Решение № 201 от 03.02.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330206982 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№ 676163-F 6 6 2 7 5 7 от

15.11.03.2022г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, ал.2, във връзка с чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1, предл.четвърто от ЗДДС, в редакцията на Д.В бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г. на „З. К. ММ 1 ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 206706231 със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“Александър Стамболийски“ № 65, ет.2, представлявано от Е. Н. М. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

С жалба (възражение) до Директора на ТД на НАП гр.Пловдив от 30.11.2022г.

Е. Н. М. моли да не бъде глобен, тъй като боледувал от диалет и ковид и фирмата не е имала никаква дейност.

Дружеството жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив редовно уведомена, представлява се от юрк.М.К. която представя становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за отхвърляне на 1 жалбата и за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Направи се искане за присъждане на разноски (юристконсултско възнаграждение).

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Дружеството – жалбоподател З. К. ММ 1 ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 206706231 със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“Александър Стамболийски“ № 65, ет.2, представлявано от Е. Н. М. с ЕГН ********** е регистрирано по ЗДДС лице, и като такова е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава справки-декларации за съответните данъчни периоди в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период.

На 15.03.2022г. при служебна проверка от служители на ТД на НАП Пловдив било установено че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срока – до 14.03.2022г. включително справка – декларация и отчетните регистри за данъчен период 01.02.2022г. – 28.02.2022г. До дружеството е била изпратена покана изх.№ 70-00-4478-107/11.05.2022г. без данни по делото за получаването и от представител на дружеството. По делото е приложено известие за доставяне от оператор на пощенски услуги, с отметка за връщане на поканата от 11.05.2022г. поради непотърсена пратка с дата 04.07.2022г. На 09.06.2022г. против дружеството от свидетелката Д. П. Ц. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F662757 за извършено нарушение на разпоредбите на чл.125, ал.5, във вр. с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Актът е съставен в отсъствието на представляващ дружеството лице.

На 21.06.2022г. в ТД на НАП Пловдив от името на дружеството е подадена справка – декларация по чл.125 от ЗДДС с № 160005096064/21.06.2022г. за данъчен период 01.02.2022г. – 28.02.2022г.

С покана изх.№ 70-00-6164-36/29.06.2022г. на дружеството е определен 7 дневен срок от получаването и за явяване в ТД на НАП за връчване на актове за нарушение по ЗДДС.

Съставения АУАН № F662757 е бил предявен на представляващия дружеството на 13.07.2022г. за запознаване. На посочената дата актът е бил подписан от представляващия дружеството. На същата дата е връчен препис от акта на представляващия дружеството, надлежно удостоверено с разписка, явяваща се неразделна част от акта. На 13.07.2022г. до Директора на ТД на НАП гр.Пловдив е подадено възражение от представляващия дружеството, с което сочи причина за неизпълнение на задължението си – лечение в 2 болнично заведение на ковид, в следствие на което е било влошено неговото здравословно състояние, както и за не наличие на дейност на дружеството.

След като били приети като неоснователни възражения на представляващия дружеството, на основание констатациите в акта, АНО на 15.11.2022г. е издал атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на дружеството за извършено нарушение по смисъла на ЗДДС. В издаденото НП по идентичен с акта начин е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма. Съгласно издаденото НП нарушението е за първи път.

Издадено НП е връчено на представляващия дружеството на 30.11.2022г. Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, включително и от показанията на свидетелката Д. П. Ц. дадени в хода на съдебното следствие и които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не 3 са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че обжалваното наказателното постановление е издадено от орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, съобразно представена по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителен директор на НАП с която е възложено на АНО да издават наказателни постановления при констатирани нарушения по ЗДДС, както и органите които да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДДС. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на ЗДДС, както и на посочената Заповед съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

Наказателното постановление е издадено в срок, но съдът констатира, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, поради следните основания:

Административно наказателното производство е започнало при съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което принципно е възможно в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, но само когато е спазено изискването, 4 известният нарушител след покана не се е явил за съставянето на АУАН.

Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Това означава, че поканата следва да съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви на определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие е възможно и би било допустимо с оглед разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Законодателната уредба не дава възможност актосъставителят да състави АУАН при известен извършител, без да го е поканил, или без да се е уверил че поканата е получена. В чл.40 от ЗАНН подробно е описана последователността и предпоставките, които актосъставителят е длъжен да съблюдава, както и изключенията от тях. В процесния случай се установява, че административно наказаното лице не е било поканено по надлежния ред за съставяне на АУАН.

От показанията отправена от свидетелката Д.Ц. се установява, че извършителят на нарушението е бил известен на контролните органи, знаели са къде е неговото седалище и адрес на управление, както и неговият представляващ. Поканата отправена на 11.05.2022г. не е била получена от представляващия дружеството и върната на изпращача след датата 09.06.2022г.

Посочените нарушения в процедурата по съставяне на АУАН водят до незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за започването на административно наказателна процедура спрямо него. Изискванията към реквизитите на АУАН и на НП, и императивно определените разпоредби за образуване и водене на административно наказателно производство имат за цел да осигурят на привлеченото под отговорност лице ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения и в двете фази на производството. Съдът, както и административно наказващият орган в досъдебната фаза на производството, е длъжен да следи за ненакърняване на правото на защита на обвинения в извършване на административно нарушение и когато установи по безспорен начин противното, следва да отмени НП като незаконосъобразно. Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя е установено с оглед охраняване правото му на защита, като последният следва да има гарантирана възможност непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето му, от една страна, и верността на посочените в акта обстоятелства, от друга страна. Съставянето на акта в отсъствие на 5 нарушителя извън хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН води до нарушаване на правото на санкционираното лице да направи възражения при съставяне на акта и да организира и осъществи защитата си в образуваното против него административнонаказателно производство. Разгледаната нередовност не може да бъде заздравена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя без да са налице предвидените за това законови предпоставки е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството