Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 741 от 18.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 986/2025
Вид
Решение № 741
Подписан
18.06.2025
В сила
18.06.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300500986 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответника по спора В. В. У. Решение № 562 от 11.02.2025 г. по гр.д. № 14 028/2024 г. на РС – Пловдив в частта, с която са увеличени дължимите се от въззивника за малолетните му деца В. / роден *** г. / и М. / роден *** г. / месечни издръжки от 170 лв. на 350 лв. за разликите над 270 лева.

Въззивникът поддържа доводи, че с оглед съдебно установения режим на лични отношения с децата си същите са при него през почти половината дни на всеки календарен месец – 12 дни, през което време той, освен че престира чрез майката на децата присъдените им месечни издръжки, поема и всички разходи за отглеждането им - храна, облекло,отопление, лекарства и др., както и осъществява непосредствените грижи по отглеждането им. Освен това и също извън престираните за децата чрез тяхната майка издръжки, участва наравно с последната в плащането на училищните разходи за децата, в техните ежегодни почивки на море, закупил е и на двамата си сина компютър и мобилни телефони и заплаща сметките за тях. Представените по делото доказателства в горната насока не са обсъдени от първоинстанционния съд, което съставлява допуснато от съда съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на постановения краен резултат. Поддържа още, че материалните възможности и на двамата родители са изравнени.

Предвид изложеното се иска отмяна на решението в частта, с която дължимите се от него издръжки са увеличени за разликата над минималните им законоустановени размери от 270 лева.

В отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна поддържа жалбата да е неоснователна. Възразява определения „ разширен „ режим на лични отношения на бащата 1 с децата да е основание той да плаща минималните установени от закона размери издръжка.

Освен това, поддържа, че този режим не се осъществява ежемесечно и конкретно не се спазва в случаите, когато децата са болни или по други причини за тях се изисква полагането на по специфични грижи. Така напр. за месеците януари и февруари 2025 г. децата са били болни с ОВИ, имали са спастична кашлица, лекуването им е отнело продължителен период от време, през който период режимът на лични отношения с бащата не е осъществяван. За този период – както и при други подобни случаи, децата са отглеждани в дома си от тяхната майка, която е направила разходи за лечението им в размер на 716 лева. Поддържа, че действително бащата заплаща част от средствата за училищните разходи на децата, но не всички, а само тези, които той прецени. Възразява против твърдението, че двамата родители са с „ изравнени „ материални възможности. Счита, че размерите издръжки са правилно определени с оглед нуждите на децата и възможностите на родителите и в частност тези на бащата.

По така изложените доводи пледират за потвърждаване на решението в обжалваните от ответника части.

Ангажирани са от страните във въззивното производство гласни и писмени доказателства.

Съдът установи следното:

Иск с правно основание чл. 150 от СК за увеличаване на месечните издръжки, дължими от ответника В. В. У. за малолетните му деца В. / роден *** г. / и М. / роден *** г. / от 170 лева на 350 лв. за всяко от децата.

Първоинстанционното решение, с което исковете са уважени за разликите над 170 лв. до 270 лв. е влязло в сила като необжалвано.

Предмет на въззивната проверка е решението в частта, с която исковете са уважени за разликите над 270 лв. до претендираните и присъдени 350 лева.

Единственият довод на жалбоподателя за недължимостта на тези разлики е, че с оглед постановения от съда режим на лични отношения между него и децата / Решение от 04.08.2020 г. по бр.д. № 4528/2020 г. на РС - Пловдив / той е ангажиран с непосредствените грижи за децата, както и с разходите за тяхната издръжка през почти половината от всеки календарен месец и за един месец през лятото, тоест наравно с майката, на която е предоставено упражняването на родителските права. Освен това, прави необходими за децата си разходи и извън времето на лични отношения с тях – заплаща училищни такси, закупил им е телефони и компютри. Поради което счита, че дължимите от него издръжки за всяко от децата - които заплаща чрез тяхната майка, не следва да надвишават минималния размер по чл. 142 ал. 2 от СК.

Жалбата е неоснователна.

Действително, бащата е с разширен режим на лични отношения – всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. в четвъртък до 08, 00 ч. в понеделник; всеки вторник от втората и четвъртата седмица на месеца от 17 ч. във вторник до 08 ч. в сряда; всеки четвъртък от втората и четвъртата седмица на месеца от 17 ч. в четвъртък до 08 ч. в петък, както и 4 седмици през лятото.

Няма спор, че този режим по принцип се изпълнява от него, като същият прави и разходи във връзка с издръжката на децата си и когато те не са при него за изпълнение на постановения режим – в която насока и представените по делото писмени и гласни доказателства, в това число и ангажираните пред настоящата инстанция.

Същите обаче са правно ирелевантни за размера на дължимите се от него месечни издръжки. Издръжка се дължи, за да имат децата постоянен сигурен доход за отглеждането, 2 възпитанието и духовното си израстване. Задължението за издръжка се изпълнява чрез периодични ежемесечни плащания за задоволяване на постоянните ежедневните потребности на детето. Независимо че родителските права са предоставени на майката, бащата не е лишен от родителски права. Той разполага с правото да участва в живота на детето си, като поддържа лични отношения с него и еднолично полага непосредствените грижи за него и нуждите му – в периодите, през които осъществява тези си лични отношения. Разходите, които прави в тези случаи не представляват изпълнение на задължението му за издръжка, съответно не се вземат предвид при определяне размера на дължимата се от него за детето месечна издръжка. С още по голямо основание това се отнася и за инцидентни парични или предметни подаръци на бащата към детето. Същите са израз на родителска грижа, полагането на която не освобождава бащата от задължението да заплаща месечна издръжка на детето си в необходимия размер, съответно не се вземат предвид при определянето на този размер.

Определените от районния съд месечни издръжки – 1 400 лв. общо за двете деца, са необходими за тях – с оглед възрастта им и икономическите условия в страната, същевременно са и възможни за родителите им и в частност за бащата, който следва да осигурява от тях сумата от общо 700 лв. – по 350 лева.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 562 от 11.02.2025 г. по гр.д. № 14 028/2024 г. по описа на РС – Пловдив в обжалваната част - с която са увеличени дължимите се от В. В. У., ЕГН ********** за малолетните му деца В. В. У., ЕГН - ********** и М. В. У., ЕГН - ********** месечни издръжки за разликите над 270 лева до присъдените 350 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3