Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4062 от 10.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3972/2025
Вид
Решение № 4062
Подписан
10.11.2025
В сила
19.03.2026
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.22, ал.5 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 23 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 160, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 163, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 25 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4062 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Цветелина К. Златева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110203972 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД против наказателно постановление (НП) № СО-ОД-Ю-24-25КС-913/07.02.2025 г., издадено от заместник-кмет на Столична община по направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.154б ал. 2, вр. чл. 137, ал.2 от Наредба за организацията и движението на територията на Столична община (НОДТСО) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т.17 от НОДТСО.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че НП е издадено от лице, което няма правомощия да налага административни наказания, както и след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Релевират се твърдения за допуснати съществени нарушения на производствените правила, като не е извършено обективно, всестранно и пълно разследване по случая, не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Излагат се доводи, че възложител на строежа е „*****“ ЕООД, поради което неясно остава защо е ангажирана административнонаказателната отговорност на „*****“ ЕООД. Посочва се, че в НП не са изложени съображения защо АНО е 1 наложил наказание, значително надвишаващо минимално предвидения размер, както и че е извършена формална проверка за наличието на маловажен случай. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като подробни доводи излага в писмени бележки. Претендира присъждането на разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – адв. П., излага доводи за неоснователност на жалбата, като акцентира, че НП е издадено от компетентен орган на основание чл.22, ал.5 от ЗМСМА, а нарушението е доказано от обективна страна посредством свидетелските показания на Х. М.. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

На 03.06.2024 г., около 13,10 ч., била извършена проверка от служители на Столичен инспекторат в ***************, на обект: „Жилищна сграда с магазини, аптека, гаражи и подземни гаражи“ в УПИ ******, кв. 13, м.

**********. На място контролните органи установили, че „*****“ ЕООД е извършвало строително-монтажни работи (СМР) без изградено устройство за измиване на ходовата част на строителите машини, излизащи от обекта.

Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № КП24-0019393/03.06.2024 г. с приложен към него снимков материал.

На 14.06.2024 г. до управителя на „*****“ ЕООД била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН в Столичен инспекторат към СО чрез „*****“ ЕАД. На 17.06.2024 г. пратката се върнала към подателя с отбелязване, че адресатът е преместен на друг адрес.

2

С оглед на това Х. М. М. – на длъжност „главен инспектор“ в Столичен инспекторат към СО, съставил срещу „*****“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-25КС-913/24.07.2024 г. за извършено нарушение на чл. 29а, ал. 1, т.17 от НОДТСО. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл.40. ал.2 от ЗАНН, като препис от него бил връчен на 21.08.2024 г. на упълномощен представител на дружеството, който отправил предложение за сключване на споразумение по чл.58г от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и като отхвърлил предложението за споразумение, заместник-кмет на Столична община по направление „Транспорт и градска мобилност“ издал обжалваното НП № СО-ОД-Ю-2425КС-913/07.02.2025 г., с което на основание чл.154б ал. 2, вр. чл. 137, ал.2 от НОДТСО на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т.17 от НОДТСО. НП било връчено на 24.02.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Х. М. М., както и от приетите по делото писмени доказателства - констативен протокол № КП-24-0019393/03.06.2024 г. с приложен към него снимков материал, известия за доставяне, покана рег. № ССИ24-КП71-971/07.06.2024 г., писмо изх. № РЛН24-ТД26-1477/15.08.2024 г., длъжностна характеристика, заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г., разрешение за строеж № 14/13.05.2024 г., удостоверения за актуално състояние на „*****“ ЕООД и „*****“ ЕООД, удостоверение изх. № 20250603094228/03.06.2025 г. от АВ, копие на пощенски плик от пратка с № ИД PS150400IDGIL.

Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетеля М. и от съставения констативен протокол. Съдът кредитира показанията му, като ги намери за последователни и непротиворечиви и съответни на писмените доказателства.

Свидетелят има ясен спомен за извършената проверка и установеното в хода на същата нарушение, като посочва като дата на извършване на проверката 04.06.2024 г. вместо 03.06.2024 г., което съдът отдава на изминалия период от време. Точната дата безспорно се установява от констативния протокол, обективиращ резултатите от проверката.

3

Съдът възприе с доверие и писмените доказателства, които прецени като последователни и съответни на гласните такива. Видно от приложеното по делото разрешение за строеж „*****“ ЕООД е възложител на процесния строеж, а от констативния протокол и от снимковия материал към него на разположената в обекта информационна табела, строителни дейности към момента на проверката са били извършвани от „*****“ ЕООД.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Неоснователни са доводите в жалбата, че единствено кметът на СО има правомощия да издава наказателни постановления за нарушения на НОДТСО. Действително, с Решение № 7976 от 18.12.2014 г. по адм. д. № 6596/2014 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 12473 от 23.11.2015 г. по адм. д. № 4919/2015 г., VІІ отд. на ВАС, е отменен чл. 137, ал. 1 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, приета с Решение № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г. на Столичния общински съвет, в частта „или определени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица“. Посочената разпоредба, в оспорената й част, противоречи на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, тъй като недопустимо разширява кръга на лицата, които законът допуска да бъдат наказващи органи, доколкото ЗМСМА предвижда такова правомощие само за кмета на общината или негов заместник. В тази връзка следва да се отбележи, че отменената част на чл. 137, ал. 1 от НОДТСО касае оправомощаването на други "длъжностни лица", но не засяга възможността за делегиране на правомощия от кмета на общината в полза на негов заместник, която възможност произтича пряко от законовата норма на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА.

Именно тази законова разпоредба е послужила за издаване на Заповед № СОА-24-РД09-2149 от 20.02.2024 г., с която кметът на СО е възложил на И. З.

П. – заместник кмет на СО, да издава наказателни постановления. Според актуалната редакция на чл. 137, ал. 2 от НОДТСО наказателните 4 постановления се издават от кмета на Столична община. Както е посочено в мотивите на Решение № 7976 от 18.12.2014 г. по адм. д. № 6596/2014 г. на АССГ подзаконовият нормативен акт не може да противоречи (да ограничава, за целите на настоящия спор) законовата норма на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, която урежда правомощие за издаване на НП не само за кмета на общината, но и за негов заместник. По изложените съображения следва да се приеме, че делегирането на правомощия за издаване на НП в полза на заместник кмета на общината в случая произтича от законова разпоредба и не може да бъде ограничено от подзаконовата норма на чл. 137, ал. 2 от НОДТСО. Аргумент в подкрепа на тези доводи е пар. 12 от ДР на наредбата, където е отбелязано, че същата е приета на основание чл. 22, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и чл. 23 във връзка с чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата.

На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя за ограничаване правото му на защита поради ненадлежно съставяне на АУАН в условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Действително, по делото се съдържат доказателства, че дружеството не е намерено на адреса и АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя без да бъде установен актуалният му адрес. От една страна обаче поканата до „*****“ ЕООД е била изпратена до вписания към този момент в ТРРЮЛНЦ адрес за управление (като последния е променен едва на 24.07.2024 г. в 14.13 ч., т.е. след съставяне на АУАН), а от друга страна препис от АУАН надлежно е връчен на представител на дружествотожалбоподател, последният се е запознал с него и е отправил предложение за сключване на споразумение. С оглед на това съдът намира, че дружеството е имало възможност да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му и да се възползва от механизмите за защита, уредени в ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя и за неяснота на какво основание е ангажирана административнонаказателната отговорност на „*****“ ЕООД, след като възложител на строежа е „*****“ ЕООД. Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ дефинира като участници в процеса на строителството - възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, 5 което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. СМР на процесния обект са били извършвани от дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД, поради което то се явява строител и като такъв следва да осигури устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от обекта, което в случая не е сторил.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е необходимо да бъдат посочвани индивидуализиращи белези на строителните машини, доколкото се касае за несъставомерни обстоятелства.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл. 29а, ал.1, т. 17 от НОДТСО регламентира забрана за извършването на строителномонтажни работи (СМР), ремонтни дейности и премахване на строежи без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини излизащи от строителният обект. От обективна страна, от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на процесния обект, на който „*****“ ЕООД е бил строител – „Жилищна сграда с магазини, аптека, гаражи и подземни гаражи“ в УПИ ******, кв. 13, м. **********, са били извършвани строително-монтажни работи, като на строителния обект не е имало изградено устройство за измиване на ходовата част на машините, които излизат от него. Субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда, предвид извършването му от юридическо лице.