Определение № 396 от 27.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Велико Търново, 27.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500327 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. В. В., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ - Ловеч, срещу Определение № 435/28.02.2024г., постановено по гр.дело № 405/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен, с което производството по делото е прекратено и същото изпратено по компетентност на Административен съд - Плевен.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд изменил/подменил лицето, срещу което е насочена исковата му претенция, правното й основание, предмета и родовата подсъдност. Посочва, че ответникът по предявения от него иск не попада в обхвата на ТП № 2/19.05.2015г. по тълк.д. № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Излага, че съгласно разпоредбата на чл.2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, а с атакуваното определение му е отказан достъпа до граждански съд, който счита за компетентен да разгледа спора с предмет иск по чл.45 от ЗЗД, насочен срещу физическо лице. Посочва, че правната квалификация на иска, дадена от ищеца, не е задължителна за съда, но той е длъжен да се съобрази с предмета на спора, с рамката и обема на търсената защита и с приложението на закона. Прави искане за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като съобрази доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира следното:

1

Производството пред Окръжен съд-Плевен е било образувано по искова молба на Г. В.

В., в която същият твърди, че изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора Ловеч, като за времето от 28.12.2018г. до 28.07.2022г. търпял същото в ОЗ-Плевен. В периода 30.05.2019г. – 30.05.2022г., по време на всяка претърсване на килията му за неразрешени предмети и вещи по изрично разпореждане на ответника Б. Б. Г. – служител на ГД „ИН“ в НОС към затвора Плевен, на ищеца били поставяни белезници към тръбите или решетката на парното отопление, продължаващо около час, включително и през нощта, без да е бил агресивен или да е нарушавал вътрешния ред в затвора. Твърдят се осъществени от ответника нарушение на чл.112 ал.1 от ЗИНЗС – при изпълнение на служебните си задължения държавните служители в местата за лишаване от свобода могат да използват помощни средства, ако спазването на реда и дисциплината не могат да бъдат постигнати по друг начин, нарушение на чл.114 ал.1 от ЗИНЗС – употребата на помощни средства се допуска, когато е абсолютно необходимо, ако резултатът не може да бъде постигнат с използване на физическа сила и чл.104 от ППЗИНЗС – към лишените от свобода не могат да се прилагат мерки, които имат за цел причиняване на физически страдания или унижаване на човешкото достойнство. Посочва се, че в следствие на тези незаконосъобразни действия на ответника в посочения период търпял вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания и унижаване на човешкото му достойнство. Направено е искане за осъждането му да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

С атакуваното определение Окръжен съд-Плевен е приел, че с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения правната квалификация на предявения иск е с правно основание чл.101 ал.1 от ЗДСл, който е подведомствен на административните съдилища и подлежи на разглеждане по реда на Глава X I от АПК. Поради това е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане на компетентния съд – Административен съд – Плевен.

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна по делото, срещу подлежащ на обжалване акт.

Обжалваното определение е валидно и допустимо. Същото се явява и правилно по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба, с която се претендира установяване на незаконосъобразни действия на ответника – надзирател в затвора Плевен, спрямо ищеца, който изтърпявал наказание лишаване от свобода там и осъждането му да заплати на последния обезщетение за причинени неимуществени вреди от горепосочените действия.

Изложените в нея фактически твърдения сочат на извършено спрямо ищеца нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, претенциите за вреди от което подлежат на разглеждане от административните съдилища при съобразяване на разясненията по т.8 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. д. № 2/2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на 2

Върховен административен съд. Съгласно същото, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода, са подсъдни на административните съдилища. Дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда и е административна и приложимият ред за репариране на вредите от нея е чрез иск, предявим пред административен съд.

Доколкото, съгласно чл.19 ал.1 от ЗИНЗС, лицата, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, са държавни служители, то спрямо тяхната имуществена отговорност за вреди от неизпълнение на служебните задължения се прилага Закона за държавния служител. Съгласно чл. 101 ал. 1 от с.з., държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Отговорността по чл. 101 ал. 1 ЗДСл е специална спрямо общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, поради което я изключва. Административните съдилища са компетентни да разглеждат исковете по чл. 284 ЗИНЗС според изричната разпоредба на чл. 285 ал. 1 от същия закон , поради което когато се претендира солидарна отговорност по чл.101 ал.2 от ЗДСл между държавата и държавния служител подсъдността следва да е същата – на административните съдилища. Такава ще бъде подсъдността и когато искът за вреди по чл. 101 ал. 1 ЗДСл е насочен само срещу надзирателя на затвора. Следователно, независимо от избрания ред за обезщетяване на вредите от тази дейност - по реда на чл. 1 ЗОДОВ, чл. 284 ал. 1 вр. чл. 3 ЗИНЗС или чл. 101 ал. 1 и ал. 2 ЗДСл, компетентен е административният съд . В този смисъл са Определение № 2971 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1985/2024 г., III г. о., ГК , Определение № 2218 от 8.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1265/2024 г., III г. о., ГК и др.

С оглед развитите в частната жалба оплаквания следва се посочи, че страните разполагат с призната и гарантирана им от закона възможност да сезират съдилищата с искания за защита, като изложат обстоятелствата, от които извеждат твърденията си за засегнати права. При действието на диспозитивното начало в процеса по правилото на чл. 6 ал. 2 от ГПК, предметът и обемът на търсената защита се определят от страната с подадената от нея молба, но съгласно нормата на чл.5 от ГПК задължение на съда е да даде правна квалификация на спорното право, а направената от страната правна квалификация няма обвързваща за него сила.

Оплакването, че е осъществен отказ от правосъдие по смисъла на чл. 2 от ГПК, е неоснователно. В най-общия случай, такъв отказ е налице, когато страната е лишена от достъп до съд в защита на свое право. В случая тя е предявила претенцията си, но последвалото прекратяване на производството пред сезирания съд е резултат на нейното процесуално поведение, тъй като подаването на исковата молба е осъществено пред некомпетентен съд.

По изложените съображения, обжалваното определение се явява правилно и като 3 такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 435/28.02.2024г., постановено по гр.дело № 405/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страната пред Върховен касационен съд.

Препис от определението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4