Решение № 932 от 23.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. гр. Хасково, 23.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640102638 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД против Т. Г. Г., с която е предявен иск е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 422 ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо КЗ за сумата в общ размер на 1414,22 лв., от които: 1394,22 лв. - платено от застрахователя застрахователно обезщетение и 20 лв. - ликвидационни разноски по щета № 0801-5060-20-401439, ведно със законната лихва от 07.06.2024г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди на 01.11.2020г., около 19:45 часа, в гр. Хасково, на кръгово кръстовище на бул. „Освобождение“ при управление на лек автомобил марка „*********“, модел *********, с peг. № ******* водачът Т.

Г. Г. поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство да е загубил контрол над управлението и да е реализирал пътнотранспортно произшествие, като е ударил движещия се пред него лек автомобил марка „**********“, модел „********“, с peг. № *******. От транспортния инцидент да са причинени материални щети на лек автомобил марка „**********“, модел „********“, с peг. № *******, собственост на П.Г.П.. За настъпилото пътнотранспортно произшествие да е съставен Протокол за ПТП № 1728852 от 01.11.2020г., в който да е посочено, че виновният водач Т. Г. Г. е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма. Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „*********“, модел „*******“, с peг. № ******* да е 1 застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/22/120000660332, със срок на валидност от 04.03.2020г. до 04.03.2021г. Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс“ АД да е образувана щета № 0801-5060-20-401439. В съответствие с установените по вид и степен щети ЗК „Лев Инс“ да е определила застрахователно обезщетение в размер на 1394,22 лева и да го е платила на П.Г.П. на 27.11.2020г. Счита с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ЗК „Лев Инс“ АД да е придобило право на регрес срещу виновния водач - Т. Г. Г. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 1394,22 лева, както и 20,00 лева ликвидационни разноски по щета № 0801-5060-20-401439. Твърди по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за размера на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 0801-5060-20-401439 да му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№1471/2024г., съдът да му е указал да подаде иск за установяване на вземането си и поради това да е подал исковата молба, по която да е образувано настоящото производство. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът чрез назначения особен представител оспорва предявения иск. Оспорва да са налице предпоставките за предявяване на установителния иск, оспорва и следните обстоятелства: ответникът да е имал валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ищеца към датата на процесното ПТП – твърди в приложената застрахователна полица да е посочен регистрационен номер на застрахования автомобил, който се различава от този, описан в протокола за ПТП; платеното от ищеца застрахователно обезщетение да съответства на реално претърпените вреди; плащането от ищеца на определеното застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил.

Във връзка с подадения отговор ищецът навежда възражение, че регистрационния номер може да бъде променен, за разлика от номера на рамата (шасито) на автомобила, който е един в същ в приложената полица, протокол за ПТП и справка от сайта на Гаранционния фонд.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. №20245640101471 на РС-Хасково се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. рег. №9157/11.06.2024г. съдът е издал заповед за заповед №702 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2024г. в полза на ЗК „Лев Инс“ АД против Т. Г. Г. за сумата в размер на 1414,22 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №0801-5060-20-401439, ведно със законната лихва от датата 2 на подаване на заявлението – 07.06.2024г. до окончателното й плащане, както и направените в заповедното производство разноски, от които: 28,28 лв. – за държавна такса и 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Установява се, че са били налице предпоставките на чл. 47, ал. 5 ГПК за залепване на уведомление по постоянния и настоящ адрес на длъжника, съвпадащ с адреса, посочен от заявителя. В двуседмичния срок, длъжникът не се е явил в канцеларията на съда за получаване на съобщението. Събрани са данни, че длъжникът не живее на адреса. От служебни справки се установява, че длъжникът няма действащи трудови договори и не извършва стопанска дейност. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането на длъжника.

В законоустановения срок ищецът е подал иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Следователно, ищецът е надлежно легитимиран и има правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

За да се уважи предявеният иск, ищецът следва да докаже наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ищеца и ответника към датата на процесното ПТП; настъпването на процесното ПТП на посочената в исковата молба дата и по описания от ищеца механизъм; причинените вреди – по вид и размер съгласно наведените твърдения; че вредите са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма; причинната връзка между събитието и вредите; плащане на дължимото застрахователно обезщетение от ищеца в полза на пострадалото лице в твърдения от ищеца размер; размера на разноските за определяне на обезщетението.

Относно договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите:

Установява се от приложената „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

Застрахователна полица

№

BG/22/120000660332/04.03.2020г., че отговорността на собственика, респ. водача на автомобил с рама *********, марка „*********“, модел *********, е застрахована при ищеца за срок 04.03.2020г. – 04.03.2021г. Посочената в полицата рама на автомобила съвпада с рамата, посочена за лек автомобил марка „*********“ модел ******, описан в Протоколa за ПТП, водачът на който ищецът твърди да е причинил процесното ПТП. Действително, с 3 исковата молба е депозиран препис от застрахователната полица (л. 5 по делото), в която е посочен регистрационен номер на застрахования автомобил, който се различава от регистрационния номер на лекия автомобил марка „*********“, модел *********, описан в Протокола за ПТП, а в становище на ищеца е приложена полица със същия номер, в който липсва посочен регистрационен номер на лекия автомобил, но има поставен знак на Гранционния фонд (л. 86 по делото). Посоченият в протокола за ПТП номер на рама на лекия автомобил марка „*********“, модел ********* напълно съвпада номера на рамата, посочен в застрахователната полица. Предвид, че регистрационния номер на автомобила може да се променя, за разлика от номера на рамата (шасито) на автомобила, който заради това е абсолютен индивидуализиращ белег на автомобила, както и, че вписването на номера на рамата на съответното МПС не е съществен елемент от договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото предметът на договора по тази застраховка е не самото МПС, а гражданската отговорност на неговия собственик, респ. водач, настоящият състав приема, че грешното посочване или непосочването на регистрационния номер на автомобила не може да доведе до недействителност на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, напр. поради невъзможен предмет. В тази връзка е относима съдебната практика, обективирана в Решение № 133/28.10.2014 г., т.д. № 2675/2013 г., ВКС, ТК, І т. о., която настоящият състав споделя, съобразно която за надлежното удостоверяване на обстоятелството, че е сключен договор по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е достатъчно кумулативното наличие на застрахователна полица с посочен в нея идентификационен номер на рамата на съответното МПС, както и издаден от Гаранционен фонд специален знак, между които да е налице връзка посредством посочване номера на застрахователната полица в същия знак на ГФ. От приложените платежни нареждания се установява, че са платени застрахователните премии по полицата. Ясно е индивидуализиран автомобила с посочване номера на рамата. Валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ се установява и от разпечатка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от сайта на Гаранционния фонд. Следователно, доказана е валидността на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лекия автомобил с марка „*********“, модел *********, описан в протокола за ПТП № 1728852.

Относно процесното ПТП и виновното противоправно поведение на ответника:

От протокол за ПТП № 1728852 и обективираната в същия схема на ПТП, се установява, че на 01.11.2022г. в 19:45ч., в гр. Хасково, на кръговото кръстовище на бул. „Освобождение“, Т. Г. Г. - водачът на лек автомобил марка „*********“, модел *********, с peг. № *******, с рама (шаси) № *********, поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, състоянието 4 на пътя и превозното средство, е загубил контрол над управлението, преминава през тротоарната част на кръстовището и е реализирал пътнотранспортно произшествие, като е ударил движещия се пред него лек автомобил марка „**********“, модел „********“, с peг. № ******* в страничната му лява част. В резултат е настъпило ПТП с материални щети, увреждания има и при двата автомобила като по отношение на автомобил лек автомобил марка „**********“, модел „********“, с peг. № ******* е увредена цялата странична лява част. В протокола е посочено, че водачът на лек автомобил марка „*********“, модел ********* е управлявал автомобила след употреба на алкохол в кръвта с концентрация 1,00 промила. Протоколът е разписан от водачите на двата автомобила и от длъжностно лице, съставило протокола.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление относно установените от актосъставителя причинно-следствени връзки между фактите и явленията в обективната действителност, свързани с настъпването на съответното ПТП. (в т.см. решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО; решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО; решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО; решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО решение № 15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО). Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа (в т.см. решение № 71/16.08.2017г. по т.д. № 60343/2016г. съставът на ВКС, II ГО).

Разпечатката съдържа 25 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a27ecb38-b6a6-4680-8fd7-d77d6d813759