Определение № 268 от 05.06.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. Враца, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова в присъствието на прокурора К. Мл. Т. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20241400200385 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от М. Д. А., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание "лишаване от свобода".

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения, които са надлежно приети към доказателствената съвкупност.

Осъденият М. Д. А. поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условнопредсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Назначеният му в производството сл.защитник адв. М. С. от АК – Враца поддържа депозираната от А. молба, като счита, че са налице и двете законови предпоставки за неговото условно – предсрочно освобождаване. Адв.С. излага доводи, че л.св. А. е изтърпял ефективно повече от половината от наложеното му наказание "лишаване от свобода" и съответно му остават две години и няколко месеца съобразно справката. По отношение на останалите предпоставки на закона съгласно справката от затвора Враца по отношение на подзащитния й с ниски стойности са: риска от вреди за служителите и останалите лишени от свобода, риск от самоувреждане и суицид, риск от бягство. Същият успешно е завършил редица специализирани корекционни програми, полагал е труд, включително и доброволно. Има добро поведение, награждаван е. Счита, че същият осъзнава противоправния характер на своето деяние, за което е наказан с "лишаване от свобода". Счита, че ресоциализацията му ще има положителен ефект, както върху него, така и върху обществото. Още повече, че същият има семейство и би желал да полага грижи за него.

1

Представителят на Затвора – Враца, инспектор А. М., изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че А. е изтърпял изискуемият минимум от своето наказание, но изразените зони с дефицит по отношение към правонарушението, взаимоотношения и умения за мислене остават без необходимите конструктивни промени. От друга страна счита, че размера на наказанието, както и неговият остатък към днешното с.з. и за да бъде постигнат и затвърден поправителния ефект е необходимо да бъде изпълнена и прогресивната система до край, а именно: замяна на режима в следващия по-лек, от "общ" на "лек".

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Навежда доводи, че се касае за присъда с наложен голям размер на наказание лишаване от свобода от която по-голямата над 1/2 част е изтърпяна, с което и част от кумулативните предпоставки на закона са изпълнени. Съобразявайки обаче с доказателствата по делото и най-вече със становището на затворническата администрация счита, че една от най-важните зони, които се наблюдава по отношение на осъденото лице, а именно: "отношение към правонарушението" запазва своите дефицитни стойности. Което е от особена важност доколко лицето може да прецени, осъзнае и коригира в бъдеще прояви от подобен характер. Счита, че към настоящият момент не са дадени достатъчно в обем, пълнота и убедителни доказателства за поправяне на лицето, поради което счита, че молбата не следва да бъде уважена.

В правото си на лична защита и последна дума, осъденото лице оспорва становищата на затвора и на прокуратурата. Посочва, че не е имал такова поведение, както изтъква прокурора и представителя на затвора. Смята, че е изпълнил всички критерии и всичките условия, които са по закон. Моли да му се даде възможност да се грижи за семейството и за децата си. Безгрешен човек на този свят няма. Всеки е грешил. Поправил се е и е видял грешките си и не вижда логика в това нещо - да не бъда пуснат условно предсрочно.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С Решение № 78/2017г. на петчленен състав на Апелативен съд Керкира - Република Гърция, л.св. М. А. му е наложено наказание "доживотен затвор", което с решение №29/31.08.2021г. по ЧНД № 416/2021г. на ОС Враца е признато и прието за изпълнение, като е приспособено наказанието "доживотен затвор" на 15 години "лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим на изтърпяване, за престъпление по чл.242, ал.2 НК.

Л.св. М. А. е започнал да търпи наказанието в Затвора – Враца от 12.10.2021г. и към настоящият момент е изтърпял фактически 2 години, 7 месеца и 23 дни, изтърпяната част от наказанието е 9 години и 25 дни, отработени дни в Република Гърция -14 дни, 2 от работа в затвора – Враца - 8 месеца и 25 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 години, 6 месеца и 17 дни.

При това положение, съдът намира, че осъденият А. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, така, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.

Първоначално изготвената оценка на риска от рецидив е в ниски стойности - 27т. като дефицитни стойности са маркирани в следните зони: "Отношение към правонарушението" - не признава вината си, приема се за жертва на обстоятелства, счита съдебния процес в Гърция за несправедлив;"Взаимоотношения" - имал е проблемни взаимоотношения с майка си, остава без баща в тийнейджърска възраст; със съпругата му не са в добри взаимоотношения, тъй като, след осъждането му в Гърция е изоставила децата им в ДДЛРГ;"Умения за мислене" - не разпознава напълно проблемите си и собствения принос в тях; склонен е да се предоверява на други хора, вземайки важни решения, надценява собствения опит и интуиция.

Рискът от вреди е нисък за служителите и за останалите лишените от свобода. На този етап не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен престой. Няма данни за проблемно поведение в контролирана среда.

Рискът от самоувреждане и суицид е с ниски стойности. Не споделя такива мисли и чувства, които могат да бъдат повод за автоагресивни прояви към този момент.

Рискът от бягство към настоящия момент е с ниски стойности. Това обстоятелство се извежда от липсата па данни за бягство или опити за такова от условията на контролирана среда.

Рискът от вреди за обществото след освобождаването му е среден след изтърпяване на наказанието, УПО или прекъсване. Тези стойности се обуславят от настоящото правонарушение и криминалното му минало.

Целите на първоначалното планиране са насочени към повишаване на уменията му за вземане на законосъобразни решения и мотивиране за участие в организирани мероприятия за осмисляне на свободното време. Препоръчително е включването му в трудов процес.

При последваща преоценка на риска е отчетено минимално снижаване на стойностите от 27т. на 26т. Със заповед №Л-1084 от 27.03.2024г. на Началника на Затвора – Враца е прекатегоризиран в открит тип и е преместен на 16.04.2024г. в ЗООТ "Враца". А зоните с дефицити се запазват същите - "Отношение към правонарушението", "Взаимоотношения" и "Умения за мислене".

За периода на престой в ЗОЗТ "Бойчиновци", същият е работил по щата на ЗОЗТ като строител-поддръжка – 1/2 щат, помощник - готвач в затворническата кухня, полагал е доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС като хигиенист в служебния стол.

Отбелязано е положително и отговорно отношение към труда.

Към момента л.св. А. не работи, поради липсата на подходяща работа с оглед решението на комисията.

3

Регистрирано е дисциплинарно нарушение, за което е наказан със заповед № 470/06.02.2024 г. Изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание е отложено условно за срок от 1 месец на основание чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС. В определения изпитателен срок л. св. А. не е извършил ново нарушение и съгласно чл. 107, ал. 2, изречение второ от ЗИНЗС към момента се смята за не наказван.

Поощрен съгласно ЗИНЗС със заповед № 332/31.01.2023г.

В доклада по чл.155 ЗИНЗС е посочено още, че л.св. А. е участвал успешно, и е завършил проведена през месец 10.2023г. корекционна програма "Умения за мислене", през месец 11.2023г. успешно е завършил специализирана групова работа "Толерантност в затвора - толерантност в живота". По време на престоя му в Затвора гр. Враца има депозирана молба за участие в корекционна програма "Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето", но поради прекатегоризирането му в открит тип и преместването му в ЗООТ "Враца" не е участвал в същата.

Посочено е още, че поради показаното устойчиво поведение в процеса на пенитенциарно третиране, при л.св. А. е приложена прогресивната система при изтърпяване на наложеното наказание, изразяваща се в замяна на режима от "строг" на "общ", също е и прекатегоризиран в открит тип и преместен в ЗООТ "Враца".

В заключение на доклада по чл.155 ЗИНЗС, ИСДВР е изложил, че корекционната работа с л.св.А. не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. А. първата предпоставка формално е налице. Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви. В случая, видно от затворническото 4 досие и от доклада по чл.155 ЗИНЗС, една от най-важните зони с дефицити, които се наблюдават по отношение на осъденото лице, а именно: "отношение към правонарушението" запазва своите дефицитни стойности. Съдебният състав се солидаризира със становището на представителя на прокуратурата, че тази зона е от особена важност доколко лицето може да прецени, осъзнае и коригира в бъдеще прояви от подобен характер.

С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на л.св. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.

В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.

За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното положение на осъденото лице, не е сред обстоятелствата, които законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за да бъде постановено УПО.