Акт от 12.06.2023, Административен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48 гр. Габрово, 12.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ при секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурор…..………., като разгледа докладваното от съдия Атанасов адм. дело № 32 по описа на съда за 2023 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за горите /ЗГ/.

Образувано е по жалба на Д.П.Т. ***, с пълномощник адв. П.Д., против заповед № РД08-34/18.01.2023 г. на Директора на РДГ – В.Търново, с която на осн. чл. 13 ал. 8 т. 2 от ЗГ не се утвърждава горскостопанска програма /ГСП/, постъпила със заявление № РДГ05-12500/15.12.2022 г. за притежаван от жалбоподателката поземлен имот № ***, находящ се в землището на с.

Сенник, община Севлиево.

Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна. Счита, че e постановена в противоречие с материалния закон и към нея липсват мотиви, от които да е видно какви са основанията, за да не се приеме тази програма, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че са налице предпоставките за утвърждаване на горскостопанска програма, тъй като по отношение на имота следва да се прилага режима на ЗГ. Поради изложеното се прави искане съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна и да върне преписката за ново произнасяне със задължителни указания. Претендира разноски.

В с.з. адвокат Д. поддържа жалбата по изложените съображения.

Ответникът, Директор на Регионална дирекция по горите –

Велико Търново, чрез пълномощник юрисконсулт Ж.К., оспорва жалбата, по подробно изложени в писмено становище съображения, както следва:

Посочва, че оспорената заповед е подписана от зам. директора на РДГ-Велико Търново инж. З. С. И., на осн. чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, поради отсъствие на директора на РДГ, обусловено от отпуск по болест за периода от 02.01.2023 г. до 31.01.2023 г.

С оглед приложената скица, изд. от СГКК Габрово, процесният имот е с начин на трайно предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: Нива. Поради това се изразява становище, че имотът не е горска територия, за да бъде изготвена горскостопанска програма за него и не е налице основание за прилагане на чл. 83 от ЗГ. Посочва се, че комисия, назначена със заповед на Директора на РДГ-Велико Търново, е извършила проверка на терен и по документи в имота, като е установила, че част от имота е придобила характеристиката на гора преди 01.03.1991 г. Именно това е причината, поради което е постановен отказ за неговото почистване по чл. 84 от ЗГ.

Твърди се, че при издаване на оспорената заповед Директорът на РДГ-Велико Търново е упражнявал правомощията си в условията на обвързана компетентност - при спазване на указанията, дадени от ИАГ-София до РДГ-Велико Търново с писмо с № ИАГ-31944 от 21.12.2022 г. и при наличие на идентична фактическа обстановка, а именно - имот - земеделска територия, чието предназначение не е променено в горска територия. В тази връзка се оспорва възражението за нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото в оспорваната заповеди изрично е вписано писмото на ИАГ, указващо на необходимост от изпълнение на процедурата по чл. 81 от ЗГ. С оглед на изложеното се прави искане съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло оспорваната заповед.

В с.з. юрк. К. поддържа представеното писмено становище и моли съда да отхвърли жалбата, като присъди в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От представените с административната преписка договор за доброволна делба рег. № 4462, акт №55, т. III от 19.10.2001 г. по описа на нотариус Н. К., № 136, т. IV, вх. №1506 от 19.10.2001 г. на СВ и скица № 15­-1130424 от 18.10.2021 г., издадена от СГКК гр. Габрово, безспорно се установява, че жалбоподателката Д.Т. е собственик на поземлен имот с кад. № *** в землището на село Сенник, община Севлиево, с площ от 3000 кв.м. В договора за делба е посочено, че имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а в скицата е отразено, че имотът е с начин на трайно предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: нива.

От представения с административната преписка протокол от 11.03.2022 г. /л. 15 от делото/ се установява, че на посочената в същия дата е проведено заседание на комисия, назначена със заповед № РД06-97/09.03.2022 г. на Директора на РДГ – В. Търново /неприложена към преписката/, в състав – инж.

И. П. – гл. експерт при РДГ В. Търново – председател и членове – инж. Д.С. – гл. експерт при РДГ В. Търново и инж. Е.Т. – гл. експерт при Общинска служба по земеделие – Севлиево. В протокола е посочено, че комисията заседава на осн. чл.

84 ал. 4 от ЗГ във връзка с подадено заявление вх. № РДГ05-15700/ 16.02.2022 г. за установяване на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3000 дка /съгласно протокола/ по КККР на с. Сенник, община Севлиево, земеделска територия, собственост на Д.П.Т., че е придобил характеристиките на гора по смисъла на ЗГ след 01.03.1991 г. и желае да го ползва като земеделска територия.

Заключението на комисията е, че имотът е придобил характеристиките на гора по смисъла на ЗГ преди 1 март 1991 г. Искането не отговаря на състоянието на имота, поради което собственикът му не може да го ползва като земеделска земя по реда на чл. 84 от ЗГ.

На 15.12.2022 г. в Регионална дирекция по горите – В.

Търново е постъпило заявление за разглеждане и утвърждаване на горскостопанска програма за процесния имот на жалбоподателката, заведено с вх. № РДГ05-12500/ 15.12.2022 г. Заявлението е подадено от инж. Г. Г. Г., управител на «***» ООД – търговец, вписан в публичния регистър по чл 241 от ЗГ, на който било възложено изработването на горскостопанска програма за имот № *** в землище с.

Сенник, община Севлиево от „****“, съгласно Договор за възлагане на горскостопански дейности - Допълнително споразумение по чл. 1, ал. 1 от 04.11.2022 г. Второто дружество /възложител/ пък било упълномощено да управлява и стопанисва посочения имот, съгласно приложения договор №251/14.10.2021 г., сключен между него и собственика Д.П.Т.. Към заявлението са приложени: Горскостопанска програма (план-извлечение), скица, цитирания документ за собственост, таксационно описание, извадка от горскостопанска карта, договор със собственика/упълномощеното лице и разписка за платена такса.

Съгласно изготвената ГСП, внесена за утвърждаване на ГСП от името на жалбоподателката, същата е изработена на осн. чл. 13 от ЗГ и чл. 235 от ЗГ, Наредба №8 от 05.08.2011 за сечите в горите и цитираната Наредба № 18 от 07.10.2015 г.

ГСП има за цел да се дадат насоки за стопанисването на имота и задача да се планират горскостопански дейности, включващи определяне на насоките за стопанисване. Посочено е, че гората в процесния имот е с площ 1,480 дка, като не е инвентаризирана и не е отразена на горските карти. Определената насока на стопанисване на имот №*** е възобновяване с интензивност до 100% само за тополата, с последващо изкуствено залесяване, за срок от 10 години. Посочено е, че останалата площ от 0,1520 ха от имота не представлява гора по смисъла на ЗГ. Конкретният вид сеч и броят на отделните лесовъдски намеси през плановия период се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 8/2011 г. за видовете сечи от лицата, регистрирани в регистъра по чл.235 от ЗГ, които пряко са ангажирани с изпълнението на горскостопанската програма, в зависимост от моментното състояние на насаждението.

Приложено е и становище на РИОСВ-Велико Търново, съгласно което при реализация на заявената ГСП няма вероятност от отрицателно въздействие върху близко разположените 33 от мрежата Натура 2000 и не е необходимо провеждане ка процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС.

Приложено е запитване от инж. Г. Г. до ИАГ гр. София от

08.12.2022 г., касаещо имот в землището на с. Малки Вършец, общ. Севлиево, за който е утвърдена горскостопанска програма, но частта от имота, представляваща гора, не е инвентаризирана, като е направено искане за указания при издаване на позволителното за сеч. Приложен и отговора на ИАГ гр. София до инж. Г., даден с писмо с рег. № ИАГ-31944 от 21.12.2022 г. с копие до РДГ - гр. Велико Търново.

В него е указано, че възможността, която е предвидена в Закона за горите за ползване и стопанисване на „имоти, представляващи гори, но отразени в кадастралната карта като земеделски земи“, е след прилагане на чл. 81 и съпътстващите от ЗГ. Тази възможност ще позволи посочените имоти, след промяна на предназначението им в горска територия, да се стопанисват по реда на ЗГ.

Част от административната преписка е доклад от 17.01.2023 г. за извършена проверка на горскостопанска програма от инж. И.П. ***. В доклада се посочва, че инж. П. е извършил проверка по документи на ГСП вх. № РДГ05-12500/15.12.2022 г. относно процесния имот, при което констатирал, че имотът е с начин на трайно ползване: нива. Посочено е, че на осн. писмо с рег. № ИАГ-31944 от 21.12.2022 г., имоти, представляващи гори, но отразени в кадастралната карта като земеделски земи, могат да се стопанисват по реда на ЗГ, след промяна на предназначението им в горска територия.

Въз основа на цитираните документи е издадена процесната заповед № РД08-34/18.01.2023 г., с която Директорът на РДГ – В.Търново, на осн. чл. 13 ал. 8 т. 2 от ЗГ е отказал да утвърди представената горскостопанска програма, постъпила със заявление № РДГ05-12500/15.12.2022 г., за притежавания от жалбоподателката поземлен имот № ***, находящ се в землището на с.

Сенник, община Севлиево. Изложени са следните мотиви за неутвърждаване на ГСП:

Писмо с рег. № ИАГ-31944/21.12.2022 г. за стопанисване на ЗГ на имоти, представляващи гори, но отразени в кадастралната карта като земеделски земи след промяна на предназначението им в горска територия.

Заповедта е издадена от името на директора на РДГ Н.Н., но е подписана с поставена пред подписа запетая и ответникът изрично признава, че заповедта е издадена от инж. З. С. И.– заместник-директор на РДГ В. Търново.

Представен е болничен лист № Е20223810897 от 04.01.2023 г., от който е видно, че Директорът на РДГ-Велико Търново инж. Н. Й. Н. е бил в отпуск поради болест за периода от 02.01.2023 г. до 31.01.2023 г. /л. 34/.

Заповедта е връчена на инж. Г. на 20.01.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена по куриер на 03.02.203 г., като е постъпила и заведена в РДГ В. Търново на 06.02.2023 г.

По искане на ответната страна, по делото бяха допуснати и разпитани като свидетели Д. Т. С. и И. В. П. - членове на комисията, изготвила протокол от 11.03.2022 г., в който е отразено, че част от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на Д.Т., е придобил характеристиките на гора по смисъла на ЗГ преди 01.03.1991 г. От показанията им се установява, че към датата на изготвяне на протокола свидетелите са били служители на РДГ В. Търново и заедно с инж. Е.Т., служител на ОС „Земеделие“ Севлиево, са извършили проверка на терен в имота, въз основа на заявление за почистване на имота по чл. 84 от ЗГ. Въз основа на експертните си познания, членовете на комисията установили, че дървостоя в имота е над 30 години, като се състои от топола, на възраст между 40-50 г., определена по диаметъра на дървостоите - над 50 см. Свидетелите посочват, че само част от имота представлява гора, като е с площ повече от 1 дка. – около половината от целия имот. Към момента на проверката имотът не бил инвентаризиран като горска територия.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок за оспорване по чл. 140 АПК от активно легитимирано лице, което, като собственик на процесния имот и съгласно чл.

101 от Наредба № 18 от 7.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии, има право да представи изработената ГСП в РДГ-В.

Търново за разглеждане и утвърждаване, и чиито законни интереси непосредствено се засягат от процесния акт. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗГ.