Определение № 4087 от 15.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4087 гр. София, 15.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН

КАСАЦИОНЕН

СЪД,

1-ВО

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20248002103159 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 101/14.03.2024 г. по в. гр. д. № 854/2023 г. Хасковският окръжен съд е потвърдил решение № 144/02.08.2023 г. по гр. д. № 742/2022 г. на Свиленградския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „АГРО ФИНАНС КОНСУЛТ“ ЕООД - [населено място], че Г. П. Г., Е. И. К. и М. И. К. притежават съответно по 1/8 ид. ч., 1/4 ид. ч. и 1/16 ид. ч. от правото на собственост върху следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор [№] с площ от 1 820 кв. м., ПИ с инентификатор [№] с площ от 9 456 кв. м.; ПИ с идентификатор [№] с площ от 6 369 кв. м. и ПИ с идентификатор [№] с площ от 4 550 кв. м., всички в местността „Долната ува“ по КККР на [населено място], с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - ниви, и дружеството е осъдено да предаде на ищците владението върху описаните имоти на основание чл. 108 ЗС.

По делото е установено, че ищците са част от наследниците по закон на И. П. Б., починал на 15.01.1982 г., като придобитите от тях части от наследството се равняват съответно на 1/8 ид. ч. за Г. Г., 1/4 ид. ч. за Е. К. и 1/16 ид. ч. за М. К.. С посочените идеални части ищците се легитимират за съсобственици на земеделски земи, възстановени с решение № 162ЛБ от 19.04.2000 г. на ОСЗГ - Любимец.

Въззивният съд е приел за неоснователен довода на ответника за незаконосъобразност (нищожност) на решението на органа по поземлената собственост, обосновано с твърдения, че не е подписано от всички членове на службата. Посочил е, че при представянето му решението, което е в заверен препис, а не в оригинал, не е оспорено изрично, включително и отбелязаната върху него дата на влизане в сила - 19.04.2000 г. От друга страна, за ответника по иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, който не заявява 1 собственически права върху имота, липсва правен интерес да оспорва легитимацията на ищеца по реда на косвения съдебен контрол. В случая ответникът не е оспорил правото на собственост на ищците, а е налице и извънсъдебно признание от негова страна предвид обстоятелството, че процесните имоти са му били предоставени за ползване с договор за аренда от „Омега Агроинвест“ ЕООД - [населено място] в качеството му на собственик на 1/4 ид. ч., придобита в резултат на предхождащи разпоредителни сделки, първата от които е сключена от една от сънаследниците - Ц. И. Г., разпоредила се с притежаваната от нея 1/4 ид. ч. от придобитите по реституция земеделски земи, в това число и процесните, включени в наследството, оставено от баща й И. П. Б..

За неоснователно въззивният съд е намерил и възражението на ответника, че ползва имотите на правно основание - договор за аренда на земеделски земи, считано от 19.01.2017 г., за срок до 30.09.2032 г. Посочил е, че съгласно редакцията на чл. 3, ал. 4 от Закон за арендата в земеделието (ЗАЗ) - ДВ, бр. 61 от 2016 г., в сила от 05.08.2016 г. до 18.07.2017 г., когато договорът е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Съгласно редакцията на чл. 3 ЗАЗ, в сила от 18.07.2017 г., договорът за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот. Посочил е, че договор за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% от общия земеделски имот, както е в разглеждания случай (доколкото правата на арендодателя са в размер на 25%), е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо. Като се е позовал на мотивите към т. 2 на ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е посочил, че договорът за управление, какъвто е и договорът за аренда, може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ, но ако сключилият договора съсобственик не притежава повече от половината от вещта, договорът не е противопоставим на всеки едни от останалите съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са го приели. Приел е за безспорно установено по делото, че ищците не са приели договора за аренда, каквито данни се съдържат в показанията на свидетеля Д. Г., според който една от сестрите на майката на жена му по мафиотски начин е продала 1/4 ид. ч. от земите, без да попита дали някой от останалите съсобственици иска да ги закупи, и в продължение на пет години ищците не са получавали никаква рента. Съдът е посочил, че показанията на свидетеля не са опровергани по надлежния за това ред от страна на ответника по исковете.

С оглед наличието на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на ревандикацията - ищците са придобили идеални части от процесните имоти по силата на наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, фактическата власт върху които се упражнява от ответника без правно основание, въззивният съд е намерил предявените искове за установяване право на собственост върху идеални части от имотите и за предаване на владението им, за основателни.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ответникът по исковете, който иска то да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

2

Ответниците по касация - ищци по делото, са подали писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните правни въпроси:

1. Притежава ли доказателствена сила и задължително ли е за третите лица, оспорващи собствеността, и (за) съда, решение за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне, което решение не е обективирано на хартиен носител, а е представено във вид на компютърна разпечатка от поддържания от Общинската служба програмен продукт, респ. върху него изрично е отбелязано, че е отпечатано след датата на постановяването и влизането му в сила; действителен ли е така разпечатаният документ, след като не предоставя възможност да се установи дали е постановен от компетентен орган, дали постановилият го орган е действал в законен състав, и постановен ли е в предписаната от закона форма;

2. При спор за собственост по реда на чл. 108 ЗС следва ли съдът да извърши т. н. косвен съдебен контрол предвид това, че ответникът не е участвал в административното производство, в което е издадено процесното решение за възстановяване правото на собственост върху спорния имот;

3. Непротивопоставянето и непредприемането на каквито и да е действия по оспорване ползването на имотите по договор за аренда/наем, сключен от съсобственик, притежаващ помалко от половината от собствеността, за период от и/или повече от пет стопански години от подписването му от останалите съсобственици, съставлява ли потвърждаване на договора по смисъла на решение № 12/01.03.2018 г. по гр. д. № 1251/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.

Поддържа, че по поставените въпроси е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Освен това поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът е признал легитимиращо действие на представеното по делото решение за възстановяване правото на собственост, позовавайки се на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и игнорирайки разпоредбата на чл. 60, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ (отм.).

Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Приема се в практиката на ВКС, че косвеният съдебен контрол на административни реституционни актове обхваща както тяхната валидност (ако не са били предмет на пряк съдебен контрол), така и тяхната материална законосъобразност (наличието на предпоставките на съответния реституционен състав за възстановяване правото на собственост), ако правните последици на акта се противопоставят на лице, което не е участвало в административното производство - чл. 17, ал. 2 ГПК. Както обаче за всеки спор с установителен характер (независимо дали се предявява чрез иск или възражение, респ.

3 реплика), и за допустимостта на възражението за нищожност на реституционен административен акт важи изискването за наличие на правен интерес - чл. 124, ал. 1 ГПК.

Приема се, че преюдициалното въвеждане в процеса на спор за нищожност на административен акт по реда на косвения съдебен контрол в случай, при който наследник (респ. негов универсален или частен правоприемник) на лице, което е притежавало правото на собственост преди обобществяване или отнемане на земеделски имот, чиято реституция е поискана в сроковете по ЗСПЗЗ, и което след постановяване на реституционно решение се е снабдило с констативен нотариален акт по давност, е в противоречие с основния принцип на гражданското процесуално право за добросъвестно упражняване на процесуални права (чл. 3 ГПК), тъй като касае не само отричане правата на насрещната страна, но отрича и възможността страната, позоваваща се на нищожността на административния акт, да е придобила правата, на които основава възражението, изключващо правата на насрещната страна. Касае се за превратно упражняване на процесуални права, което е укоримо с оглед обществения интерес, и процесуалните последици са отказ от защитата им (решение № 19/16.03.2022 г. по гр. д. № 2822/2021 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.).

Това решение е приложимо и в случай като настоящия, при който ответникът по исковете (сега касатор) основава упражняваната от него фактическа власт върху възстановени земеделски земи на основание договор за аренда, сключен след няколко разпоредителски сделки, праводател по първата от които е една от наследниците на собственика на имотите.

След като касаторът черпи права от договор за аренда, сключен с лице, придобило собствеността върху 1/4 ид. ч. от процесните земи въз основа на прехвърлителни сделки и решение № 162ЛБ от 19.04.2000 г. на ОСЗГ - Любимец за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, той няма правен интерес да оспорва правата на другите съсобственици на същите земи, произтичащи от същото това решение на ОСЗГ, което създава основата и на собствените му права по договора за аренда. Недопустимо е едно решение за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ да създава права за 1/4 ид. ч. от възстановените земи и същевременно да не създава права за останалите 3/4 ид. ч. от същите земи. Точно това е приел и въззивният съд и този извод съответства на практиката на ВКС, която допуска косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, стига той да не представлява злоупотреба с права. Друга подобна хипотеза на изключване на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК върху решения за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ е например тази, разгледана в решение № 360 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 79/2011 г. на ВКС, II-ро г. о., с което ВКС е отказал да зачете възраженията на ответниците за материална незаконосъобразност на решението за реституция по ЗСПЗЗ, на което се позовават ищците, след като самите ответници нямат противопоставими права върху имота по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Това решение е основано и на друга подобна практика на тричленни състави на ВКС, последвана и от ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, според която ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие (ОСЗ, ОСЗГ, ПК), от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими 4 права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове; той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.