Определение № 627 от 12.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 627 гр. София, 06.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500555 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.2 ГПК.

Образувано е по депозирана от В. И. С. - длъжник по изпълнително дело №20198440402394 на ЧСИ С. Я., рег.№*** на КЧСИ с район на действие СГС, чрез особен представител, в лицето на адв. А. К. З. срещу Определение, обективирано в Решение № 809 от 13.02.2024г., постановено по гр.д.№ 801/2024г. по описа на СГС, ЧЖ VI-A, състав, с което е оставена без разглеждане, поради недопустимост и прекратено производството в частта, в която се прави искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК, като недопустима.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 26.02.2024г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 23.02.2024г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят В. И. С. изтъква факта, че според СГС длъжникът е длъжен да направи изрично искане за прекратяване на изпълнителното производство, да получи отказ и едва след това да обжалва този отказ. Това твърдение противоречи на материалния и на процесуалния закон, тъй като правилата на ГПК не вменяват задължение на длъжника да поиска такова прекратяване, нито това бива поставяно като предпоставка. Твърди, че съдебният изпълнител има служебно задължение да следи за спазването изпълнението на закона. Разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК е категорична и има императивен характер, като са изброени предпоставките когато едно изпълнително производство подлежи на прекратяване. При настъпването на съответните условия, съдебният изпълнител няма право да избира дали едно изпълнително производство следва да бъде прекратено, освен ако законът изрично не е поставил изискване за сезиране. Такова има само за взискателя при 1 определените в закона условия, но не и за длъжника. В този смисъл, е и константната съдебна практика, според която съдебният изпълнител следи служебно за настъпването на условията на 433, ал.1, т.8 ГПК. Нещо повече, ЧСИ е бил сезиран с жалбата срещу неговите действия, но отново е отказал прекратяване на производството. Освен това в продължение на 4 години длъжникът изобщо не е бил търсен законосъобразно по правилата на ГПК и една на 05.10.2023г. съобщението бива връчено чрез особен представител. Последното действие по изпълнителното дело, извършено от ЧСИ С. Я. е от дата 24.08.2021г. Тоест, към момента на връчването на поканата за доброволно изпълнение - 05.10.2023г., е настъпила перемпцията и делото е следвало да бъде прекратено служебно от съдебния изпълнител.

Моли да се отмени Решението в частта, в която е оставено без разглеждане жалбата на длъжника, с която се прави искане за прекратяване на изпълнителното производство и да се произнесе по същество, като изпълнително дело №20198440402394 на ЧСИ С. Я., рег.№*** на КЧСИ с район на действие СГС следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

СГС е приел подадената жалба за частично процесуално недопустима с аргумента, че се обжалва мълчалив отказ на ЧСИ да прекрати производството, поради настъпила перемция т.е. липсва постановен отказ от съдебния изпълнител да прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито е налице сезиране от длъжника, чрез назначения му особен представител да се прекрати изпълнителното производство, а направо е подадена жалба до съда. Съдът не може да замести произнасянето на съдебния изпълнител и да прави преценка дали е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Едва след направено искане от длъжника пред ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело и съответно постановен акт от съдебния изпълнител за отказ да се прекрати делото, ще има акт, който да бъде предмет на обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Точно затова по същество няма произнасяне относно приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради недопустимост на жалбата в тази част.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първостепенния съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.

В чл.435, ал.2 т.6 ГПК законодателят е допуснал длъжникът да обжалва действие на ЧСИ отказа му да прекрати производството. Съдейки по наведените в жалбата доводи се обжалва отказ на ЧСИ да прекрати производството /мълчалив/ По съществото си актът на съдебния изпълнител, с който е продължил изпълнението съставлява мълчалив отказ да прекрати същото. Няма спор, че на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В същото време, по аргумент от разпоредбата на чл. 434 ГПК фигурата на мълчаливия отказ е неприложима - спирането, прекратяването или приключването на изпълнителното производство са действия, които следва да бъдат обективирани в изричен 2 акт /постановление/. Същото важи и за отказите да бъде преустановено принудителното изпълнение. Продължаването на действията по реализиране на изпълнението не може да се приравни на изричен отказ за спиране/прекратяване/приключване на делото именно поради липсата на обективирано волеизявление на органа на принудителното изпълнение в тази насока. Защитата срещу подобно бездействие /непроизнасяне по искане за спиране/прекратяване/приключване/ е по реда на чл.441 ГПК или чрез обжалване на последващите изпълнителни действия при наличието на предпоставките за тяхното обжалване съобразно нормата на чл.435 ГПК. По изпълнителното дело липсва искане от длъжника за прекратяване на изпълнението и постановен отказ от съдебния изпълнител, който действително подлежи на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Следователно липсва акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване по реда на чл. 435 ГПК, което влече недопустимост на частната жалба. В ГПК /чл. 435/ не е предвидена възможност за обжалване на мълчалив отказ.

Щом като действията, които обжалва, не са сред изчерпателно изброените и лимитативно въведени, то жалбата се явява недопустима. С оглед изложеното, правилно първата инстанция я е оставила без разглеждане в тази й част.

Поради съвпадение на изводите на настоящият състав с тези на СГС, обжалваното определение следва да бъде повърдено.

Що се отнася до поисканите разноски, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съгласно чл.27 от Наредбата за правна помощ за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100 лева. С оглед на това няма основание съдът, който не е назначавал особения представител адв. А. З. да определя и начислява допълнително възнаграждение извън вече определеното и внесено по изпълнително дело № 20198440402394 по описа на ЧСИ С. Я..

Само за прецизност следва да се посочи, че съгласно т.3 от Тълкувателно Решение №2/2023г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС намира за правилно становището, застъпвано в първата група решения по поставения въпрос, а именно - след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл.

116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Не следва друго от уредбата в чл.433, ал.5 ГПК, която е наложително да съществува за случаите, при които делото е прекратено поради отпадане на предвидената в закона абсолютна предпоставка за водене на изпълнителното производство - хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 ГПК. При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася 3 към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл.

433, ал. 1, т. 5 ГПК.

Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността, като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото прекратяване с постановление, което задължение законът изрично вменява в съответствие с принципа за удостоверяване на изпълнителните действия- чл.434, ал.1 вр. чл. 433, ал. 1 ГПК. Макар да не обуславя прекратяването на изпълнителното дело, което в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право, постановлението е необходимо, за да се приложат някои предписани последици. В чл. 433, ал. 3 ГПК законодателят изрично е вменил задължение за съдебния изпълнител служебно да вдигне наложените възбрани и запори въз основа на постановлението като акт. Съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново изпълнително дело. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира само по този начин.

За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Затова според ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което вече е настъпила перемпция.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на В. И. С. - длъжник по изпълнително дело №20198440402394 на ЧСИ С. Я., рег.№*** на КЧСИ с район на действие СГС, чрез особен представител, в лицето на адв. А. К. З. срещу Определение, обективирано в Решение № 809 от 13.02.2024г., постановено по гр.д.№ 801/2024г. по описа на СГС, ЧЖ VI-A, състав, В 4

ЧАСТТА, с която се обжалва мълчалив отказ на ЧСИ за прекратяване на изп.производство поради перемция.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5