Определение № 2224 от 19.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2224 гр. С., 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110146957 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 36081/2025 г. по описа на СРС, 119 състав.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 18.02.2026 г. от 16.20 часа , за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба от ответника.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 36081/2025 г. по описа на СРС, 119 състав.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент 261/2004 г.) вр. чл. 99 1

ЗЗД

Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от Ю. С., дружество регистрирано в **********установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. срещу „Б. Е.“ АД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро (488,96 лева), представляваща обезщетение за закъснял с повече от три часа полет № ********* от 30.08.2024 г. по направление летище С., Б. – летище А., Т., прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 07.09.2024 г. от Т.

И . Т. чрез законния представител И. Т. (баща), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 36081/2025 г. по описа на СРС, 119 състав – 17.06.2025 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. дело № 36081/2025 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че между Т. И . Т. чрез законния представител И. Т.

(баща) и ответника е сключен договор с предмет извършване на въздушен превоз по направлението летище С., Б. – летище А., Т. за дата 30.08.2024 г. с полет *********, пристигащ по разписание на 30.08.2024 г. в 13.05 ч. (местно време). Поддържа, че полетът е изпълнен със закъснение с повече от 12 часа, а разстоянието между началната и крайна дестинация било до 1500 км., поради което на основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. в полза на пътниците се породило право да претендират обезщетение в размер 250 евро.

Твърди, че посоченото вземане му е прехвърлено с Договор за цесия от 07.09.2024 г. от Т. И . Т. чрез законния представител И. Т. (баща), за което ответникът бил надлежно уведомен, като до него било изпратено уведомление за извършена цесия и покана за доброволно заплащане на обезщетението на 23.01.2025 г., но плащане не последвало. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Б. Е.“ АД е депозирал писмен отговор, с който заявява че е заплатил претендираната сума.

Моли за отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета вр. чл. 99 ЗЗД ищецът следва да установи следните правопораждащи факти: 1/ наличие на облигационно правоотношение между Т. И . Т. чрез законния представител И.

Т. (баща) и ответника, възникнало по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за ответника е възникнало задължение да изпълни полет № ********* от 30.08.2024 г. по направление летище С., Б. – летище А., Т., за който полет има потвърдена резервация; 2/ че Т. И . Т. се е явил на регистрационното гише на летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час – поне 45 минути преди обявения му час за излитане; 3/ че ответникът е изпълнил задълженото си със закъснение от три или повече часа, 4/ че разстоянието между началната и крайна дестинация на полета е до 1500 км, 5/ че вземането на Т. И . Т. чрез законния представител 2

И. Т. (баща) му е било прехвърлени по силата на валиден договор за цесия и 6/ уведомяване на ответника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл.

153 ГПК горните обстоятелства като безспорни не се нуждаят от доказване.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад по делото и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3