Определение № 686 от 13.07.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 587/2023
- Вид
- Определение № 686
- Подписан
- 13.07.2023
- В сила
- 13.07.2023
- Състав
- Лилия Масева, Анета Илинска, Милена Каменова
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 686 гр. Благоевград, 13.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Анета Илинска
Милена Каменова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500587 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.278 вр. чл.279 вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „,,,“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,, чрез адв.А.П., против Разпореждане №868 от 30.04.2023г., постановено по ч.гр.д.
№294/2023 г. по описа на РС – Благоевград, в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата от 804,12 лв. - неустойки, начислени за прекратяването на рамков договор по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите за отговорността на приложенията към рамковия договор и на сумата от 182,80 лв. - мораторна лихва върху сумата от 804,12 лв., претендирана като неустойки за периода от 08.07.2020 г. – 10.02.2023 г.
Недоволен от обжалваната част от разпореждането е останал жалбоподателя, който излага доводи за неговата незаконосъобразност.
Поддържа становище, че е необоснован изводът на съдебния състав, според който клаузите за дължимост на въпросните неустойки имат неравноправен характер.Като резултат се иска отмяна на разпореждането в атакуваната част, с която заявлението е отхвърлено, и уважаване на последното и по отношение на въпросните неустойки, ведно с присъждане на сторените разноски.
На основание чл.413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.
Благоевградският окръжен съд, след като прецени наличните доказателства по делото и приложимите разпоредби на закона, приема за 1 установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в атакуваната част (арг. от чл.413, ал.2 ГПК).
Следва да се изтъкне, че в производството по разглеждане на частни жалби въззивният съд е длъжен служебно да провери изцяло валидността, допустимостта и правилността на атакуваното разпореждане и ако намери основания за неговата незаконосъобразност, и без да са наведени доводи за това от жалбоподателя, е длъжен да го ревизира. В тази насока е и приетото в Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, докладвано от съдия Гергана Никова, съобразно което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Настоящата инстанция намира, че постановеното разпореждане в атакуваната част е валидно, допустимо и правилно, а жалбата неоснователна, по следните съображения:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „,,,“ ЕАД, с ЕИК ,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от А.В.Д. и М.М., македонски гражданин - законни представители, чрез М.К. - юрисконсулт срещу длъжника И. Р. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес г,,,,,, за заплащане на следните суми и на следните основания: -сумата в размер общо на 1406, 54 лв. /хиляда четиристотин и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща неплатени суми, дължими по рамков договор № 505699503 от 09.03.2020 г., сключен между И. Р. Т. и ,,, ЕАД и начислени по партида № М6501277, от които: -сумата в размер общо на 429, 92 лв. /четиристотин двадесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/ - представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги начислени за отчетния период от 16.05.2020 г. до 15.10.2020 г., от които- 168,35 лв. за комплексна мобилна услуга на мобилен № 0884864375, уговорена с приложение № 1 към договора от 02.07.2020 г.; -82,97 лв. за услуга мобилен интернет на мобилен № 0885614883, уговорена с приложение № 1 към договора от 16.04.2020 г.;
2
158,81 лв. за комплексна мобилна услуга на мобилен № 0887474291, уговорена с приложение № 1 към договора от 09.03.2020 г.; 19,79 лв. за такса за събиране на дължими суми, начислена еднократно във фактура № 417788967/21.09.2020 г.; - сумата от 172, 50 лв. /сто седемдесет и два лева и петдесет стотинки/ - представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, който е неразделна част от рамков договор № 505699503 от 02.07.2020 г., за продадено устройство е Апарат A1 Alpha 20 Green+PB TTEC за отчетния период от 16.06.2020 г. до 15.11.2020 г.;
- сумата от 804, 12 лв. /осемстотин и четири лева и дванадесет стотинки/ представляваща начислени неустойки за прекратяването на рамковия договор по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите за отговорност на приложенията към рамковия договор, като договорът е прекратен на 13.11.2020 г.; - сумата в размер на 105, 09 лв. /сто и пет лева и девет стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху сумата от 429,92 лв., претендирала като неплатена цена на електронни съобщителни услуги за периода от 05.07.2020 г. - 10.02.2023 г.; - сумата в размер на 38, 59 лв.
/тридесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху сумата от 172,50 лв., претендирана като неплатена цена на устройства по договор за продажба на изплащане за периода от 05.08.2020 г. - 10.02.2023 г. - сумата в размер на 182, 80 лв. /сто осемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху сумата от 804, 12 лв., претендирана като неустойки за периода от 08.07.2020 г. - 10.02.2023 г. Претендира се и законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане от 30.04.23 г., постановено по ч.гр.д.№294/23 г. по описа на РС- гр. Благоевград, РС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: - сумата от 804, 12 лв. /осемстотин и четири лева и дванадесет стотинки/ - представляваща начислени неустойки за прекратяването на рамковия договор по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите за отговорност на приложенията към рамковия договор, като договорът е прекратен на 13.11.2020 г.;сумата в размер на 182, 80 лв. /сто осемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху сумата от 804, 12 лв., претендирана като неустойки за периода от 3
08.07.2020 г. - 10.02.2023 г.
Настоящата съдебна инстанция намира, че заповедният съд правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по чл.410 ГПК за сумата, представляваща неустойка, позовавайки се нищожна клауза. В тази връзка са изцяло несъстоятелни доводите на жалбоподателя, свеждащи се до незаконосъобразност на атакувания акт в обжалваната част, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК заповедният съд не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Сочените процесуални норми задължават заповедния съд да извърши преценка дали искането в заявлението не противоречи на закона или на добрите нрави.В случая с обжалвания акт решаващият съд е направил правилна преценка, че клаузата, регламентираща задължения за заплащане на неустойка в размер на 804,12 лв. от страна на длъжника противоречи на добрите нрави. Видно от депозираното заявление заявителят претендира заплащане на от 804,12 лв. - неустойки, начислени за прекратяването на рамков договор по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите за отговорността на приложенията към рамковия договор и на сумата от 182,80 лв. - мораторна лихва върху сумата от 804,12 лв., претендирана като неустойки за периода от 08.07.2020 г. – 10.02.2023 г.
В чл.6.3.1 от Приложение №1 към договор №505699503 от 16.03.2020 г. е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти /без отстъпки/, дължими до края на срока на договора, като ако са касае за абонати – физически лица, същата не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси. Освен това е предвидено, че в посочената хипотеза абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства. Съдът намира, че така предвидената в договора клауза за неустойка при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя противоречи на добрите нрави и в този смисъл е изцяло нищожна.
4
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или няколко /в случая три/ неплатени по договора абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Поради това такава клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД. Отделно от изложеното, следва да се изтъкне, че съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Една от хипотезите за неравноправна клауза е тази визирана в чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, а именно, когато клаузата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая, както се посочи по – горе, неустойката обхваща най-много 3 абонаментни стандартни такси без отстъпка, което е в размер на повече от задължението за заплащане на предоставени услуги за период от 6 месеца т.е. на основната престация. В този смисъл съдът намира, че клаузата предвижда заплащането на необосновано висока неустойка, поради което същата е неравноправна.
5
Нищожна на същото основание се явява и клаузата за заплащане на неустойка, представляваща възстановяване стойността на отстъпките от абонаментни планове и пазарните цени на крайните устройства.
Така регламентираната клауза е твърде неясно формулирана, като при сключване на договора абонатът не е бил наясно какъв би бил размерът на същата при евентуалното прекратяване на договора /не е ясно какви и дали са ползваните отстъпки за абонаментни планове и цени на устройства/. Освен това тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото евентуалното ползване на отстъпки е свързано със самото сключване на договора, а при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка.
Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a27b8a5f-dd52-4136-9913-00e016e0b335