Решение № 1695 от 11.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1695 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330203905 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 704738-F705784/ 31.05.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „МАРИЗЕ ТУР" ООД е наложена на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС.

С жалбата се поддържа искане за отмяна на НП. разноски за адвокатско възнаграждение.

Претендират се

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата, поради което моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

„При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.03.2023 г. се установи, че МАРИЗЕ ТУР ООД, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справкадекларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.02.2023 г. – 31.02.2023 г. до 14.03.2023 г. включително.

Справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС е подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път преди съставяне на АУАН – на 11.05.2023 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: както писмени, така и показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.

Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон.

В тази връзка следва да се съобрази, че според:

- чл. 125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл.

96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.“

- чл. 125, ал.3 ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период“

- чл. 125, ал. 5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“

- чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде справкадекларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 2

000 лв.“

Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.

Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.

По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка:

- дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;

- дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.

В процесния случай задълженията за подаване на справка - декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Задълженията за подаване на справки - декларации и на отчетни 3 регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.

Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е установил формата на деклариране и способът за това.

Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.

Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка - декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка - декларация.

От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка - декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие.

Тоест, подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма - чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.

Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция в рамките на един наказателен процес.

В гореизложения смисъл изрично: Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1855 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1419 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1283 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2021 г. на 4

Административен съд - Пловдив, Решение № 1396 от 07.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1175 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1918 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1643 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

В случая обстоятелството, че деецът може да е осъществил повече от една от алтернативно изброените форми на изпълнителното деяние (да не е подал за един и същи данъчен период едновременно и справка - декларация и отчетни регистри и/или vies декларация) по силата на изричната законодателна воля, въплътена в нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС, следва да се отчете при индивидуализация на налаганата единна санкция в рамките от 500 до 10 000 лева, а не да бъде основание за налагане на различни санкции за едно и също нарушение, при това в различни и самостоятелни производства.

В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на Административен съд Пловдив към датата на подаване на жалбата - Решение № 1089/13.6.2023 г. на Административен съд – Пловдив КАНД № 879 по описа на съда за 2023 г., Решение № 920/19.5.2023г. на Административен Съд – Пловдив по КАНД № 751 по описа на съда за 2023 г., Решение № 728/ 20.04.2023 г. на Административен съд – Пловдив по КАНД № 403 по описа на съда за 2023 г., Решение № 503/16.03.2023 г. на Административен съд Пловдив по КАНД № 88 по описа на съда за 2023 г.; Решение № 363/ 23.2.2023г. на Административен съд – Пловдив по КАНД № 3131 по описа на съда за 2022 г., Решение № 354/22.2.2023г.на Административен Съд – Пловдив по КАНД № 3074 по описа на съда за 2022 г.; Решение № 270/ 10 февруари 2023 година на Административен Съд - Пловдив, к. а. н. д. № 3191 по описа за 2022 год., Решение № 227/07.02.2023 г. на Административен Съд – Пловдив по КАНД 3029 по описа за 2022 г., Решение № 36/ 09.01.2023 година на Административен съд - Пловдив, к. а. н. д. № 2972 по описа за 2022 год. и др.

Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото на настоящия състав е служебно известно, че по АНД № 3906/2023 по описа на ПРС са издадени АУАН и НП, с които същият субект е наказан за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период. С оглед гарантиране правата на страните, текста на посочените АУАН и НП са 5 надлежно приложени по делото в заверен хартиен препис на оригиналния електронен първообраз, съдържащ се в ЕИСС.

С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.

Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е влязло в сила и кое е влязло в сила.

В случая става дума за нарушение на материалния закон (а не на процесуалния закон, каквото се явява неспазването на принципа не бис ин идем) и по - конкретно на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която:

-за едно нарушение се налага едно наказание;

-при повече от едно нарушение се налага отделна санкция за всяка от тях.

Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП, независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните произнасяния по тях. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив - Решение № 672 от 09.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3994 / 2019 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 892 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 385 / 2018 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 889 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2018 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 957 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 853 / 2018 г. на Административен съд Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив.

Действително в посочените решения правния спор е с различна правна квалификация, но те съдържат принципни съображения изцяло относими и към процесния казус, а именно че при незаконосъобразно мултиплициране на административно-наказателната отговорност на дееца чрез изкуствено 6 разкъсване на извършеното от него единно нарушение и налагане на няколко на брой санкции, на отмяна подлежат всички НП, доколкото противоречат на материалния закон. Още повече, че допуснатия порок в дейността на наказващия орган в случая е довел до влошаване на материалноправното положение на наказания субект, поради налагане на санкция в двоен размер, без да са спазени правилата за нейната индивидуализация в зависимост от степента на засягане на защитаваните обществени отношения.