Решение № 6401 от 23.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5439/2026
- Вид
- Решение № 6401
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Татяна Димитрова, Дамян Ивайлов Христов, Вергиния Мичева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 6, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 6, ал. 2, т. 10 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- § 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 27, б. "а" · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 6401 гр. София, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Дамян Ив. Х.в при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Дамян Ив. Х.в Въззивно гражданско дело № 20261100505439 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ищеца Х. М. Г., чрез адв. В., срещу решение № 415/09.01.2026г., постановено по гр. д. № 14117/2024г. на СРС, 60 с-в, с което съдът е отхвърлил предявения от Х. М. Г. срещу Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че през периода от 15.10.1979 г. до 31.12.1991 г. (или 12 години, 2 месеца и 16 дни) ищецът е полагал труд по трудово правоотношение в „Железопътен завод – София“ на Национална компания „Български държавни железници“ (след 14.07.2004 г. с правоприемник „Рейлком“ ЕАД), при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден на длъжности и при трудово възнаграждение, както следва: в периода от 15.10.1979 г. до 01.11.1979 г. – „ел. монтьор IVp.“ с възнаграждение в размер на 4,02 лева за всеки отработен ден от месеца; в периода от 01.11.1979 г. до 01.07.1981 г. – „ел. монтьор по ремонт на ел. локомотив V р.“ с възнаграждение в размер на 6,31 лева за всеки отработен ден от месеца; в периода от 01.07.1981 г. до 01.07.1984 г. – „изпитвач на шлосерни детайли, възли и изделия VI р.“ с възнаграждение в размер на 7,00 лева за всеки отработен ден от месеца; в периода от 01.07.1984 г. до 01.02.1990 г. – „контрольор по качество на детайли, възли и изделия VII р.“ с възнаграждение в размер на 7,93 лева за всеки отработен ден от месеца; в периода от 1
01.02.1990 г. до 31.12.1991 г. – „контрольор по качество на детайли, възли и изделия II ст.“ С месечно възнаграждение в размер на 280 лв. за периода 01.02.1990 г. – 01.09.1991 г., в размер на 1190 лева за периода 01.09.1991 г. – 01.11.1991 г. и в размер на 1440 лв. за периода 01.11.1991 г. – 31.12.1991 г.
Във въззивната жалба се излагат следните съображения срещу правилността на решението на първата инстанция: първата инстанция приела, че от съдебно-почерковата експертиза не се установява неавтентичност на трудовата книжка на ищеца, но въпреки това отказала да я зачете като писмено доказателство по чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, тъй като била издадени след прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че работодателят носи по закон задължението да издаде и оформи трудовата книжка и при забава или неизпълнение от страна на работодателя, не може автоматично да се презюмира вина на работника и той да понася неблагоприятни последици, след като по делото липсват данни той да е отговорен за закъснялото издаване. Навежда, че СРС допуснал като доказателство Заповед № 3430 от 15.10.1979 г., издадена от директора на Железопътен завод „Георги Димитров“ – София, и разпитал двама свидетели, които са потвърдили, че са работили на пълно работно време заедно с ищеца при същия работодател, но въпреки това СРС приел, че през исковия период такъв работодател не е съществувал и ищецът не е работил там. Моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове.
Въззиваемата страна – Териториално поделение на НОИ – София, в законоустановения срок не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно по следните съображения:
За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че представената от ищеца трудова книжка е оформени най-рано в средата на 2000 г. (поради положен печат на дружество, регистрирано през юли 2000 г.), т.е. след прекратяване на трудовото правоотношение, респ. тъй като книжката не е била издадена по време на полагане на стажа и липсват данни за обективна причина за забавата, съдът е приел, че тя не съставлява начало на писмено доказателство по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР. СРС е посочил, още че друг подобен 2 документ по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 10 ЗУТОССР представлява Заповед № 3430/15.10.1979 г. за назначаване на ищеца, но в случая това не обуславя основателност на иска, доколкото същия е с предмет установяване на стаж спрямо работодател „поделение Железопътен завод – София“ към НК „БДЖ“, но липсва правоприемство между реалния работодател (ЖП завод „Г. Димитров“ / ДФ „Транстехника“) и посоченото в исковата молба поделение на НК „БДЖ“.
По същество съдът намира следното:
Действащата правна уредба на установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред се съдържа в ЗУТОССР - обн. ДВ бр. 26 от 29.3.2011 г., който отмени Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред от 1961 г. /§ 1 от ПЗР на ЗУТОССР/. ЗУТОССР е процесуален закон, който урежда едно съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. Под "установяване на трудов и/или осигурителен стаж" се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен спор. В ЗУТОССР се съдържат три хипотези, които са предмет на три самостоятелни искови претенции: 1. за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.1999 г.; 2. за установяване на осигурителен стаж по КСО; 3. за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Активната легитимация по исковете се извлича от нормата на чл. 2 от закона. Работникът или служителят участва единствено в процесуалното качество на ищец. Пасивната легитимация е уредена в чл. 3 който предвижда, че искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или само срещу поделението, когато работодателят е прекратил своята дейност, а искът за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение на НОИ. В конкретния случай първата инстанция е била сезирана с иск по чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР. Така предявеният иск е допустим доколкото видно от представените от НОИ удостоверения осигурителят е прекратил дейността си без правоприемник и липсват данни за положен стаж от ищеца за процесния период / чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР/.
С Тълкувателно решение № 59/1.06.1962 г. по гр. дело № 54/1962 г. на ОСГК на ВС - т. 1 общото събрание се е произнесло по въпроса - какво трябва да се разбира под "писмени доказателства" по чл. 4, ал. 1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред и 3
"документи" по смисъла на ал. 2 и 3 на същия текст и равнозначни ли са тези понятия.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от УУТССР (отм.) по исковете за установяване на трудов стаж свидетелски показания се допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от учреждението, предприятието, ТКЗС или организацията, където е работил ищецът, или от друго държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация. Според ал. 2-ра на чл. 4-ти от същия Указ документи, издадени от държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация, където е работил ищецът, могат да послужат за начало на писмено доказателство по смисъла на предходната алинея, ако са съставени въз основа на книжа, ведомости и пр., водени в същото учреждение, предприятие, ТКЗС или организация по време на полагане на трудовия стаж. В т. 14 от Наредбата за прилагане на УУТССР (отм.) са посочени примерно писмените доказателства по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Указа - преписи от заповеди за назначаване, уволняване, командировки, награждавания, за отпуски, ведомости и разписки за изплащане на възнаграждения, свидетелства за калфенски и майсторски изпити и други подобни.
Изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно.
С т. 1 от т. решение № 59/1.06.1962 г. по гр. дело № 54/1962 г. на ОСГК на ВС е прието, че с чл. 4 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред (отм.) и т. 13 и 14 от Наредбата за прилагане на същия указ(отм.) е въведено изискването за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на последния. Прието е, че такива писмени доказателства по смисъла на указа могат за бъдат от най-различно естество и наред с примерно изброените в т. 14 от Наредбата могат да бъдат още: документи за членуване в съответните профсъюзи, пропуските, които са били въведени в известни учреждения, предприятия или организации и др. Същите могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Прието е още, че преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства следва да бъде конкретна за всеки отделен случай като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не. Разрешенията дадени в посочено тълкувателно решение се възприемат и от практиката на ВКС / Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК /, която приема, че съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от сега действащия Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред - в сила от 2.04.2011 г. по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В ал. 2-ра на чл. 6-ти са посочени писмените доказателства - трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни 4 споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи. Изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно. Тези разпоредби са аналогични на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от УУТССР (отм.). И с новата уредба, дадена в чл. 6, ал. 1 от действащия Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства в същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките
- 1. да са издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и 2. да са издадени по време на полагане на стажа. Както вече се отбеляза в ал. 2-ра на чл. 6-ти от ЗУТОСР примерно, а не изчерпателно са посочени писмените доказателства по смисъла на ал. 1-ва на чл. 6-ти от този закон. Освен примерно изброените в ал. 2-ра писмени доказателства такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж.
Разпечатката съдържа 25 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a28085a6-97f0-4e92-96fb-f7b5a5b74423