Решение № 148 от 07.10.2024, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. С, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20234150100353 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 236, ал.2 от ЗЗД.

Ищеца Г. Г. Г. твърди, че между него и З. А. Т. бил сключен договор за наем през м. декември 2015 г., по силата на който Г., като наемодател, отдал ползването на гараж в гр. *, който по КККР представлява сграда с идентификатор № ***, на един етаж, застроена площ от 29 кв. м.

(стар номер: 701.2819.2), на Т., като наемател, срещу ежемесечен наем от 50 лв. Понеже Т. не плащала задължението си, на 15.03.2016 г. Г. я поканил извънсъдебно с нотариална покана, чрез нотариус И.А., да му плати сумата от 200 лв. за четири месеца, уведомявайки я, че разваля договора, считано от 31.03.2016 г. и че желае тя да му предаде владението на гаража на същата дата.

В отговор на поканата Т. е заявила, че с дължимия от нея наем е направила ремонт на спалното си помещение в жилищната й сграда, която била наводнена при ремонт на жилищната сграда на ищеца. Така или иначе, въпреки противопоставянето на Г., Т. продължила ползването на гаража, без да му плаща.

Гаражът бил построен в съсобствено дворно място на Г. и родителите на ответницата - А и С Аови. С Решение № 367/12.05.2003 г. по гр. д. № 521/2001 г. на Сския районен съд (СвРС) било разпределено правото на ползване между съсобствениците. Бащата на ответницата починал и тя станала съсобственик на имота, заедно с майка й и сестра й. Твърди се още от ищеца, че в момента частта, която не е негова, се от ползвала от ответницата и нейното семейство, а неговата част той отдавал под наем. Ищецът Г. отстоява, че макар и лишен от правата си, е заплащал електричеството за въпросния гараж. През 2020 г. се сдобил на осн. чл. 587, ал.1 от ГПК с нотариален акт за собственост на н. и., 1 придобит по силата на строителство върху собствен н. и. № 68, том II, рег.

№1960, дело № 126/2020 г. на нотариус Л.А.. Въпреки неговото противопоставяне, ответницата продължила да ползва гаража и до настоящия момент не му било предадено владението.

С уточняваща молба с вх. № 3194/18.08.2023 г. ищецът по делото изразява следното: че процесният гараж, е построен през 1991-1992 г. от него, след снабдяването му от Община С с разрешение за строеж № 67/07.10.1991 г. и други нужни документи за строителството му. Счита, че след като се противопоставил с нотариалната покана и не е дал съгласието си за ползване на гаража, същият е следвал да бъде освободен от ответницата Т. и да му предаде владението до 31.03.2016 г. Намира, че с това свое действие е развалил договора. Отстоява и, че въпреки това ответницата е продължила да ползва имота, поради което му дължала обезщетение за ползи, изразяващи се в невъзможността да ползва гаража. Счита, че вземането му за наем е равно на уговореното в прекратения договор за наем вземане, а имено - 50 лв., при което уточнява, че претендираната сума от 3 000 лв. е формирана по следния начин: 50 лв. на месец за 60 месеца, за времето от 05.06.2018 г. до 05.06.2023г., т. е. за срок от пет години преди предявяване на иска.

С оглед на изложеното моли Сския районен съд (СвРС) да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 3 000 лева, представляваща сбор от обезщетения за ползите, които е пропуснал да получи от имота (гараж на ул. „**), поради продължилото му ползване от З. А. Т.. Заявява, че оттегля иска при условия евентуалност по чл. 59 ЗЗД. Претендират се и разноски.

В отговора на исковата молба, ответникът счита, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен.

От една страна, релевират се чисто вещни възражения срещу облигационния договор за наем: Оспорва се изцяло твърдението, че ищецът бил собственик на процесния гараж, както и че ищецът се е сдобил по надлежния начин с нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК. Излагат се твърдения, че при снабдяването с цитирания констативен нотариален акт, ищецът не бил представил нито един от изискуемите в чл.

587, ал. 1 ГПК писмени документи, удостоверяващи безспорно, че той е индивидуален собственик на гараж с идентификатор ***.

Единственият представен документ било удостоверение за търпимост, което обаче не определяло ищеца като индивидуален собственик на въпросния гараж. Твърди се в отговора на исковата молба, че удостоверението за търпимост не е използвано по предназначението, което ЗУТ му определя съобразно разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Освен това било спорно между страните: кой е собственик на гаража, а в условията на евентуалност се отстоява, че процесният недвижим имот, в който бил построен гаражът, бил съсобствен между страните, следователно и гаражът бил съсобствен (чл. 92 ЗС): ищецът притежавал 1/5 ид. ч. от него, а останалите 4/5 ид. ч. били на 2 наследниците на А Т Аов - без да се сочи кое е това лице, кога е починало и каква е връзката му със страните по делото, освен че ответницата била един от наследниците на това лице. Изтъква се още, че ответницата ползвала процесния гараж по силата на решение по чл. 32, ал. 2 ЗС на мнозинството от съсобствениците на н. и., в който е построен гаража, без да е посочено конкретно решение, нито от кого и кога е взето. Отстоява, по-нататък, че гаражът бил незаконно построен. В уточняващата молба се приема, че при построяването на гаража не била спазена разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.); разрешението за преустройство било за обект с площ от 22.50 кв. м., а не - както било в процесния случай - 28.50 кв. м. Освен това Община С била уведомена, че процесният гараж е бил незаконно строителство на 28.08.2023г.

От друга страна, облигационните (лични) възражения на ответницата срещу иска са: Тя възразява, че не отговаря на истината твърдението, че през декември 2015 г. е бил сключен устен договор за наем между ищеца и нея относно процесния гараж, като се договорили тя да плаща на ищеца 50 лв. наем на месец за гаража. Всъщност липсвало какъвто и да бил договор.

Възразява срещу дължимостта на процесните вземания по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.

При условията на евентуалност се правят следните възражения: а) за изтекла в нейна полза погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД относно предявения иск за заплащане на наем с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за периода от 05.06.2018 г. до 05.06.2020 г.; б) сумата от 50 лв. била прекомерна и „завишена“; в) понеже ищецът притежавал 1/5 ид. ч. от процесния имот, можел да претендира само 1/5 от вземането за наем.

Моли СвРС да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен, включително и претенцията за заплащане на разноски на ищеца, която се оспорва и като прекомерно завишена. Претендират се и разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

В приложената Нотариална покана рег. № 1223, т. 1, акт 1, акт № 37 от 15.03.2016 г. на нотариус И.А. e посочено, че ищеца Г. Г. е отправил реална покана към ответницата З. Т. да заплати сумата от 200 лева в тридневен срок и я уведомява, че след 31.03.2016г. не дава съгласие за ползване на гаража и следва да се освободи

От приложения нотариално заварен отговор на нотариалната покана от З. Т., е видно, че същата уведомява ищеца, че въпросната сума, която той иска е използвана за възстановяване от наводнение причинено от ремонт на покрива на жилището на ищеца

От приложения Нотариален акт № 68, т. II, рег. № 1960, дело № 126/2020 г. на нотариус Л.А., рег. № 294 в НК, вписан в Службата по вписванията, гр. С с вх. рег. № 890, акт. 74, т. III, дело 293/18.03.2020 г.; се установява, че се признава Г. Г. Г., за собственик на основание строителство върху собствен поземлен имот на ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с идентификатор *** 3

Приложени са квитанция и фактури за заплащана ел. енергия за обект номер 0 по клиентски номер - и +;

От приложеното разрешение за строеж №67 от 07.10.1991 г. е видно, че се допуска по чл.148 от ППЗТСУ

От приложената скица на сграда № 15-892799-18.08.2023 г. се установява, че същата е с площ 29 кв.м. и с предназначение гараж С Решение № 367/12.05.2003 г. по гр.д. №521/2001 г. по описа на СвРС съдът разпределя ползването на дворно място, находящо се в гр.С, съставляващо УПИ ХIII-2819-2819 в кв. 15 по рег.план на гр.С , между А Т Аов с ЕГН:********** и С П.а А. с ЕГН:********** и двамата от гр.С , ул.“*** – от една страна и Г. Г. Г. от гр.С, ул.“**** от друга страна С Нотариален акт № 123, т,1, дело № 296/1973 г. на СвРС Г Аов Б дарява на внука си Г. Г. Г. недвижим имот, а именно дворно място 466 кв.м. с построени в тях две къщи, съставляващо от стария регулационен план парцел V-255,256 в кв.26, означено по късно с пл.№2819,2818 в кв.15 по регулационния план на гр.С

От приложения Нотариален акт № 186, т. I, дело № 469/1989 г, на СвРС, е видно че С.Д. Х.ва продава 3/5 идеални части от дворно място с площ455 кв.м. на А Т Аов и реално полумасивна жилищна сграда в същото дворно място, находящо се в гр.С с №2818,2819

С Нотариален акт № 98, III, дело № 1038/1992 г. на СвРС Т Аов К и съпругата му В.А.К. продават на сина си А Т Аов 1/5 идеална част от дворно място с площ 455 кв.м., съставляващо планоснимачни номера 2818 и 2819 в кв.15 по плана на гр.С, заедно с 2/5 идеални части от северната част на къщата.

От Удостоверение за наследници № 06-09-792/29.06.2023 г, на Община С е видно, че А Т Аов е наследодател на С П.а А., като негова съпруга, на Т А.

Л – дъщеря и на З. А. Т. – дъщеря

В Удостоверение за търпим строеж № 94-3-206/17.02.2020 г. на Община С, се съдържа уверение за това, че относно сграда гараж, намираща се в поземлен имот с идентификатор ***, парцел (УПИ) №XIII 2818, 2819, кв.15, по плана на гр.С са налице условията по §16, ал.1 в ПР към ЗИД на ЗУТ, издадено на Г. Герогиев Г.

4

Приложена е Скица на поземлен имот с идентификатор *** № 15-720201 от 04.07.2023 г. на СГКК – гр. В. Търново, с посочено трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин за трайно ползване – друг вид застрояване

От писмо от Община С с изх.№94.М423/19.09.2023 е посочено, че за описаните в жалба с вх.№94-Ж-79/22.06.2023г., незаконни постройки били съставени констативни актове №9-МП/28.08.2023г. за строеж: разширение на гараж и покривна конструкция и №11-МП/12.09.2023г. за строеж: входно антре към съществуваща жилищна сграда, които били съобщен на възложителя на строежа

Приложена е скица относно гараж по реда на чл.148 ППЗТСУ, Приложена е нотариално заверена декларация с която се разрешава на съсобственика Г. Г. да построи една гаражна клетка

Приложен е проект за гараж с квадратура 22.80 кв.м., който се допуска по чл.148 от ППЗТСУ

Приложено е разрешение за строеж №124/28.11.1997г. издадено на Г. Г.

Г. за преустройство на съществуващ гараж в склад за наливни вина, ракии и пакетирани хранителни стоки,

Приложен е договор за наем от 26.11.1997г., с който Г. Г. отдава под наем на ЕТ“А“ – К.П.Р. склад за ползване срещу месечен наем.

Приложена е скица за преустройство на гараж в склад за вина, ракии и пакетирани хранителни стоки, обяснителна записка, проект за преустройство на обекта

Разпитани по делото са свидетелите Я.К., Ю.Д. посочени от ищеца и свидетелите Н.Б., Т Л и С А., посочени от ответника .

В показанията си свид. Я.К. заявява в разпита си, че е братовчед на Г. Г., който имал гараж на ул. „**, който правили с другите братовчеди, като помагали със строителството. Строили гаража преди около 40 години, а преди преустройството, в двора имало един гараж. Сега Г. го давал под наем. З. Т. живеела в имота и гаражът се ползвал от нея. Г. му казал, че й го е дал под наем за 60 лева. Имотът бил отдаван под наем на други хора преди това. В момента свидетеля не знаел какво се случва с гаража. Г. Г. му казал, че го е дал под наем. Кръстев не бил виждал договор за наем, не бил там, знаел от Г. за наема, защото били братовчеди.

5

Свид. Ю.Д. заявява в разпита си, че Г. Г. му е хазяин. Той живеел на ул.

„****. Свидетеля заявява, че имало гараж в този имот. Д живеел сам, имал съседи – Н и З.. В момента не знаел кой държи гаража и не можел да каже нищо по този въпрос. Г. Г. му е споделял, че гаражът бил негов, но не се интересувал повече. От 10 години живеел в имота, но не знаел кой го ползва гаража. Имал договор за наем с Г., плащал наем.