума, дължима от клиента, не включва разходите по чл. 34, ал. 3.

В чл. 39, ал. 1 от ОУ е записано, че когато клиентът не изпълни задължението си за погасяване на минималните погасителни вноски по кредитите, ТФС извършва дейности по подготовка и изпращане на уведомителни съобщения, като в т. 1-6 примерно са посочени какви действия 4 могат да включват тези дейности. Посочено е, че през първия месец, в който клиентът не е изпълнил задължението си за погасяване на минималните погасителни вноски по кредитите, ТФС извършва дейностите по настоящата алинея, за което клиентът дължи такса за изпращане на уведомително съобщение съгласно ценовата листа. В ал. 2 и 3 са уредени отношенията при неизпълнение на задължението в два, съответно три последователни месеца, като отново е посочено, че клиентът дължи такса за изпращане на уведомително съобщение.

От съдебно-икономическата експертиза се установява, че на 24.03.2022 г. П. В. като кредитополучател е усвоила кредита от 10 000 лв. в пълен размер.

На 11.04.2022 г. тя е внесла по кредита сумата от 10 310 лв., с която е погасила годишна такса за обслужване на кредита в размер 100 лв., такса СМС в размер 0,15 лв. и главница в размер 9999,85 лв. Установява се още, че на 27.05.2022 г. кредитополучателят е усвоил /изтеглил/ сумата от 9990,00 лв., като след тази дата няма други тегления, както и погасявания по дълга. Видно от заключението на вещото лице П. В. дължи на „ТФС“ общо сумата от 10 560,36 лв., в която сума са включени 9990,15 лв. - главница, 351,96 лв. възнаградителна лихва и 218,25 лв. - такси.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

Между „Т.Ф.С.“ АД /в качеството му на кредитодател/ и П. В. /в качеството й на кредитополучател/ е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което кредитодателят във връзка с изпълнението на платежни операции отпуска потребителски кредит в максимален размер на 10 000 лв., който се усвоява от кредитополучателя еднократно в момента на извършване на съответната операция. Съгласно чл.

8, ал. 1 от договора длъжникът трябва в 12 месечен срок, считано от датата на усвояване на кредита, да го погаси.

От съдебно-икономическата експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установи, че на 24.03.2022 г. П. В. е усвоила изцяло сумата по кредита, след което на 11.04.2022 г. е внесла дължимата сума. На 27.05.2022 г. е последвало второ усвояване /теглене/ от В., като този път изтеглената сума е 9990,00 лв., но същата не е върната от длъжника. Ето защо, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на договора, тъй като процесната главница не е погасена от кредитополучателя, който факт не се 5 оспорва от В..

Това, което е спорно по делото, е дали процесният договор е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Цитираната разпоредба предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поставя изискване договорът за потребителски кредит да се изготви на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК Общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.