Решение № 689 от 15.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330201533 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23 – 5697 – 000795/ 21.08.2023 г. , издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, С-Р Специализирани полицейски сили Пловдив, с което на О. Р. К., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебното заседание се излагат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

По-конкретно се оспорва субективната съставомерност на деянието.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 20.02.2024г., а жалбата е подадена на 28.02.2024г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът след като се запозна с приложените по делото доказателства, 1 обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят О. Р. К. е правоспособен водач на МПС.

На 07.02.2023 г., в 15,34 часа в град Пловдив, Община Пловдив, обл.

Пловдив, на ул. „Крайна“, водачът О. Р. К., е управлявал лек автомобил – „Мерцедес C 500“ с рег. № **** – собственост на Р. И. К., когато бил спрян за проверка от полицейски служители от сектор СПС. В хода на проверката органите на реда установили, че лицето управлява процесното МПС без договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност”. След извършена справка било констатирано, че на 25.10.2022 г. регистрацията на управлявания автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в АИС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Полицейският служител Р.С.В. съставил АУАН с бл. №889028/07.02.2023 г. , за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр.1 ЗДвП , като впоследствие било издадено и обжалваното НП.

В хода на съдебното производство от съда е била изискана справка за извършено уведомяване на собственика на процесното МПС, като видно от писмо вх. № 41085/ 15.04.2024 г. от Сектор ,,Пътна полиция ” при ОДМВР – Пловдив, системата автоматично е прекратила регистрацията на МПС-то на 25.10.2022 г., като се установява също, че собственикът Р. И. К. не е получил уведомление за служебно прекратената регистрация.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена на първо място въз основа на представения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила. В случая констатациите в същия не се оборват в хода на процеса, като жалбоподателят изрично посочва, че не оспорва описаното в АУАН. Гореизложената фактическа обстановка се доказва и въз основа на събраните писмени доказателства по делото, а именно писмо от Сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР – Пловдив, вх. №41085 от 15.04.2024 г., ведно със справка АИС – Регистрация на процесния автомобил – 3 листа.

Безспорно се явява и обстоятелството, че към 07.02.2023 г. регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС е била прекратена, 2 като същата е по-късно възобновена на 16.03.2023 г. в системата АИСРегистрация ПС. Безспорно се доказва и че уведомление до собственика на превозното средство не е било изпращано, като в доказателствената тежест на административнонаказващия орган е било да представи доказателства в хода на съдебното следствие за този факт, което не е било сторено, като видно от писмото от Сектор "Пътна полиция"-Пловдив и в деловодната им система липсват данни такова уведомление да е било изпращано.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

О т Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съдът намира, че обжалваното НП е издадено при правилно приложение на процесуалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП "по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места".

В конкретния случай, въз основа на събрания доказателствен материал се установява, че на 25.10.2022 г. управляваното процесно МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП като към момента на констатиране на административното нарушение, автомобилът не е с възстановена регистрация.

Според чл. 143, ал. 10 ЗДвП "служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се 3 уведомява собственикът на пътното превозно средство". Съществува законово задължение на административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на превозното средство с оглед възможността по желание на собственика да се възстанови регистрацията след представяне на валидна застраховка, която се възстановява и служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от Кодекса на застраховането.

По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от контролния орган, като следователно може да се направи обоснован извод, че собственикът не е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил и това негово незнание е в резултат на неизпълнение на задължението на административно наказващия орган по чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Водачът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Неизпълненото административно задължение на контролния орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС се преодоля противоречивата съдебна практика, с което изрично се прие, че ,,Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство” и което се явява задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. В случая, видно от полученото писмо вх. №41085 от 15.04.2024 г. съдът се информира, че уведомление по чл. 143, ал.10 ЗДвП в случая нито е изпращано, нито е връчвано на собственика, от което следва, че не са налице предпоставките за наказване на водача на МПС.

По отношение на възражението на въззиваемата страна, че водачът би могъл да узнае за служебно прекратената регистрация с оглед липсата на застраховка "гражданска отговорност", следва да се посочи изрично, че служебното прекратяване поначало не настъпва автоматично, а е необходим известен период от време от изтичането на застраховката до прекратяването на регистрацията - така например в настоящия случай ГО е била валидна до 21.09.2022г. (съгласно извършената служебна справка в сайта на Гаранционния фонд), но регистрацията е била прекратена чак на 25.10.2022г., 4 т.е. така например в този период при управление на водача на съотвеното МПС, същото не би било с прекратена регистрация. Действително поведението на водача да не провери, че управлява МПС без сключена гражданска отговорност би било виновно, но за съвсем друго нарушение, различно от процесното и за което няма повдигнато съответно обвинение от фактическа и правна страна, поради което и не се явява предмет на настоящото производство.

Предвид липсата на вина, извършеното се явява несъставомерно от субективна страна и НП следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Същият е претендирал присъждането на разноски в размер на 500 лева, но до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства за заплащането на разноски от страна на жалбоподателя, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Наказателно постановление № 23 – 5697 – 000795/ 21.08.2023 г. , издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, С-Р Специализирани полицейски сили Пловдив, с което на О. Р. К., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5