Решение № 263037 от 13.05.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. С., 13.05.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Невена Чеуз при секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6 505 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 45 000 лв.

В исковата молба на Л.М.О. се твърди, че на 16.01.2019 г., около 07.40 часа, в гр. С. е настъпило ПТП, при което пострадала като пешеходец. Твърди се, че пресичала ул. „Ген. Жостов“ на кръстовището с ул.

„Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“, когато била ударена от лек автомобил „Ситроен С3“ с рег. № ******, управляван от К.Н.П., извършващ маневра „завой наляво“.

Твърди се, че вината за пътния инцидент е на водача на лекия автомобил, който не я пропуснал да премине през кръстовището, въпреки задължението му да го направи. В следствие на ПТП-то ищцата получила счупване на горния край на тибията /голям пищял/, оток, деформация на ляво коляно, силни болки и невъзможност за движение на крайника. Изложени са твърдения, че била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където било установено наличие на разместена фрактура на латерален тибиален кондил на лява подбедрица. Била оперирана като фрактурата й била фиксирана с три канюлирани винта. Левият крак й бил обездвижен за дълъг период от време, през който не можела да стъпва и имала непрекъсната нужда от чужда помощ. Твърди се, че търпяла силни болки, налагащи прием на обезболяващи медикаменти.

Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Ситроен“, да й заплати сумата от 45 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендират се законна лихва и сторените разноски.

Ответникът З. „Д.Ж.и З.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения иск. Заявено е и възражение за съпричиняване.

Претендират се разноски.

Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор към нея.

Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Н..

Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк.

Б..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка

"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на 08.02.2019 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.

Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена с оглед съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол № К-22/16.01.2019 г. на СДВР – отдел «ПП», показанията на свидетеля В.Б.С.в съдебно заседание от 06.07.2020 г. и изводите на изслушаната по делото СТЕ, изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца и при предприемане на своевременна маневра за аварийно спиране да спре преди мястото на удара. Пешеходецът е дете на 17 години към датата на ПТП. Местопроизшествието е осъществено на кръстовище в непосредствена близост до училище. Съобразно дефинитивната норма на §6 т. 54 от ДР на ЗДвП на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, където именно е предприето пресичане от страна на пострадалата пешеходка. Правото на пешеходеца на предимство при преминаване на кръстовище по продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение е идентично с това на преминаване по пешеходна пътека / в този смисъл ТР 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС. Налице е и нарушение на разпоредбата на чл. 5 ал.2 т.1 от