Решение № 664 от 15.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000468 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция СТОЛИЧНА ОБЩИНА чрез пълномощника му юрк.А. К. против решение №260058 от 25.03.2024 г. на СГС, ТО, VI-22 състав, постановено по т.д.№ 278/2021 год., с което са уважени предявените от ищеца „МТК Гроуп“-ООД искове по чл.79 и чл.86 ЗЗД и ответната Столична община е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.79 ЗЗД сумата 41 393 лева, представляваща неизплатено възнаграждение, дължимо по чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-1196 от 02.12.2016г. за обществен превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община, осъществен през м. февруари 2018г., ведно със законната лихва от 13.02.2021г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 12 256,93 лева, представляваща лихва за забава на плащането за периода от 15.03.2018г. до 12.02.2021г.вкл., а на основание чл.78,ал.1 ГПК – сумата 4 746 лева разноски в производството.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че СГС е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не е взел предвид цената на смазочните материали като част от т.нар.ГСМ. Твърди също, че не е налице покана от ищеца за провеждане на преговори.Поканата не съдържала посочване на 1 конкретен период, за който се претендира увеличение на цената на ГСМ.

Представените решения на КЕВР били неотносими към претендирания период – м.февруари 2018г. Затова счита, че предложение за преговори за процесния период от ищеца изобщо не е отправяно.

Въззивникът твърди, че в чл.6 на Споразумение от 21.01.2021г. страните изрично се съгласили, че са уредили извънсъдебно всички отношения, произтичащи от чл.5,ал.4,т.2 от Договора, което пък произтичало от Решение №542 от 09.09.2021г. на Столичен общински съвет.

В жалбата са изложени подробни и конкретни доводи във връзка с оплакванията. Моли въззивния съд да отмени решението като незаконосъобразно и постанови друго, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК ищецът „МТК Гроуп“-ООД чрез пълномощника си адв.Н. Н. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.Подробни доводи за това са изложени в отговора. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.Претендира разноски за въззивното производство.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, доводите, развити в отговорите и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон.

Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да добави и следното:

Съдът е бил сезиран с искова молба от „МТК Гроуп“ ООД срещу Столична община, като са предявено обективно съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В ИМ ищецът е поддържал, че между страните е сключен Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56- 1196/02.12.2016г. , по силата на който ищецът извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 2

117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община срещу заплащане на възнаграждение от ответника. Договорът е сключен за срок от 8 години. Посочва, че с този договор ответникът Столична община поема задължение да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на километър без ДДС, като възнаграждението се заплаща ежемесечно на две вноски - 30% авансово до 15-то число на текущия месец и останалата част - до 14-то число на следващия месец, въз основа на действително извършения пробег.

Твърди, че в чл.5,ал.4 от Договора страните са уговорили клауза за промяна на цената на извършвания превоз в зависимост от промяната в цената на гориво-смазочните материали /ГСМ/ след датата на подписване на договора.

Твърди, че автобусите, използвани за обществения превоз, използват гориво природен газ /метан/. Посочва, че през първото тримесечие на 2018 година е било налице основание за актуализиране на възнаграждението на превозвача поради промяна цената на ГCM с повече от 20% спрямо цената към датата на подписване на договора. Затова поддържа, че е налице основание за актуализиране на възнаграждението на „МТК Гроуп“ ООД за месец февруари 2018 година с 2.5%. Актуализирано с този процент, дължимото по договора възнаграждение на километър пробег следва да бъде определено на 3.69 лева с ДДС. Посочва, че доколкото актуализацията е в процент, за който е уговорено, че се прилага автоматично, не е било необходимо да инициира провеждане на предвидените в чл.5, ал.4, т.2 от договора преговори.

Твърди, че има издадена авансово фактура за м. февруари 2018 г. в размер на 496 322.49 лева с ДДС и окончателно изравняване съгласно клаузата на чл.5, ал.2 от договора в размер на 1 279 956.54 лева с ДДС, което е изчислено на базовата цена от 3 лв. на км без ДДС и е фактурирано за осъществения през м. декември общ пробег от 459 922.264 км.

При прилагане на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, ответникът дължи възнаграждение от 3.075 лв. на км без ДДС или 3.69 лв. с ДДС. Тази разлика от 0.09 лв. на км с ДДС, когато се умножи с изминатите километри прави неизплатено възнаграждение от 41 393 лева с ДДС .

Поискал е съдът да осъди ответната Столична община да му заплати сумата 41 393 лева с ДДС, дължима на основание чл.5, ал.4, т 2 от Договора за извършения превоз през месец февруари 2018 г., представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за месец февруари 2018 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното плащане, както и сумата от 12 256.93 лева, представляваща мораторна лихва за забава при плащане на сумата от 41 393 лева, за периода 15.03.2018 година до 12.02.2021г. включително.

Ответникът Столична община с отговора си е оспорил ИМ с твърдение, че Договорът за осъществяване на обществен превоз на пътници не е влязъл в сила, съобразно направените в него уговорки. Твърди, че страните са допуснали техническа грешка в чл.5, ал.4, т.2, като се определили за начална дата, от която се следи за промяна на цената на ГСМ, датата на 3 подписване на договора. Счита, че при тълкуване на договора следва да се приеме, че страните не придават значение на т.нар. „дата на подписване на договора“, която дата не е датата на действителното подписване, тъй като страните не са положили подписите едновременно, а е датата на завеждане на договора в деловодната система на Столична община.

Това е причината страните да определят в чл.3, ал.2 дата на влизане в сила на договора, както и дата, от която да се брои срокът на договора в чл.3, ал.1. При условията на евентуалност излага доводи, че договорът не е влязъл в сила и към момента и не поражда валидни договорни задължения за страните.

Влизането в сила на договора е обвързано с отказ от претенции за обезщетение по ЗОДОВ от ищеца, което следва да бъде доказано от възложителя по начин, определен в договора. Твърди, че страните са придали значение на датата на влизане в сила на договора съгласно чл.3, ал.2, тъй като същата е предвидена като начална дата, от която да се брои срокът за въвеждане в експлоатация на автобусните линии.

Твърди, че необходимо условие, за да бъде изменена цената на километър пробег с 2.5%, е наличието на проведени преговори относно цената, а такива преговори не са провеждани.

Счита, че в нарушение на договора, ищецът не е предоставил справка от НСИ, удостоверяваща процентното увеличение на ГСМ за процесния период, а е представил единствено решения на КЕВР. Поддържа, че уговореният срок на договора следва да започне да тече от 26.07.2017 г.

/датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия/, когато ищецът е започнал изпълнение на договора и от която дата му се следва определеното в договора възнаграждение. Затова, меродавно било да се установи увеличение на ГСМ с повече от 20 % в сравнение с датата 26.07.2017 г. Така счита, че ищецът следва да докаже увеличение на цената на ГСМ с повече от 20 %, съпоставена с цената на ГСМ за последното тримесечие на 2017 г., а не за първото тримесечие на 2018 г.

Излага и доводи за неоснователност на акцесорната претенция. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът е уважил обективно съединените искове в пълния им заявен размер. Приел е, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение, породено от Договор за обществен превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община от 02.12.2016г. Приел е за необосновано направеното от ответника възражение, че договорът не е породил действие, тъй като не се е сбъднало уговореното в чл.3, ал.2 от същия условие /уговорено е, че договорът влиза в сила от датата на представяне на оригинал на определението за прекратяване на адм. д. № 11168/2012 г. на АССГ, постановено на основание направен от ищеца отказ от исковете/. Съдът е установил от представените доказателства, че определението за прекратяване на адм.производство е постановено в открито с.з. на 05.10.2016 г., като е влязло в сила на 25.10.2016г. /преди подписване на процесния договор от 02.12.2016 г./.

4

Съдът е приел, че част от съдържанието на правоотношението между страните са и предвидените в чл.5, ал.4 от договора хипотези за изменение на определената при сключване на договора цена на километър маршрутен пробег.

Съдът е извършил тълкуване при условията на чл.20 ЗЗД на клаузата на чл.5,ал.4,т.2 от договора във връзка с възражението на ответника, че е допусната техническа грешка, а действителната воля на страните била, че промяната на цената на ГСМ с повече от 20% се преценявала съгласно данните от НСИ спрямо цената към датата, посочена в чл.3 от договора. В резултат на тълкуването на договора е приел, че записаното в чл.5,ал.4,т.2 всъщност е действителната воля на страните.

Изложил е мотиви, че за настъпване на условията на чл.5, ал.4, т.2 от договора не е необходимо да има едновременно изменение в цената и на двата посочени в тази клауза елементи /горива и смазочни материали/, тъй като и двата елемента са относими към формиране на разходите, свързани с дължимата от ищеца превозвач по договора престация, съответно изменението във всеки един от тях води до изменение в стойността на тази престация, като съгласно постигнатото от страните съгласие изменение в тази стойност с повече от 20 % води автоматично до прилагане на уговорената инфлационна корекция от 2.5 %.

Според съда уговореното от страните изменение на договора в хипотезата на чл.5, ал.4, т.2 не противоречи на закона и добрите нрави, тъй като има характер на валоризационна кауза, която цели да запази еквивалентността в стойността на престациите по време на уговорения с договора срок от 8 години.

Вземайки предвид заключението на ВЛ по СИЕ съдът е установил, че са налице предпоставките за прилагане на тази клауза /от наличните на интернет страницата на НОИ данни ВЛ е дало заключение, че е налице изменение в цената на природния газ с повече от 20 %/, съответно дължимото на ищеца възнаграждение за м. февруари 2018 г. подлежи на индексиране с уговорения в договора процент от 2.5 %.