Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13377 от 04.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21617/2025
Вид
Определение № 13377
Подписан
04.04.2026
В сила
04.04.2026
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82, изр. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 361 · Търговски закон
  • чл. 366 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13377 гр. София, 04.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110121617 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Д.“ О. срещу „Д.“ О., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1605,46 евро (3140 лв.), представляваща възнаграждение по неформален спедиционен договор, за което е издадена фактура № ***/28.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането и сумата от 582,99 евро (1140,23 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 29.05.2022 г. до 13.04.2025 г.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника неформален спедиционен договор, въз основа на който ищецът в качеството си на спедитор, е организирал извършване на сухопътен превоз и митническо представителство по износ и внос на транспортирана стока от В. до Б. срещу уговорено възнаграждение в размер на 3 140 лв. В изпълнение на задължението си по договора дружеството ищец възложило на трето лице – „Д. Б.“ О., извършването на превоз от В. до Република Б., до склад на „Д. Б.“ О., а последният от своя страна превъзложил транспорта на „В.“ ЕО., като транспорта от склад на „Д. Б.“ О. до склад на ответника „Д.“ О. е извършена от „Д.“ ЕО.. За извършената услуга по спедиционния договор дружеството ищец издало фактура № ***/28.04.2022 г. за сумата от 3140 лв., с падеж за плащане 28.05.2022 г. Твърди, че ответното дружество не е заплатило уговореното между страните превозно възнаграждение, поради което за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на иск за дължимото възнаграждение по процесния неформален спедиционен договор. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Д.“ О., с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни.

Твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.№ ***/23.03.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заплащане от страна на ответника на сума в размер на 3 140 лв. по фактура № ***, при което му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

1

15249/2023 г. по описа на СРС, 34 с-в, но след подадено от ответника възражение срещу заповедта, ищецът не е предявил искове за установяване на вземането си, поради което съдът е издал разпореждане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като е недопустимо образуване на повторно съдебно производство за суми, за които вече е образувано съдебно производство, което е прекратено.

Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Посочва, че ответникът е собственик на инсенератор за изгаряне на странични животински продукти, който се отдава под наем от ответника на трето лице, което използва инсенератора за месокостно брашно и изпълнява договори, които следва да се изпълняват незабавно, тъй като забавено изпълнение може да причини опасност за живота и здравето на хората.

Твърди, че ответникът е възложил на ищеца да извърши транспорта на врата за инсенератора, като е посочил къде да бъде доставена. При доставянето обаче било установено, че вратата е повредена, което било отбелязано в товарителница сер. № *** от 11.05.2022 г. и международна товарителница за извършения превоз и за щетите е изпратено рекламационно писмо на 16.05.2022 г., на което няма отговор от ищеца. Поддържа, че ответникът е изпълнил неточно и некачествено задълженията си по договор за посреднически услуги, тъй като доставената стока е повредена при превоза и изпълнението не отговаря на възложеното в количествено, качествено, времево и друго отношение.

Твърди, че за ремонт на доставената от ищеца врата, ответното дружество е заплатило разходи за ремонт в размер на 1 386 лв., обективирани във фактура № *** от 06.06.2020 г.

Поради това релевира възражение за прихващане със сумата от 1444,56 лв., представляваща сбор от сумата от 1386 лв. – обезщетение за разходите, извършени за ремонт на вратата поради неизпълнение на поръчката и сумата от 528,56 лв. – мораторна лихва върху посочената сума за периода от 06.06.2022 г. до 06.06.2025 г. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Предявява насрещни искове с правно основание чл. 82, изр. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2655,04 евро (5192,80 лв.), представляваща обезщетение за претърпени загуби – заплатена сума за унищожаване на месокостно брашно, и с правно основани чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 561,81 евро (1098,80 лв.) – мораторна лихва за периода от 12.07.2022 г. до 06.06.2025 г. върху частично плащане в размер на 2946,88 лв. и сумата от 425,30 евро (831,82 лв.) – мораторна лихва за периода от 21.07.2022 г. до 06.06.2025 г., начислена върху частично плащане в размер на 2245,92 лв.

Обосновава иска с твърденията, че поради повреда на вратата по вина на доставчика, инесенератора, собственост на ищеца по насрещния иск не е можел да работи. Посочва, че е отдавал инсенератора под наем на трето лице „Е.“ О., като в чл.8 от договора за наем е предвидено, че при повреда наемодателят следва да наеме трето лице и да му плати за изпълнение на услугата. По време на ремонта на вратата инсенераторът не е работил, поради което ответникът е сключил договор с подизпълнител „Б.“ АД за изпълнение на договорите за унищожаване на месокостно брашно, с което е възложил на това трето лице да извършва услугите за унищожаване на месокостно брашно, за което ответникът с преводни 2 нареждания от 12.07.2022 г. и от 21.07.2022 г. е заплатил сумата от 5 192,80 лв.

Ответникът по насрещния иск „Д.с“ О. оспорва исковата молба по насрещния иск като нередовна, а насрещния иск като недопустим, евентуално – като неоснователен.

Посочва, че процесната сума, видно от представените 2 бр. преводни нареждания, е платена на „Б.“ АД от „Е.“ О., а не от ищеца по насрещния иск. Посочва, че договорът за наем е сключен между две свързани лица, с един си същ адрес и еднакъв телефон за контакт.

Посочва, че е доставил металната врата на „Д.“ О. на 11.05.2022 г., като в транспортните документи било отбелязано „нарушена изолация“ и на същата дата е отправило рекламационно писмо, в което е съобщило за повредата, но едва на 10.10.2022 г. е отправил рекламационно писмо за предявени за плащане 5 000 лв. Посочва, че след предявяване на претенцията „Д.с“ О. е предявило щета пред застрахователя си C., но „Д.“ О. не е предоставило документи, които се изискват за обработка на щетата. Оспорва иска като недоказан по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като се позовава на разпоредбата на чл. 366 ТЗ, съгласно която искът за вреди по спедиционен договор се погА.ва с 1-годишен давностен срок. Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

361 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуално възражение за прихващане с правно основание чл.

82, изр. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 82, изр. 1, пр. 2 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в облигационно отношение с ответника по силата на сключен с н е г о спедиционен договор, по който ищецът е престирал надлежно – извършил е за ответника процесните услуги и те са били приети без възражения.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погА.ване на дълга, респ. да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличие на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително и положителния факт на погА.ването на дълга.

По възражението за прихващане по чл. 82, изр. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже: претърпени от ответника вреди, изразяващи се в претърпени загуби (***) в размер на 708,65 евро; причинна връзка между неизпълнението на ищеца и вредите, претърпени от ответника; вредите от неизпълнението са преки и предвидими - настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението; и размер на претърпяната загуба - разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което ищецът би имал ако задължението бе изпълнено; изпадане на ищеца в забава.

По насрещните искове с правно основание чл. 82, изр. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 3

ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже: претърпени от ответника вреди, изразяващи се в претърпени загуби (***) в размер на 2655,04 евро (5192,80 лв.); причинна връзка между неизпълнението на ищеца и вредите, претърпени от ответника; вредите от неизпълнението са преки и предвидими - настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението; и размер на претърпяната загуба - разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което ищецът би имал ако задължението бе изпълнено; изпадане на ищеца в забава.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника по насрещния иск е да докаже възраженията си, в това число и правопогА.ващото си възражение за давност, респ. – заплащане на задължението, за което не сочи доказателства.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: 1/ че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по неформален спедиционен договор, по силата на който спедиторът се е задължил да организира извършване на превоз на стока от В. до С. и да извърши митническо представителство; 2/ че на 11.09.2022 г. поръчаната стока е доставена до крайното местоназначение и е получена от ответника.

По доказателствените искания:

С отговора на исковата молба ответникът в срок е упражнил правото си да иска привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна – „Е.“ О..

Правният интерес от привличането на трето лице е всякога обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна на благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати регресната му отговорност, както и от обвързването на третото лице помагач с обвързващата сила на мотивите на постановеното съдебно решение, която може да помогне на привляклата го страна в последващ процес и ще спести повторно доказване на обстоятелствата, установени по делото, в което третото лице-помагач е участвало.

Съдът намира искането на ответника за привличане като трето лице-помагач на неговата страна на наемателя на инсенератора „Е.“ О., за неоснователно. Предвид правоотношенията между страните, съдът намира, че в процесния случай ответникът няма регресен иск срещу посоченото трето лице, а също така и няма правен интерес да обвърже третото лице с обвързващата сила на мотивите, тъй като отричането или потвърждаването на правата на ответника по съдебен ред по никакъв начин няма да въздейства на правоотношенията между ответника и третото лице.

Представените към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молбаписмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат, с изключение на представения на чужд език документ, посочен в *** от исковата молба – И. № ***/31.03.2022 г. В тази връзка на ищеца следва да се дадат указания в срок най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи 4 документа, съставен на чужд език с точен превод на български език, с препис за ответника.

С отговора на насрещната исковата молба са представени документи в незаверен препис, поради което на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника по насрещния иск следва да бъде указано да отстрани посочената нередовност на процесуалното действие.