Решение № 1985 от 04.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1985 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100506087 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 23.02.2021г. по гр.д. № 31585/2019 г. на СРС, I ГО, 36 състав е признато за установено, че В. К. С. и А. Й. С. не дължат в условията на разделност /по ½ всеки от тях/, на Е. Г. Т., сумите по изпълнителен лист от 31.05.2006г. въз основа на решение от 25.05.2005г., постановено по гр.д. № 1514/2002г. на СГС, І ГО, 4 състав, а именно: 9 424. 32 лв. – главница на основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД, ведно със законна лихва от 27.12.2002г., която за периода до 08.04.2019г. е в размер на 7686. 08 лв., въз основа на който е било образувано изп.д.№ 20197900400539 по описа на ЧСИ Р.М., поради погасяването на сумите по давност.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Е. Г. Т., с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че е налице прекъсване на давността през 2015г., тъй като с протокол от 30.01.2015г. по изп.д. № 20067890400165, към което е присъединено изп.д. № 20087890400095, двете дела с един и същи взискател и длъжник, е било извършено разпределение на получена от проведена публична продан на недвижим имот сума в размер общо на 60 000. 99 лв., като след отчитане на съответни коефициенти, по процесното изп. дело е определена и изплатена на 05.02.2015г. сумата от 11133. 1513 лв. Сочи, че в обжалваното решение не са изложени мотиви относно извършените през 2015г. изпълнителни действия, които са действия, прекъсващи давността. Моли съда да отмени решението и 1 да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите В. К. С. и А. Й. С., в депозиран отговор оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Поддържат, че изводите на СРС за изтекла погасителна давност са правилни и законосъобразни и решението следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество жалбата е основателна.

Производството е образувано по предявени от В. К. С. и А. Й. С. срещу Е. Г. Т. искове с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК за признаване на установено, че ищците не дължат на ответницата разделно, по равно, сумите по изпълнителен лист от 31.05.2006г., издаден въз основа на решение от 25.05.2005г., постановено по гр.д. № 1514/2002г. на СГС, І ГО, 4 състав, а именно: сумата 9 424. 32 лв. – главница, ведно със законна лихва от 27.12.2002г., която за периода до 08.04.2019г. е в размер на 7686. 08 лв., въз основа на който е образувано изп.д.№ 20197900400539 по описа на ЧСИ Р.М., поради погасяването на сумите по давност.

По делото е безспорно установено, че процесният изпълнителен лист е издаден на 30.05.2006г. по гр.д. № 1514/2002г. на СГС, 4 състав, с който наследодателя на ищците ЕТ „Р.о. – Й. С.“ е осъден да заплати на Е. Г. Т., сумата 9 424. 32 лв., на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2002г. до окончателното плащане, както и сумата 1070 лв. - разноски по делото.

Процесните вземания са предявени за принудително изпълнение от взискателя Е. Г. Т. с молба по чл. 426 ГПК от 30.09.2008г., по която е било образувано изпълнително дело № 20087890400095 по описа на ЧСИ Н.К.. С молбата е направено искане за присъединяване към новообразуваното на предходно образувано изп. д. № 20067890400165 по описа на същия съдебен изпълнител.

Съгласно данните по делото, изп. д. № 20067890400165 по описа на ЧСИ К. е било образувано по искане на взискателя Е. Г. Т., въз основа на изпълнителен лист от 17.11.2004г., издаден по гр.д. № 33/2002г. на СГС, ГО, 2

3 с-в, с който същият длъжник - ЕТ „Р.о. – Й. С.“, е бил осъден да заплати на взискателя сумата 72 782. 55 лв. и разноски по делото в размер на 5026 лв.

С разпореждане от 29.10.2008г. на ЧСИ К. по изпълнително дело № 20087890400095, същото е присъединено към изп.д. № 20067890400165 по описа на същия съдебен изпълнител.

Съгласно протокол от 30.01.2015г. по изп.д. № 20067890400165 по описа на ЧСИ К., е предявена изготвена сметка и разпределение на получена от проведена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника по двете гореописани дела - ЕТ „Р.о. – Й. С.“, сума в размер на 60 001. 99 лв.

Съгласно отбелязването в протокола, дължимата сума по изпълнително дело № 20087890400095 общо към момента на разпределението е в размер на 24 853. 87 лв., като на взискателя Е. Г. Т. по същото дело е заплатена сумата 11 133. 1513 лв.

Съгласно отбелязването върху изпълнителния лист от 30.05.2006г., последното извършено по него изпълнително действие е от 06.10.2008г., а образуваното въз основа на него изп.д. № 20087890400095 е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, с постановление на ЧСИ К. от 08.08.2018г.

Налице е също отбелязване от ЧСИ К., че сумата 11 133. 15 лв. е изплатена на взискателя на 05.02.2015г.

С молба на взискателя от 12.03.2019г. вземанията по изпълнителния лист от 30.05.2006г. отново са предявени за принудително изпълнение, за което е образувано изп.д. № 201979000400539 по описа на ЧСИ Р.М.. В молбата е направено искане за налагане на запори върху банкови сметки на длъжниците, както и възбрани върху недвижими имоти.

По новообразуваното изпълнително дело са конституирани наследниците по закон на починалия длъжник по изпълнителния лист – ищците по делото, като са налице реализирани запор върху вземания на длъжника В. С. срещу „Юробанк България“ ЕАД и запор върху вземания на длъжника А. С. в „Банка ДСК“ ЕАД.

За да уважи исковете изцяло, СРС е приел, че приложимата обща 5 годишна давност е изтекла, считано от 30.05.2006г. до 30.05.2011г., съобразно указанията в ТР № 2/2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, като молбата от 30.09.2008г. за образуване на първото изпълнително производство, както и извършените по него справки и връчена призовка за доброволно изпълнение, не са действия, прекъсващи давността.

При така изложеното, съдът намира от правна страна следното:

По предявените искове с правно основание 439, ал. 2 ГПК ищците, като наследници по закон на длъжника по процесния изпълнителен лист, са оспорили правото на принудително изпълнение на взискателя с доводи, че вземанията са погасени по давност.

В случая вземанията по изпълнителния лист са установени с влязло в сила съдебно решение, поради което е приложима общата 5 - годишна давност, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД както за главницата, така и за начислената върху нея законна лихва, считано от влизане в сила на съдебното 3 решение.

По делото няма данни за точния момент на влизане в сила на съдебното решение, поради което въззивният съд споделя мотивите на СРС, че найкъсният установен по делото момент е датата на издаване на изпълнителния лист на 30.05.2006г.

Съгласно чл. 116, б. „в ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.

В случая молбата за образуване на първото изпълнително производство на 30.09.2008г. е подадена при действието на ППВС № 3/80г., съгласно което по време на изпълнителния процес не тече давност по отношение на изпълняваните вземания.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Съгласно указанията в ТР № 2/2015г., при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

С постановяване на ТР № 3/2023г. по т.д. № 3/2020г. на ВКС, ОСГТК е преодоляна съществуваща противоречива съдебна практика, като е даден отговор на въпроса - от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/80г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. Прието е, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на ТР № 2/26.06.2015г., какъвто е настоящият казус, погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането, на основание чл. 115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД.

По въпроса „погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила 4 перемпция“, е налице образувано т.д. № 2/2023г. на ВКС ОСГТК, поради съществуваща противоречива съдебна практика, по което към настоящия момент липсва постановено решение. Настоящият въззивен състав споделя практиката, обективирана в решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г. на ВКС, ІV ГО, решение № 127/12.07.2022г. по гр. д. № 2884/2021г. на ВКС, ІІІ ГО. В цитираните решения е прието, че давността, по арг. от чл. 116, б.

„в” ЗЗД, се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, като перемпцията е без правно значение за давността. Сочи се в цитираната практика на ВКС, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл.