Решение № 745 от 15.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана КоюмджиЕ.

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20231100500212 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.

Длъжникът по изп. д. № 20198510400357 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ – Е. А. К. и присъединения взискател А.В.Е. М., са обжалвали Разпределението, изготвено от частния съдебен изпълнител на 01.12.2022 г. по реда на чл. 460 ГПК.

Жалбоподателката Е. А. К. – длъжник по изп. дело № 20198510400357 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ счита, че обжалваното Разпределение е незаконосъобразно, тъй като то е извършено преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение по представените и присъединени по делото изпълнителни листа, по които са образувани първоначално изп. дело № 2908/2022 г., изп. дело № 3234/2022 г. и изп. д. № 3459/2022 г. с взискатели А. М. и адв. В.. Тъй като за длъжника все още имало възможност за доброволно изпълнение, действията по принудително изпълнение били недопустими. Твърди също така, че съгласно извършена справка длъжника имал задължения за местни данъци и такси, които не били включени в разпределението. Възразява за прекомерност на предявените в изпълнителното производство адвокатски възнаграждения.

1

Жалбоподателката А.В.Е. М.- взискател по изп. дело № 20228510402908 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, което дело е било присъединено към изп. д. № 20198510400357 по описа на ЧСИ М.П., счита, че обжалваното Разпределение уврежда нейните интереси. Съображенията на жалбоподателката се свеждат до това, че преди оспорваното разпределение било извършено погасяване в полза на взискателя Ц. М. М. съгласно протокол за погасяване от 02.11.2022 г., което било извършено след присъединяване на жалбоподателката. С предварително изплатените суми към първоначалния взискател били накърнени процесуалните изисквания за законност, както и интересите на жалбоподателката. С тези действия на ЧСИ не се съблюдавала целта на присъединяването, която била да се удовлетвори присъединеното вземане от същия имуществен обект, върху който било насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес.

Взискателите Ц. М. М. и адв. В.А. В. в писмените възражения оспорват жалбите, като поддържат, че А.М. е присъединена като взискател по делото след посоченото погасяване на суми, а разпределение не се извършва от ЧСИ, когато взискателя е само един /както е в настоящия случай/. Също така сочат, че съдебният изпълнител е изискал удостоверение по чл. 191 ДОПК, съгласно което длъжникът няма задължения и правилно не е присъединил държавата като взискател по делото.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, като е посочил, че законосъобразността на разпределението, извършено по изпълнителното дело не е обвързана с връчването на покани за доброволно изпълнение и изтичане на срокове за доброволно изпълнение, посочил е също така, че разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответен изпълнителен способ. Сочи, че присъединените взискатели А.В.Е. М. и адв. В. В. са изпълнили изискванията на разпоредбата на чл. 456 ГПК и невключването на техните вземания при изготвяне на обжалваното разпределение би опорочило акта на разпределението. Липсата на публични задължения на длъжника е потвърдена в отговор на уведомление съгласно чл. 191 ДОПК от ТД НАП София град с удостоверения, постъпили по делото. Съдебният изпълнител е изложил мотиви и затова, че към момента на съставянето на протокол за 2 извършено погасяване от 02.11.2022 г. молбата на А.В.Е. М. за образуване на изпълнително дело е била оставена без движение, като все още същата не е била присъединен взискател по делото, а длъжникът не е имал присъединени публични задължения, поради което единствен взискател по изп. дело към момента на съставянето на протокола е бил взискателя Ц. М. М.. Този факт изключвал извършването на разпределение. След като по изп. дело на основание чл. 456 ГПК се присъединили взискателите А.В.Е. М. – за вземанията си по изпълнително дело № 20228510402908 и адв. В. В.- за вземанията си по изпълнителни дела № 20228510403234 и 20228510403459, съотв. били възникнали предпоставките на чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител изготвил разпореждане за разпределение на постъпили суми с изх. № 76783/01.12.2022 г., предявено на 09.12.2022 г.

Софийски градски съд, като взе предвид данните от изпълнителното дело и обсъди наведените в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

Видно от материалите по делото изпълнителното производство по изп. дело № 20198510400357 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба на Е.Е.Е. К. и Ц. М. М. въз основа на четири изпълнителни листа, издадени от СРС въз основа на заповеди за незабавно изпълнение /по чл. 417 ГПК/ срещу длъжника Е. А. К. за събиране на парични задължения. За обезпечаване на вземанията на взискателите са наложени запори върху вземанията по банковите сметки на длъжника, в резултат на което са постъпили общо суми в размер на 432 487,00 лв.

С разпореждане с изх. № 17442/02.04.2019 г. изпълнението по изп. дело е спряно на осн. чл. 432, ал. 1, т. 7, вр. чл. 420, ал. 1 ГПК.

На 01.11.2022 г. с молба взискателите Е.Е.Е. К. и Ц. М. М. са представили влезли в сила съдебни актове, видно от които вземането по изпълнителен лист, издаден на 18.09.2017 г. по гр. дело № 56323/2017 г. на СРС е признато за установено, представили са договор за цесия и връчено до длъжника уведомление за извършена цесия. Така на мястото на взискателя Е.Е.Е. К. като взискател съдебния изпълнител е конституирал Ц. М. М..

ЧСИ М.П. е издал разпореждане за възобновяване на изпълнителното дело на 01.11.2022 г. по отношение на вземането на взискателя Ц. М. М. по изпълнителен лист, издаден на 18.09.2017 г. Извършил е справка за публични 3 задължения, от което е установил, че длъжника няма публични задължения.

Н а 02.11.2022 г. е изготвен протокол за извършено погасяване на вземането на взискателя Ц. М. М. по горепосочения изпълнителен лист от 18.09.2017 г.

На 25.10.2022 г. в кантората на ЧСИ е постъпила молба за образуване на изпълнително дело вх. № 102807/25.10.2022 г. от А.В.Е. М. срещу длъжника Е. А. К., и за присъединяване на осн. чл. 456 ГПК по изп. дело № 20198510400357. ЧСИ е оставил молбата без движение с разпореждане от същата дата за отстраняване нередовности на молба за заплащане на дължимата такса, получено на 28.10.2022 г. На 04.11.2022 г. ЧСИ е разпоредил да се даде движение на молбата за образуване на изп. дело № 2908/2022 г. и да се присъедини вземането на взискателя по изп. дело № 2908/2022 г. към изп. дело № 357/2019 г. на осн. чл. 456 ГПК. На 08.11.2022 г. е изготвен протокол за присъединяване на дело към друго дело, видно от който изп. дело № 20228510402908 с взискател А. М. е присъединено към изп. дело № 20198510400357 по описа на ЧСИ М.П..

С разпореждане за разпределение по чл. 460 ГПК е извършено процесното разпределение съобразно реда на привилегированите вземания на взискателите по чл. 136 ЗЗД, както следва: 1/ съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – общо 7453,65 лв., от които 2,50 лв. – разноски за извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфовете, воден от БНБ /заплатени от взискателя Ц. М. М./; 6953,15 лв. – адвокатско възнаграждение за представителство на взискателя Ц. М. М. по изпълнителоното дело; 498 лв. с ДДС такси по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ по изп. дело №№ 20198510400357; по изп. дело № 20228510403234 и по изп. дело № 20228510403459 и 2/ съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД за такси и разноски по изпълнителните дела в размер на 614 лв. и 3/ след изчерпване на привилегиите, хирографарните вземания на взискателите са погасени по съразмерност, както следва: 26.2% за вземането на взискателя Ц. М. по изп. лист от 20.04.2017 г. по гр. дело № 23810/2017 г. на СРС – 77275,18 лв.; 4,5% за вземането на взискателя Ц. М. М. по изпълнителен лист от 23.04.2017 г. по гр. дело № 23825/2017 г. на СРС- 12796,06 лв.; 38,8% за вземането на взискателя Ц. М. по изпълнителен лист от 29.09.2017 г. по гр. дело № 56326/2017 г. на СРС – 115135,09 лв.; 0,2% за вземането на взискателя Ц. М.

4 по изпълнителен лист от 27.10.2022 г. по гр. дело № 4946/2019 г. на СГС – 553,35 лв.; 27,9% за вземането на взискателя А.В.Е. М. – 82361,15 лв. ; 1,4% за вземането на взискателя адв. В. В. по изп. дело№ 20228510403234 - 3925,84 лв.; 1% за вземането на взискателя адв. В. В. по изп. дело № 202285104034592801,93 лв. Съразмерно на погасените вземания на взискателите по т. 26 от ТТРЗЧСИ се разпределят 13611,16 лв. с ДДС.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбите са допустими, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител – разпределението по чл. 460 ГПК, е измежду изрично предвидените изпълнителни действия и актове, които могат да бъдат обжалвани от длъжника – арг. чл. 462, ал. ал. 1 и ал. 2 ГПК. Жалбите са подадени в преклузивните срокове по чл. 462, ал. 2 ГПК, като са заплатени и дължимите държавни такси.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл. 460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Разпределението е разпореждане на съдебния изпълнител, с което се определя редът за удовлетворяване на вземанията и какви суми се полагат на отделните взискатели, като всеки ред на привилегировано вземане изключва следващия. По аргумент от нормата на чл. 460 ГПК разпределение не се извършва, когато взискателят е един или постъпилата сума по изпълнителното дело е достатъчна за всички взискатели.

Следователно, в това производство трябва да се разрешат въпросите относно това кой взискател е хирографарен и кой е привилегирован, какво е основанието за предпочитателното му удовлетворяване – пред други кредитори, редът на привилегията и размера на сумата, която трябва да се изплати на взискателите от осребрената или събрана сума, предмет на конкретното разпределение. Чрез акта на разпределението съдебният изпълнител не извършва изпълнително действие, а само определя каква част от събраната чрез съответните способи на принудителното изпълнение сума 5 да бъде изплатена на присъединените взискатели /съобразно техните привилегии за предпочитателно удовлетворяване/ -виж т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата срещу разпределението може да се основава на оплаквания, които се изразяват: 1/ в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2/ неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3/ неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4/ грешка в пресмятането на сумите– в този смисъл разясненията, дадени в ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение.

С оглед препращащата към всички алинеи на чл. 278 ГПК норма на чл.

463 ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване.

Препращането към правилото на чл.278, ал. 2 ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл.463 ГПК окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства. Препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. При проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. В този смисъл е ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС.