Определение № 516 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно наказателно дело № 20245300601344 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение от 28.05.2024г. постановено по ЧНД № 2861/2024г.

Пловдивският районен съд 8 н.с. е потвърдил Постановлението на РППловдив от 15.04.2024 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 612/2019 г. по описа на І-во РУ ОДМВР Пловдивq образувано и водено за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от В. З. Т., с която се иска отмяна на определението на РС-Пловдив и на Постановлението на РП-Пловдив като незаконосъобразни и връщане на делото на РП-Пловдив с оглед правилното прилагане на закона и извършване на допълнителни процесуално следствени действия за разкриване на обективната истина по делото.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното определение Пловдивският районен съд е потвърдил Постановлението на РП-Пловдив. Видно от приложените материали се изяснява следното:

Наказателното производство е било образувано с постановление на РП гр.Пловдив от 25.07.2019г по реда на чл.212 ал.1 от НПК и водено за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, като по делото няма привлечен обвиняем.

Възпроизведената правилно фактическа обстановка, както в атакувания прокурорски акт, така и в Определението на ПРС е следната:

Жалбоподателката В. Т. и „ДР Мериголд“ ЕООД с *** свид. Н.Е. били съсобственици на недвижим имот - с идентификационен № **, намиращ се в местност "***" в с.Б., област Пловдив, представляващ земеделска земя с 1 площ от 5160 кв.м., като всеки съсобственик притежавал по 1/2 идеална част.

Към момента на образуване на досъдебното производство - по отношение на имота не е била извършвана подялба в реални граници. Между двамата съсобственици липсвало съгласие да се извърши подялба на имота, както и за начина на използването му - поради което и парцела земеделска земя не бил обработван, а пустеел. В края на октомври 2016 г. Т. установила, че съсобственикът св. Е. е изградил в съсобствения им имот ограда и висок около 5-6 метра насип от земна маса. За извършеното тя подала жалба на 01.11.2016 г. до Община „Родопи“, чиито служители извършили проверка на място на имота и съставили Констативен акт № 2/20.01.2017г. и Констативен акт № 3/20.01.2017г. за установени незаконни строежи по смисъла на ЗУТ ограда и насип от земна маса. Въз основа на съставените констативни актове била издадена Заповед № 328/20.03.2017г. на Кмета на Община Родопи за премахване на двата строежа в имота - ограда и насип, като в заповедта бил даден 30 - дневен срок за доброволно изпълнение. На 06.07.2017г. била извършена проверка на място от общински служители относно изпълнението на цитираната заповед, при която било установено, че оградата била доброволно премахната, а насипът не бил премахнат, поради което заповедта била изпълнена частично. За тази проверка бил съставен Протокол № 3/06.07.2017г.

В тази връзка св. В. Т. подала жалба и в РП-гр.Пловдив, по която е било образувано и водено друго ДП- № 284/2017г. по описа на Отдел ИП гр.Пловдив /пр.№ 765/2017г на РП-гр.Пловдив/. В хода на разследването по същото на Н.Е. бил съставен предупредителен протокол от 15.09.2017 г., с който същият бил предупреден да възстанови първоначалното фактическо положение в имота и му била разяснена разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от НК.

На 13.12.2017г. бил извършен оглед на имота по реда на НПК, при който било установено, че насипът в имота бил премахнат, премахната е действително и оградата, поради което към 13.12.2017г. реално до голяма степен е възстановено първоначалното фактическо положение, дотолкова доколкото към този момент вече по никакъв начин не се пречи на другия съсобственик Т. да упражнява пълноценно правото си на собственост.

С постановление от 20.03.2018г. наказателното производство по ДП № 284/2017г. по описа на Отдел ИП-гр.Пловдив е било прекратено, като същото било обжалвано от Т. пред PC и ОС-гр.Пловдив - които с определения са потвърдили прекратяването на наказателното производство.

След влизане в сила на това постановление, на 28.08.2018г жалбоподателката депозирала нова жалба в РП-гр.Пловдив /по която е образувана настоящата пр.№ 7906/2018г/, в която обаче отново били преповторени фактите и обстоятелствата - предмет на разследване по ДП №284/2017г. по описа на Отдел ИП - приложени са копия от НА, снимки от 2016г на работещи машини в имота, констативни протоколи.

По жалбата е било възложено извършване на предварителна проверка приключила с постановление за отказ да се образува ДП на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК. Същото било обжалвано пред Окръжна прокуратура – гр.

Пловдив, която го е отменила и дала указания с оглед евентуално извършено деяние по чл.216 ал.1 от НК и така е било образувано настоящето наказателно производство.

В хода на разследването по същото на 17.09.2019г. бил извършен оглед на местопроизшествие на процесния имот. От протокола за оглед и 2 приложения снимков материал се установява, че земята е обрасла с трева, в имота няма насипи или други строителни материали, което обстоятелство кореспондира с показанията на св.Е., който сочи - че тъй като е собственик и на съседен парцел - при необходимост са били оставяни в съседния парцел насипи от пръст или други материали - временно - като после са били извозвани. Е. твърди, че неколкратно е предлагал или доброволна делба или да изкупи от жалб.Т. нейната идеална част от имота - но същата отказвала.

Ето защо и по негова искова молба е било образувано гр.д.№ 1601/2018г на ПРС - 4 гр.с. - като с решение на съда от 18.01.2019г. е била допусната съдебна делба на имота - при квоти 1/2 за всеки от двамата съсобственици - Т. и Е.. Решението е потвърдено от ПОС /с решение от 12.07.2019г/- обжалвано от Т. пред ВКС и отново е било потвърдено решението на ПРС. Делбата все още не е приключила, респективно към настоящия момент Т. и Е. все още са съсобственици на визирания имот.

С постановление на РП-гр.Пловдив от 30.06.2020г. настоящето наказателно производство е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК - обжалвано пред ПРС, който го е потвърдил с определение от 17.09.2020г. Това определение е било обжалвано от Т. пред ОС гр.Пловдив който с определение от 24.11.2020г. е отменил определението на ПРС и постановлението на РП-гр.Пловдив поради това, че неправилно прокурора от РП-Пловдив и първоинстанционния съд са се позовали на огледа от 17.09.2019г, тъй като същият бил извършен единствено в присъствие на поемни лица и експерт при БНТЛ - ОДМВР Пловдив , като съдът е указал да се назначи аграрна експертиза на почвата на имота, с оглед установяване дали тя не е била замърсена, което съответно би представлявало увреждане и пречка за използването му за земеделски цели тоест по предназначение. В изпълнение на дадените от ПОС указания е бил извършен нов оглед на процесния имот на 01.04.2022г /том 3 , л.72/ в присъствие на инж.П.Г. служител на Община Родопи и Е.Г.А. - експерт - биолог - еколог. Назначена е била комплексна - техническа-геодезическа и екологична експертиза с участието на геодезист и и биолог/еколог. Видно от заключението на същата обекта на експертизата /процесния имот/ по кадастрална карта и регистри и с трайно предназначение на територията земеделска“ - категория на земята при неполивни условия - осма. Имотът е с естествена денивелация, към момента на експертизата не е с променено предназначение. Имотът е затревен, занемарен, видимо неподдържан и изоставен. Нито в досъдебното производство, нито при извършване на експертното изследване са открити данни за замърсяване на почвата, от които да е видно че почвата е опасна за хората, животните и растенията. Почвата е годна да се използва за земеделски цели при желание от собственика на имота , независимо че е „осма „ категория - тоест с ниско продуктивно качество , клас „лоши“ земи.

Правилно и законосъобразно първата инстанция е заключила , че горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и съвсем обоснован е изводът, че съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК - не се образува наказателно производство, ако спрямо същото лице за същото престъпление има влязло в сила постановление или определение за прекратяване на наказателното производство. В конкретния казус се установява, че всички действия по отношение на имота до месец 03.2018г. са били предмет на разследването по друго наказателно производство - ДП № 284/2017г по описа на Отдел ИП гр.Пловдив, което с постановление от 20.03.2018г. е било прекратено на 3 основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК и предмет на разследване по настоящето могат да бъдат единствено последващи действия.

Принципно разсъжденията на районен съд гр. Плаовдив досежно деянието по чл.216 ал.1 от НК са логически издържани и законосъобразни.

Заключението на комплексната техническо-геодезична и екологична експертиза по дознанието категорично е посочила, че ако е било извършено струпване на определени вещи върху един поземлен имот - то това не представлява увреждане по смисъла на чл.216 ал.1 от НК, тъй като той не е унищожен или повреден, а продължава да съществува в своите граници.

Безспорно е установено, че достъпът до имота не е възпрепятстван или ограничен чрез ограда или друга конструкция.

Горното обаче настоящата инстанция излага единствено за пълнота на изложението.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав прецени, че няма как Е. да осъществи състава на чл.216,ал.1 от НК. Това е така, тъй като процесният имот е все още съсобственост между него и Т. – делото по делбата не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като същата единствено е била допусната от съда.

За да е налице хипотезата на чл.216,ал.1 от НК следва унищожената движима или недвижима вещ да бъде изключително чужда собственост, а не и съсобствена. Този извод настоящата инстанция приема, че се налага от систематичното тълкуване на тази правна норма, както и по аргумент от ал.2 на чл.216 от НК. В ал.1 на чл.216 от НК изрично е посочено, че предмет на престъплението по този законов текст може да бъде чужда движима или недвижима вещ, която може да се намира във фактическата власт на дееца или на друго лице. Тази чужда вещ би трябвало да е и реално съществуваща и да бъде годен обект на правото на собственостпредвид и обстоятелството,че систематически мястото на престъплението „Унищожаване и повреждане“ е в Глава Пета „Престъпления против собствеността”.

За съставомерност на деянието по чл.216, ал.1 НК се изисква само и единствено вещта да е чужда, а не част от нея да принадлежи и на виновния, тоест той да се явява и съсобственик. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.216,ал.2 от НК, където изрично е посочено, че се носи наказателна отговорност за унищожаване, разрушаване и повреждане и на своя вещ, но тя би следвало да е ипотекирана или заложена, като по този начин законодателят е искал да защити правата на заложните и ипотекарните кредитори.

Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл.216,ал.1 от НК не би следвало да се тълкува разширително.

На първо място е недопустимо материалноправна наказателна норма, визираща определен състав на престъпление и дефинираща ясно обективните и субективните му признаци, да се тълкува разширително. Дори и да се приеме, че с нормата по чл.216,ал.1 от НК не се защитават интересите на увредените съсобственици, то тази липса на защита не би могла да бъде 4 преодоляна по тълкувателен път от правоприлагащите органи, като им се налага да тълкуват НК разширително, а по законодателен път. От друга страна ако законодателят изрично е искал разпоредбата по чл.216,ал.1 от НК да има приложение и при неизцяло чужда вещ/част от която е собственост и на дееца/, би го формулирал изрично в НК-така както е сторил в текста н а чл.194,ал.2 от НК/“Кражба има и тогава,когато част от вещта принадлежи на виновния“./, както и в текста на чл.206,ал.2 от НК/“Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца,както и когато вещта принадлежи на дееца,но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно,без да запази правата на заложния кредитор.“/Следва да се отбележи, че престъпленията кражба и обсебване се намират също в Глава 5-та от НК „Престъпления против собствеността“, където се намира и престъплението „унищожаване и повреждане“. При сравнение на нормите на чл.216,ал.1 и 2 от НК и на чл.206,ал.1 и 2 от НК е видно,че двете първи алинеи изрично говорят за чужди вещи,като ал.2 на чл.216 защитава заложните и ипотекарни кредитори-така,както това е посочено във втората хипотеза на чл.206,ал.2 от НК. В чл.216,ал.2 от НК и изобщо в чл.216 от НК не е предвидена обаче аналогична на първата хипотеза по чл.206,ал.2 от НК-за наказателна отговорност и при съсобствена вещ. И от това сравнение настоящата инстанция счита, че на още по-голямо основание може да се направи изводът, че ако законодателят е искал да предвиди защита и по чл.216 от НК,подобна на тази по чл.194,ал.2 и чл.206,ал.2 от НК,то той би го направил изрично.