Решение № 755 от 18.09.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 755 от 18.09.2024 г. по НАХД № 2195/2024г. по описа на БРС, XXI състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесенo в съда от Районна прокуратура – Б. постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на обвиняемия Т. А. Т., ЕГН **********, роден на ..., за това, че на ******** г., в коридор на жилище на втори етаж от къща, находяща се в гр. Б., ул. „А.“ № ..., чрез изблъскване с двете ръце в областта на гърдите и последващо падане на гръб на твърда повърхност, по непредпазливост причинил на Г.Й.С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна подбедрица в долна трета, което отговаря на медико-биологичния критерий за трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок повече от 30 дни – престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В съдебното заседание представителят на Районна прокуратура – Б. поддържа обвинението, като го счита за несъмнено доказано от събраните в хода на ДП доказателства.

Предлага с оглед чистото съдебно минало на обвиняемия и доброто му процесуално поведение, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание към минимума.

Защитникът на обвиняемия подкрепя изцяло тезата на прокурора и счита, че с оглед на чистото съдебно минало на подзащитния му, действително налагането на административно наказание в предвидения минимум би било справедливо.

Обвиняемият Т. А. Т., редовно призован се явява лично, подкрепя казаното от неговия защитник. В последната дума изразява съжаление за извършеното и моли за налагане на минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Т. А. Т., ЕГН **********, е роден на .... Видно от приложена по делото справка за съдимост обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

Обвиняемият Т. и пострадалият Г. С. са братовчеди, живущи на различни етажи от една и съща къща в гр. Б., ул. „А.“ № .... Отношенията между семействата в къщата били много добри до датата на случилото се, довело до влошаването им. На 22.01.2023 г. вечерта обв. Т. имал гости в дома си, като по-късно поканил и св. С. ако желае да се присъедини, след като последният му бил направил забележки в социално приложение за шума, който се чува от дома му. Св. С. приел поканата и отишъл в дома на обв. Т., където освен последния, били и св. А. Т. - баща на обв. Т., св. М. Т.а – съпруга на обв. Т. и св. П. К.. Всички те седнали на масата, заговорили се, консумирали алкохол. В хода на разговорите помежду им разисквали различни теми, включително и кой къде живее и по какъв начин се разбира с близките си. Тъй като по-рано в социално приложение св. С. бил подхвърлил под формата на шега и коментар относно скимтенето на кучето на обв. Т. и относно това, че от дома му се чува шум, започнали подмятания по тази тема. Св. Т.а не искала да се вдига повече шум, тъй като и децата им също били в дома си, и се обърнала към св. С. с думите: „За това ли дойде тука, да правиш панаири!“ Св. Т.а настояла св. С. да си тръгне. Помежду им възникнало напрежение, при което си разменили реплики за това кой има право да прави коментари и кой не, както и чия била къщата. Св. С. отговорил, че ще прави каквото си иска и след направените му от св. Т.а забележки показал обидчиво-защитна реакция, изразила се както в насрещното словесно отговаряне, но и във физическо такова, приближавайки се към св. Т.а заплашително. След така настаналата ситуация оставането на св. С. в дома на обв. Т. станало неприемливо. Св. С. се упътил към изхода, за да си тръгне. В коридора на изпращане, малко след полунощ на ******** г., обв. Т. и св. С. си разменили отново взаимни агресивнонападателни реплики от рода на: „На мен ли тръгваш да ми се правиш на мъж!“, от страна на св. С. към обв. Т., който също се почувствал засегнат, заради съпругата си св. Т.а. Обв. Т. в опити да успокои св. С. и да отблъсне поведението му, което породило напрежение в дома му сред гостите му и сред близките му, със сила го изблъскал с две ръце в гърдите, несъобразявайки че към този момент и двамата са консумирали алкохол, и че зад гърба на 1 св. С. се намира стъклена врата с дървена рамка. От удрянето в гърдите му от обв. Т., св. С. залитнал назад и тялото му се ударило във вратата зад него. От удара на тялото му във стъклото на вратата същото се счупило, св. С. паднал на земята и върху него се посипали парчетата стъкло. Това довело до наранявания и до потичане на кръв от нараняванията му. В суматохата останалите му помогнали да се изправи, а шумът от счупеното стъкло и виковете накарали и по-долу живущите родители на св. С. да дойдат да видят какво се е случило. Св.

С. първоначално получил помощ от родителите си Д. И. и Д. Т., но по препоръка на последния от съображения да не станат по-големи конфликти св. С. не могъл да се обади на тел. 112. За това, макар и в това наранено състояние, включително и с болки в десния крак, който също бил наранен от падането, св. С. излязъл навън. В близост до дома им в квартала работело казино и той помолил член на персонала /неустановен по делото/ да повика полиция. При пристигането на полиция и на спешна помощ св. С. обяснил за случилото се, а при прегледа се оказало, че кракът му е счупен.

Съгласно извършена съдебномедицинска експертиза № 101/2023 г. по описа на УМБАЛ гр. Б. на св. С. е била причинена средна телесна повреда, поради счупване на дясна подбедрица в долна трета, което създава трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от 4 - 5 месеца при обичаен срок на оздравителния процес и отговаря да е получено по механизъм на падане от собствен ръст със или без придадено предварително ускорение на тялото. Освен тази телесна повреда са констатирани и порезни рани, причинени с предмет с режещ ръб, каквото е съобщеното стъкло или всеки друг предмет с подобна характеристика и се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установен е също и масивен инфилтрат във входната част на ушния канал на дясно ухо, не позволяващ отоскопия и визуализация на тъпанчевата мембрана, а също и наличие на чуждо тяло в областта над лява очна дъга.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява като безспорна и доказана от приобщените по реда на НПК писмени доказателства. В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и събраните устни доказателствени средства в хода на досъдебното производство– показанията на разпитаните свидетели, които са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.

Събраните по делото писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

От изготвена на досъдебно производство представено и прието като писмено доказателство СМЕ се установява характера и степента на увреждане на причиненото на пострадалия увреждане на здравето. Експертното заключение е било компетентно и обективно изготвено от специалист –съдебен лекар, поради което съдът го кредитира в неговата цялост. Експертизата не е била оспорена в досъдебната и съдебна фаза на процеса.

След съвкупен анализ на целия събран доказателствен материал съдът достигна до извод, че описаните факти са действително осъществили се и установяват виновността на обвиняемия.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 133, вр. чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Според чл. 129, ал. 1 НК на наказание подлежи лице, което причини другиму средна телесна повреда. По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание. В чл. 129, ал. 2 НК са изброени уврежданията на 2 здравословното състояние, които представляват „средна телесна повреда” по смисъла на наказателния закон. Сред тези увреждания е и причиненото на пострадалия С. трайно затрудняване движението на крайник.

От фактическа страна по несъмнен начин по делото се устанви, че на ******** г., в гр. Б., кв. Д. Е., ул. „А.“ № ... обвиняемият Т. Т. е причинил средна телесна повреда на Г. С., ЕГН: ********** изразяваща се във фрактура на дясна подбедрица довели до трайно затрудняване на движението на крайниците. От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че уврежданията, които е получил пострадалият С. отговарят на медикобиологичния критерий за трайно затруднение, джвижението на десен долен крайник за срок от 4-5 месеца. Според трайната съдебна практика имаме трайно затрудняване движението на крайник, когато крайникът не може да извършва движение в пълен обем и освен това, това затрудняване трябва да продължава, не по- малко от 30 дни. В случая съдебномединската експертиза посочва, че нормалният възстановителен период е от 4 до 5 месеца, което е повече от 30 дни. Следователно от обективна страна са налице условията за квалифициране на процесното деянието по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, тъй като категорично е налице трайно затрудняване на движението на крайник на пострадалия.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вина „непредпазливост“, тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, т.е. не е предвиждал, настъпването на увреждането на здравето на пострадалия С..

По изложените съображения съдът призна обвиняемият за виновен в извършване на престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.

По вида и размера на наказанието:

При приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК съдът взе предвид, че за извършеното престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. От приложената по делото справка за съдимост се установява, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII от Общата част на НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. С оглед наличието на предвидените в закона основания и предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба”.

Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № .../1985г., Пленум на ВС, след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

При индивидуализацията на размера на наказанието съдът взе предвид доброто процесуално поведение на обвиняемия, чистото му съдебно минало, както и изразеното в последната дума съжаление за извършеното деяние. Съдът не намери отегчаващи вината обстоятелства. Съдът определи и наложи на обвиняемия глоба в размер на 1000 лева, като прие, че с така наложеното наказание в пълнота ще се изпълнят и целите на специалната и генералната превенции, като се въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото.

По разноските:

С оглед признаването на обвиняемия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха възложени и разноските по делото в размер 140.40 лева.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ: