Решение № 2518 от 20.12.2019, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. Варна, ………………... 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина

РАЧЕВА при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от

ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2829 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следв. от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от „Тиян – Я. А.“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Заповед № 361-ФК/07.10.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – снек бар „Силвър грийн“, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № **, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.

В жалбата се твърди, че административният орган е наложил неправомерно обжалваната принудителна административна мярка, в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречи на целта на закона и нарушава принципа на съразмерност. Моли за отмяна на заповедта за налагане на принудителна мярка и присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Началник на отдел

„Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че административният орган действа при обвързана компетентност да наложи принудителна мярка при констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите, като тя има превантивен характер, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. Счита определения срок за мотивиран с необходимостта от защита на обществения интерес предвид установената разлика между фактическа наличност и касова наличност, местоположението на обекта, броя места и наличието на две влезли в сила наказателни постановления за същия вид нарушение. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, доколкото в заповедта и в жалбата се твърди, че това дружество стопанисва засегнатия от принудителната мярка обект, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на обжалване е Заповед № 361-ФК/07.10.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – снек бар „Силвър грийн“, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № **, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

От текста на заповедта се установява, че в мотивите си, административният орган се позовава на констатации от проверка, извършена на 06.10.2019 г. в търговски обект, стопанисван от това дружество – снек бар „Силвър грийн“ в гр. Варна, ул. „***“ № **, при която е направена контролна покупка на стоки на стойност 7,20 лева, заплатени в брой с точна сума монети от орган по приходите, за която не била издадена фискална касова бележка от фискално устройство или от ръчен кочан. Продажбата не била регистрирана във фискалното устройство, което се установявало от контролната лента.

Тези обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл.

25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на това административният орган приема, че са налице предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал.

1, т. 1 б. а) от ЗДДС.

Въз основа на тези констатации, в диспозитива на обжалваната заповед е постановено налагане на принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – снек бар „Силвър грийн“, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № **, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.

1, т. 1, б. а) и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, с адресат „Бест бургерс“ ЕООД – гр. Варна, ул. „Дрян“ № 8, ет. 6, ап. 12.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, на когото съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

Съдът намира, че така издадената заповед е постановена в нарушение на съществени процесуални норми и необоснована. Липсва посочване защо като адресат на заповедта е посочено друго дружество и какво е отношението на това дружество към подлежащия на запечатване и забрана на достъпа обект. В същото време са изложени мотиви във връзка с нарушение на правилата за регистрирани продажби не от страна на адресата на заповедта „Бест бургерс“ ЕООД, а от страна на „Тиян – Я. А.“ ЕООД.

Несъответствието между фактическите твърдения на административния орган и посочените в заповедта извършител на нарушението и адресат на административната принуда създават както правна несигурност кой следва да изтърпи последиците от мярката, така и засягат правото на защита на лицето, за което няма спор, че стопанисва обекта.

Разминаването във фактическите твърдения на административния орган, отразени в протокола за проверка и в самата заповед относно юридическото лице, което следва да изтърпи последиците от административната принуда, прави невъзможно за провереното лице да разбере какви факти му се вменяват и срещу какво да организира защитата си, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не е изключено и привеждането в действие на заповедта с така формулирания диспозитив с адресат трето лице, без данни в какво отношение е с подлежащия на запечатване обект, да засегне по недопустим начин негови права и законни интереси, без то да е било в състояние да се запознае със заповедта и да организира защитата си.

Освен съображенията за съществени нарушения на процесуални правила, съдът намира още, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и с целта на закона.

Дори да бъдат споделени доводите на ответника, че при констатиране на административно нарушение на реда за отчитане на оборотите в търговските обекти административният орган е длъжен във всеки случай да наложи принудителна мярка по чл. 186 от ЗДДС, това не се отнася до определянето на срока на мярката. След като законът определя възможна продължителност на принудата до един месец, без да фиксира точни критерии, които административният орган само да приложи, индивидуализацията на срока на принудителната мярка е в упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган.

При това индивидуализиране е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.

Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и предвидимост, които задължават административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се издава.

Съответно мотивите във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода, че мярката ще постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.

Съдът отбелязва, че мотивите относно продължителността на наложената мярка не посочват никакви конкретни обстоятелства, а единствено, че при определяне на продължителността на мярката са били взети предвид „тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на обекта – в гр. Варна, свързано със значителен поток от хора, броят на местата в обекта, наличието на две влезли в сила наказателни постановления“. Тези мотиви са абстрактни, тъй като не е ясно как оценява органът тежестта на извършеното нарушение, какви са установените последици от него, по какво местоположението на обекта в гр. Варна се отличава от местоположението на други обекти в гр. Варна, какъв е броят на местата в обекта и какви са изводите от тези конкретни факти. Във връзка с двете влезли в сила наказателни постановления, съдът констатира, че в преписката не е налично нито едно от тях, поради което не може да се приеме обоснованост на извода за такива наложени санкции. В съдебно заседание е представено едното, издадено на 14.07.2017 г., тоест повече от две години преди процесните факти, без данни за влизането му в сила, и отнасящо се до друг обект.

Изложени са и общи съображения относно фискалната дисциплина, която данъчнозадължените лица следва да спазват, от неуточнени факти е направен извод, че деянието показва поведение на лицето, насочено срещу фискалната дисциплина и организация в търговския обект, която няма за цел да спазва данъчното законодателство, и необходимост от време за промяна в организацията на дейността в конкретния обект. Направено е изявление, че при определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност, според който административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

При това положение съдът счита, че липсват конкретни мотиви относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна цел в случая. Не е ясно кое от констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне и до извода, че дружеството укрива значителна част от своите продажби, или че е въвело организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство, съответно тези твърдения са недоказани и не могат да обосноват необходимостта от принудата. За да мотивира такива изводи, административният орган е следвало най-малкото да съпостави стойността на неотчетената продажба с регистрираните дневни обороти от предходни дни, разчетения оборот от фискалното устройство за определен минал период или други достъпни при проверката данни.

Сами по себе си, изложените мотиви относно продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на извършеното нарушение (за която не е ясно каква е според административнонаказващия орган), последиците от нарушението (които също не са посочени) и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Същите мотиви на практика се повтарят без изключение във всяка от заповедите на административния орган, преминали през съдебния контрол на настоящия състав и могат да се отнасят за всеки търговец и всяка дейност, независимо от конкретните констатации. Тези мотиви не съдържат никакъв конкретен извод на административния орган каква е тежестта на нарушението, какви са последиците от него и какви са спецификите, налагащи точно такъв срок на запечатване на обекта и следващи от необходимостта за осигуряване на обществения интерес.