Определение № 1200 от 27.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1200 гр. София, 27.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Иво Д. Касационно търговско дело № 20258002901827 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните в производството срещу въззивно решение № 79 от 30.04.2025 г., постановено от Апелативен съд - Бургас по в.т.д. № 65 по описа на съда за 2025 г.

Касаторът – ответник ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788 обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 992 от 21.11.2024 г., постановено от Окръжен съд - Бургас по гр. дело № 564 по описа на съда за 2024 г. в неговата част, с която този касатор е осъден да заплати на Г. Д. Х., ЕГН: ********** и на Е. Д. К., ЕГН: ********** сумите от по 100000 лева (сто хиляди лева) на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на Д. Г.

Х., починал на 28.08.2023 г. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху същите суми, считано от 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните и главни оплаквания на касатора са в насока, че: 1/ Причина за настъпване на ПТП е единствено поведението 1 на Д. Г. Х., който е изскочил внезапно на пътното платно и бягал към идващото срещу него МПС; 2/ Обезщетението, присъдено за обезвреда по претенцията за неимуществени вреди е прекомерно и незаконосъобразно завишено; 3/ Постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано пълно и главно, търпене на такИ. по естеството им нематериални вреди, които да съответстват на изключително същественото материално изражение на присъденото парично обезщетение; 4/ Самостоятелно - съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, поради неприлагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗДвП, от което пряко е нарушен принципът за справедливо обезщетяване, и ищците черпят благоприятни последици от собствено неправомерно поведение; 5/ Присъденото в полза на ищците парично обезщетение е изключително завишено и с оглед правнорелевантния момент за определянето му, в колизия е с насоките от тълкувателната практика - ППВС № 4/1968 г. за прилагане на принципа за справедливост при обезщетяване на нематериални вреди и не кореспондира с действителния обем на неблагоприятни последици от процесния инцидент; 6/ По отношение на ищеца Е. К. е недоказано в условията на пълно и главно доказване възникването на материалното право на обезщетение; 7/ Ищците не попадат в кръга от лицата имащи право на обезщетение по смисъла на разпоредбата в чл. 477, ал. 3 КЗ. Във всяка от изложените насоки в касационната жалба се излагат подробни съображения.

Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и постановяването на съдебен акт по същество на спора, с който исковете срещу този касатор да бъдат отхвърлени в цялост, претендират се разноски за трите съдебни инстанции.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази жалба се поддържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се въпросите:

В.1. Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отгледано, 2 възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител-дете?

В.1.2. Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител - дете и при какви условия?

В.1.3. Съдържанието на съществувалите между ищеца и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете следва ли да бъде пълно и главно доказано?

В.1.4. За да се приемат за доказани житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете следва ли да бъдат събрани доказателства в какво се е изразявала полаганата грижа от страна на ищеца, да се изложат конкретни впечатления от ежедневието на лицата, за да може съдът да направи обоснован цялостен извод относно действителните отношения и дали те сочат на установена поС.на, трайна и дълбока емоционална връзка, аналогична на отношенията между биологичен родител и дете, заради съдържанието на която ищеца търпи морални болки и страдания от смъртта на детето си, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките?

Твърди се, че решението на БАС противоречи на решение № 93/30.10.2019 г. по т.д. № 2624 по описа за 2018 г. ВКС.

В.2/ Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях? Следва ли при преценка на доказателствата съдът да се произнесе и по тяхната достоверност и обективност? Твърди се, че по въпроса решението на БАС противоречи на решение № 60112 от 01.12.2021 г. по т.д. № 1221/2020 г. на Върховен касационен съд, I-во търг. отделение. Според касатора въпросът е свързан с уклончивите, непълни и противоречиви показания на двамата свидетели к. и К., на които БОС и БАС дават пълна вяра.

3

В.3/ Трябва ли възприемането на осъществяваните релевантни факти да бъде едновременно или по различно време от свидетелите и дали техните впечатления трябва да са били спорадични или системни, за да се приеме установено едното или друго твърдяно обстоятелство?

Твърди се, че решението на БАС противоречи на решение № 141 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 3719/2018 г. на ВКС, I г.о., в което е направен преглед на практиката на Върховния касационен съд по въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите, съответно – и на цитираните в него с главното им съдържание решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр.д. № 3897/2015 г. на ВКС, I г.о. и посоченото в него решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ВКС, IV г.о., и на също посочените решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на ВКС, II г.о., и решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр.д. № 191/2017 г. на ВКС, IV г.о.

В.4/ Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност показанията? Твърди се противоречие с решение № 31 от 09.04.2020 г. по т.д. № 355/2019 г. на Върховен касационен съд, I-во търг. отделение.

По приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

В.1/ При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?

В.2/ При определяне на степента на съпричиняване дължи ли /съдът/ да изложи ясна и обоснована съпоставка между тежестта на нарушението на деликвента и това на пострадалия и увредените лица, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие ?

Според касатора въпросите касаят извършването на проверка за съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по обобщения въпрос за определяне на приноса на пострадалия за настъпване на вредите, а решението на БАС е постановено в противоречие с решение № 84/30.06.2022 г. по т.д. № 1125 по описа за 2021 г. ВКС и решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 60304/2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.

4 отделение.

По отношение възражението на този касатор за съпричиняване от ищците, по което според него БАС не се е произнесъл:

В.3/ При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на ищците родители, оставили детето си без надзор в близост до източник на опасност и имащи качество на увредени лица? - противоречие с решение № 50028 от 01.08.2023 г. по т.д. № 200/2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение.

В.4/ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?

Относно възражението, по което според този касатор БОС и БАС също не са се произнесли, а именно – че ищците не са трети лица по смисъла на разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и ал. 3 КЗ:

В.1/ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните? По въпроса се твърди противоречие при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК на въззивното решение с решение № 691/02.02.2011 г. по гр.д. № 1620/2009 г. на ВКС, Първо г.о.

Следващите три въпроса касаторът излага с твърдение, че са поставени по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - от значение за развитието на правото и тълкуване разпоредбата на чл. 477, ал. 3 и чл. 432 КЗ:

В.2/ Увредените лица - носещи отговорност за настъпилото ПТП изключени ли са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“? в случай, че вината за настъпване на произшествието е негова.

Увредените лица — носещи отговорност за настъпилото ПТП изключени ли са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в случай, че вината за настъпване на произшествието е и тяхна?

Увредените лица - родители оставили детето си без надзор по непосредствен източник на опасност и носещи отговорност за 5 настъпилото ПТП изключени ли са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в случай, че вината за настъпване на произшествието е и тяхна?

Имат ли право на обезщетение по реда на чл. 432 КЗ (пряк иск) увредените лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ (в случая родителите) когато те самите имат вина за настъпването на ПТП и са съпричинили смъртта на детето си?

Последната група въпроси на този касатор касаят според него прилагането принципа на справедливост.

Въпроси: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В.1/ Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г.? Твърди се, че решението на БАС е в противоречие с ППВС № 4/1968 г.

В.2/ Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквИ.лент на търпимите морални вреди и да намери справедлив еквИ.лент на същите или е достатъчно да търси някакво компенсиране? – противоречие с решение по т.д. № 2974/2013 г. на II т.о. на ВКС.

В.3/ Длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за значението на всяко от тях? - противоречие с решение по т.д. № 1015/2011 г. на II т.о., ВКС.

В.4/ Задължен ли е въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните доказателства във връзка с тези доводи, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства? противоречие с т. 19 от TP № 1 /2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 101/03.06.2015 г. по търг.д. №1740/2014 г. на Първо ТО, решение № 126/13.07.2015 г. по т.д. № 2322/ 2014 г. на I ТО и решение № 126/13.07.2015 г. по т.д. № 2322/2014 г. на Първо т.о. на ВКС.

Ответниците по тази жалба в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, по същество намират 6 жалбата за неоснователна, процесуалният им представител претендира разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.