Определение № 11243 от 22.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3893/2026
- Вид
- Определение № 11243
- Подписан
- 22.05.2026
- В сила
- 22.05.2026
- Състав
- Цветелина Евгениева Георгиева, Мая Йорданова Михайлова, Гергана Иванова Кратункова
Цитирани разпоредби
- чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за наследството
- чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 2 · Закон за наследството
- чл.51, ал.3 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11243 гр. София, 22.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветелина Евг. Георгиева
Членове:
Мая Й. М.
Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. М. Въззивно частно гражданско дело № 20261100503893 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №83001/17.03.2026 г. на Б. И. Т. и Ж.
И. Т. срещу определение № 316/06.01.2026 г. постановено по гр. дело № 50148/2025 г. по описа на СРС, 180-ти състав, с което върната, подадената от жалбоподателите искова молба с вх.№350060/27.10.2025 г. срещу ответника „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с искане за прогласяване нищожност на вписване, в Особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Софийски районен съд, под № 2061/23.10.2023г. за Б. Т. и под № 2062/23.10.2023 г. за Ж. Т., въз основа на решение № 17125/23.10.2023 г., постановено по гр.д. № 34869/2023г., по описа на СРС, поради недопустимост на исковете, и производството по горепосоченото дело е прекратено.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Изложени са твърдения, че доколкото с ТР от 24.02.2026 г. постановено по т.д.№4/2024 г. по описа на ВКС е прието, че актът, с който районният съдия е разпоредил вписване в особената книга на съда на последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН, не подлежи на отмяна по реда на чл.
303, ал. 1, т. 5 ГПК и, че актът, с който съдът по реда на чл. 51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно последицата, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок, не подлежи на обжалване, обжалваното определение 1 следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. дело № 50148/2025 г. по описа на СРС, 180-ти състав е образувано по искова молба с вх.№350060/27.10.2025 г., подадена от Б. И. Т. и Ж. И. Т. срещу ответника „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с която се съдържа искане за прогласяване на нищожност на вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Софийски районен съд, под № 2061/23.10.2023 г. за Б. Т. и под № 2062/23.10.2023 г. за Ж. Т., въз основа на решение № 17125/23.10.2023 г., че същите губят правото да приемат наследството на М.Ж. Т., починал на 10.04.2023 г.
В исковата молба са изложени подробни твърдения, че ищците са приели наследството, оставено им от М.Ж. Т. с конклудентни действия, като са изпълнили задължения на наследодателя си, поради което недвусмислено са демонстрирали намерението си да се ползват от правата и да бъдат обременени от задълженията, включени в наследствената маса.
С разпореждане от 07.11.2025 г. на ищците са дадени указания да обосноват правния си интерес от предявяване на претенциите, заявени с подадената от тях искова молба, както и да посочат датата, на която са узнали за постановеното Решение №17125/23.10.2023 г. постановено по гр.д.
№34869/2023 г. по описа на СРС, 158-ми състав.
С посоченото Решение №17125/23.10.2023 г. постановено по гр.д.
№34869/2023 г. по описа на СРС, 158-ми състав е разпоредено вписването на основания чл. 51, ал.2 ЗН в книгата за приемане и отказ от наследство при СРС, че Б. И. Т. и Ж. И. Т. губят правото да приемат наследството на своя наследодател М.Ж. Т., починал на 10.04.2023 г.
В изпълнение на дадените указания с молба от 18.12.2025 г. ищците са посочили, че горепосоченото вписване с правно основание чл. 51, ал.2 ЗН в особената книга на СРС ги лишава от качеството наследник и възможността 2 да упражнят правата си като такива.
С обжалваното определение № 316/06.01.2026 г. постановено по гр. дело № 50148/2025 г. по описа на СРС, 180-ти състав, е върната, подадената искова молба с вх.№350060/27.10.2025 г. срещу ответника „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с искане за прогласяване нищожност на вписване, в Особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Софийски районен съд, под № 2061/23.10.2023г. за Б. Т. и под № 2062/23.10.2023 г. за Ж. Т., въз основа на решение № 17125/23.10.2023 г., постановено по гр.д. № 34869/2023г., по описа на СРС, поради недопустимост на исковете, и производството по горепосоченото дело е прекратено.
Първостепенният съд е изложил мотиви, че доколкото спецификата на производството по чл. 51 ЗН обуславя извод, че на призования към наследяване, на когото е бил определен срок, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него, следва да бъде признато както правото да обжалва решението, с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда, така и да подаде молба за отмяна на това решение, когато поддържа, че правото му на участие в производството е било нарушено. Тъй като за ищците е предвиден друг ред за защита, а именно да депозират молба по чл. 303 ГПК или да депозира жалба срещу постановеното по делото решение № 17125/23.10.2023г., исковите претенции се явяват недопустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия. В случай че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл. 51 ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал. 2 ЗН, ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Вписването по реда на чл.51, ал.3 ЗН на изявлението на наследника/ респективно на факта, че губи правото да приеме наследството, се извършва в 3 книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН. Вписването обаче представлява технически акт, който удостоверява извършеното волеизявление на наследника, респективно липсата на волеизявление.
В случай, че е налице порок във волеизявлението за отказ (например отказът е направен под условие, за срок или за част от наследството, или ако наследникът вече е приел наследството), то самият отказ е нищожен, а не вписването в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН. Вписването е само удостоверителен акт, който материализира вече направеното волеизявление.
Ако се твърди, че отказът е нищожен, искът следва да бъде насочен към прогласяване нищожността на отказа, а не на вписването.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че е недопустим иск за прогласяване на нищожността на вписването в особената книга на районния съд, като самостоятелен предмет на иск. Допустим би бил иск за прогласяване нищожността на самия отказ от наследство, ако са налице основания за това, като в случай че съдът установи, че отказът е нищожен, вписването следва да се заличи като последица от това решение, но не и да бъде обявено за нищожно самостоятелно.
За пълнота следва да се посочи и, че съобразно възприетото в ТР от 24.02.2026 г. постановено по т.д.№4/2024 г. по описа на ВКС „Искът за наследство е предвиден в чл. 110 ГПК. Той ще има за предмет установяване качеството на ищеца на призован наследник, което е отречено с порочния акт по чл. 51, ал. 2 ЗН. Приемането на наследството като елемент от фактическия състав на иска може да е извършено с конклудентни действия, включително и с изявления в самата искова молба по чл. 110 ГПК. Предходното вписване на последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН няма да е противопоставимо на ищеца, ако той докаже в процеса такива процесуални нарушения в охранителното производство по чл. 51 ЗН, които са го лишили от възможността да изяви волята си за приемане на наследството в това производство. Съдебното решение по чл. 110 ГПК ще обвърже със сила на пресъдено нещо както ответника, който се ползва от акта по чл. 51, ал. 2 ЗН, така и неговите правоприемници, когато правоприемството е настъпило след предявяване на иска. С това решение ще се разреши по еднакъв начин въпросът кой е призованият наследник и съответно - кому принадлежи наследственото имущество или част от него. Ако не предяви иск по чл.110 ГПК, наследникът, 4 увреден от незаконосъобразния акт по чл. 51, ал. 2 ЗН, разполага и със съответните искове за защита на собствеността и другите имуществени права, включени в наследственото имущество, които ползващият се от акта по чл. 51, ал. 2 ЗН е прехвърлил на трети лица. На следващо място - в рамките на съответния исков процес съдът ще преценява дали е била налице всяка една от предпоставките за издаване на акта по чл. 51 ЗН, т. е. дали призованият към наследяване своевременно е узнал за определения му от съда срок да заяви дали приема наследството, но въпреки това е бездействал, или не е узнал за този срок, а също и дали определеният от съда срок по чл. 51 ЗН е бил достатъчен. Защитата може да се упражни и чрез възражение. При уважаване на съответния иск или възражение съдът ще постанови на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отмяната на акта, въз основа на който е постановено вписване на последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН и тази отмяна ще бъде вписана в книгата по чл.
49, ал.1 ЗН чрез вписване на решението по чл. 110 ГПК, вр. чл.537, ал.2 ГПК в графата „Забележки“. Въз основа на съдебното решение по чл. 537, ал. 2 ГПК действителният наследник ще може да впише в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН изричното си изявление за приемане на наследството.“ По изложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №83001/17.03.2026 г. на Б. И. Т., ЕГН ********** и Ж. И. Т., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес – гр. София, бул. „********, адв. К.М., с р е щ у определение № 316/06.01.2026 г. постановено по гр. дело № 50148/2025 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
5
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6