Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1129 от 15.11.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3358/2023
Вид
Решение № 1129
Подписан
15.11.2023
Състав
МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. Бургас, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20232120203358 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на Н. К. М., ЕГН ********** чрез адв.

А. против наказателно постановление № 20-0346-000068/25.06.2020г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б „б” от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно. Моли да се отмени НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв. А., който поддържа жалбата и моли да се приключи съдебно следствие, няма искания по доказателствата и счита, че НП следва да се отмени.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:

На 27.05.2020г. около 17,30 часа в с. Атия срещу *** като водач на МПС *** Н. М. извършва М.ра завиване на дясно и допуска ПТП в паркирано МПС „***“ с рег. № *** като напуска ПТП като е установен по-късно при друго ПТП.

На М. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, който му е връчен лично.

На 25.06.2020г. е издадено обжалваното НП и на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

1

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е М.ра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне М.рата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши М.рата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по реда на чл. 179, ал.

2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Установява се от показанията на св. Х. и от представеното сведение, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на посоченото нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача, който като цяло и не оспорва нарушението, не е депозирал възражение и срещу АУАН. В конкретния случай, неспазвайки разпоредбата на чл. 25, ал.

1 от ЗДвП, е предприел М.ра за завиване на дясно като е допуснал да удари паркирало МПС с рег. № ***, поради което и правилно е санкциониран по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал.

1, т. 5 от ЗДвП.

Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 б „Б” от ЗДвП – посочената разпоредба предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. В случая обаче не се установи да е изпълнен съставът на тази разпоредба като по делото липсва представен протокол за ПТП, т.е. касае за различни фактически обстоятелства. Не се установи и какви са материалите щети по МПС, дали същите са били възприети от водача и съответно не се установява субективна страна на състава на нарушението.

Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Задълженията са разписани в чл. 123 ЗДвП, която предвижда и различните хипотези като ясно и конкретно следва да бъдат посочени фактите, които се твърди да се вменяват във вина на нарушителя. Съгласно пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Доколкото в случая не се установява участниците да са постигнали съгласие, както и не е посочено има ли материални щети и какви, то е приложима разпоредбата на чл. 123, ал.

1, т. 1 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно 2 произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“ или чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в” ЗДвП „когато при произшествието са причинени само имуществени вреди - ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания”. Именно в посочената хипотеза съществува задължението да се уведоми МВР и да се изпълнят дадените указания. В хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б „б” ЗДвП участниците са съгласни и съставят двустранен протокол – „ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие“. Данни за съгласие и за съставен протокол липсват по делото, напротив в АУАН и в НП се сочи, че водача е напуснал, но липсва посочване какво поведение е трябвало да има М. и кое конкретно свое задължение като участник в ПТП не е изпълнил като не е посочено и дали има материали щети и какви, т.е. касае за липса на изложени достатъчно фактически обстоятелства, за да се направи законосъобразна преценка за нарушената разпоредба, което нарушение не може да се преодолее в съдебното производство.

С оглед посоченото е налице несъответствие между изложените в НП факти и дадената правна квалификация, поради което и НП в тази част следва да се отмени като незаконосъобразно и неправилно. Отделно липсата на посочване дали за причинени щети и какви също води до неяснота на обвинението за това нарушение.

Съдът дължи произнасяне по разноските като в случая, с оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но никоя от тях не претендира заплащането на такива, искане в тази насока не е направено до приключване на съдебните прения, поради което и съдът не присъжда разноски.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0346-000068/25.06.2020г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, В ЧАСТТА, в която за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Н. К.

М., ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 200 лева.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0346-000068/25.06.2020г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, В ЧАСТТА, в която за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б „б” от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Н. К. М., ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3