Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 624 от 13.07.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 313/2026
Вид
Определение № 624
Подписан
13.07.2026
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Атанас Дечков Христов, Мерджан Емин Мехмед

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Шумен, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500313 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 152596/13.05.2026 г. регистрирана в СРС, подадена от Е. А. П., против определение № 1274/20.04.2026 г. по ч.гр.д. № 52/2026 г. по описа на ШРС, с което е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 29/12.01.2026г. по ч.гр.д. № 52/2026г. по описа на ШРС в частта й за сумата от 4057.72 евро, представляваща разликата между главницата за топлинна енергия по заповедта от 5 189.44 евро за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к.“....“, бл.15, вх.Б, ет.4, ап.73, инсталация ********** и предявеното вземане от 1131.72 евро, ведно със законната лихва от 12.01.2026г. до окончателното изплащане; сумата от 908.81 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 16.07.2023г. до 29.12.2025г., сумата от 60.11 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2026г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 11.53 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023г. до 29.12.2025г.

Жалбоподателката излага, че нямала договор с „Топлофикация София“ ЕАД.

Инсталацията имала титуляр по партидата А.Р.П. на негово име били издадени фактурите, които били платени от него. За процесния период всичко било платено от титуляра на партидата А.Р.П.. Сочи, че към възражението си по чл.414 ГПК представила фактурите и платежните нареждания за въпросния период и тя като физическо лице не дължала нищо на Топлофикация София“ АД. Моли делото срещу нея да бъде прекратено и да се отхвърли изцяло иска срещу нея.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който вземат становище за неоснователност на частната жалба.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но същата се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следни съображения:

Производството по ч.гр.д. № 52/2026 г. на ШРС е образувано по заявление по чл.410 ГПК подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжника Е. А. П., за посочените в него вземания, като издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 29/12.01.2026 г. В срок срещу заповедта е подадено възражение от жалбоподателката П., като на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си, в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Такъв иск е предявен за част от вземането.

С атакуваното определение № 1274/20.04.2026 г. по ч.гр.д. № 52/2026 г. по описа на ШРС, Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 29/12.01.2026г. по ч.гр.д. № 52/2026г. по описа на ШРС е обезсилена, в частта й, за сумата от 4057.72 евро, представляваща разликата между главницата за топлинна енергия по заповедта от 5 189.44 евро за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к.“....“, бл.15, вх.Б, ет.4, ап.73, инсталация ********** и предявеното вземане от 1131.72 евро, ведно със законната лихва от 12.01.2026г. до окончателното изплащане; сумата от 908.81 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 16.07.2023г. до 29.12.2025г., сумата от 60.11 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2026г. до оканчателното изплащане на вземането, както и сумата от 11.53 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023г. до 29.12.2025г.

За остатъка от главницата от 1131,72 евро ведно със законната лихва действието на заповедта продължава, тъй като в срока по чл.415, ал.1 ГПК за тази част от вземането е предявен иск по чл.422 ГПК от заявителя.

При тези данни по делото, настоящата инстанция констатира, че атакуваното от жалбоподателката определение е постановено в нейна полза – заповедта е обезсилена частично, т.е. искането й за прекратяване на производството по отношение на нея е частично уважено. Ето защо предвид уважаване на искането на жалбоподателката липсва правен интерес от обжалване на постановеното в нейна полза определение. Само за пълнота следва да се посочи, че в частта, в която заповедта не е обезсилена поради предявяване на иск по чл.422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, жалбоподателката може да реализира защитата си в исковото производство.

Тъй като правният интерес е процесуална предпоставка за допустимост на процеса, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото, при нейната липса производството се явява недопустимо и следва да бъде прекратено, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ РЕЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 152596/13.05.2026 г. регистрирана в СРС, подадена от Е. А. П., против определение № 1274/20.04.2026 г. по ч.гр.д. № 52/2026 г. по описа на ШРС, с което съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 29/12.01.2026г. по ч.гр.д. № 52/2026г. по описа на ШРС в частта й за сумата от 4057.72 евро, представляваща разликата между главницата за топлинна енергия по заповедта от 5 189.44 евро за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к.“....“, бл.15, вх.Б, ет.4, ап.73, инсталация ********** и предявеното вземане от 1131.72 евро, ведно със законната лихва от 12.01.2026г. до окончателното изплащане; сумата от 908.81 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 16.07.2023г. до 29.12.2025г., сумата от 60.11 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2026г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 11.53 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023г. до 29.12.2025г. ,като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.гр.д. №313/2026 г. по описа на Шуменски окръжен съд.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред АС гр. Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3