Решение № 147 от 11.05.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Ботевград, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.А. при участието на секретаря * като разгледа докладваното от А.А. Административно наказателно дело № 20251810200049 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

Т. Е. Р. ,ЕГН: ********** от *,чрез адв.Б. Л. -* е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 24-0246-000156 от 02.04.2024г, издадено от * И. –Началник група в ОДМВР –София –РУ –Ботевград ,упълномощен със Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г.,на МВР ,в качеството му на административно-наказващ орган на основание чл. 53 от ЗАНН , на Т. Е. Р.

,ЕГН: ********** от *,за извършено нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл.53 от ЗАНН,вр.чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание имуществена санкция „Глоба” в размер на 300 (триста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят Т. Р. не се явява , явява се упълномощен защитник - адвокат Б. Л. от АК -*, която поддържа жалбата и иска отмяна на НП като незаконосъобразно, претендира разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

1

Въззивната страна -Началник група в ОДМВР –София –РУ –Ботевград, не се явява ,не изпраща представител , изпратена е писмена защита ,с която се оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: НП № 24-0246-000156/02.04.2024г.,АУАН,серия

GA № 945983/27.02.2024г.,

Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г.на МВР,Постановление на БРП ,справка за нарушител- водач ,Трудов договор № 00000083 от10.01.2024г.,справка за собственост на МПС и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелитеД. И. Д.– актосъставител и свидетелите : М. И. Н., се установява следната фактическа обстановка:

На дата :27.02.2024г.,полицейските служители при РУ –МВР –Ботевград ,свидетелите Д. И. Д. и М. И. Н. били на работа ,като същите били в СПО извършвали проверки на служебните автобуси,превозващи работници на фирмите „* „ и „*“ Около 06.20 часа в гр.Ботевград,бул.“България“ срещу ресторант“*“ св.Д. и св.Н. спрели за проверка автобус,модел и марка *,управляван от жалбоподателя Т. Е. Р. ,ЕГН: ********** от *,като при извършената проверка било установено,че въпросното ППС не е регистрирано по надлежният ред (прекратена регистрация ,на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП не пререгистрира в двумесечен срок МПС).След извършена справка в ОДЧ на РУ-Ботевград и видно от справка за соственост,прилойена по делото,било установено,че ,модел и марка * е собственост на фирма „*“ ЕООД.

На Т. * бил съставен АУАН ,серия GA с № 945983/27.02.2024г. като за извършено нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.175.ал.3,пр.1 от ЗДвП , е било наложено административно наказание имуществена санкция „Глоба” в размер на 300(триста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6(шест) месеца.

След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставител и 2 свидетел по акта , като жалбоподателят Т. Р. ,на когото е бил връчен препис от акта срещу разписка,го е подписал без възражения.

На основание така съставения АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка и посочване на същата правната квалификация, на 30.04.2024 г. * И. –Началник група в ОДМВР –София –РУ –Ботевград ,упълномощен със Заповед № 8121з -1632/02.12.2021г.,на МВР ,в качеството му на административно-наказващ орган на основание чл. 53 от ЗАНН е издал обжалваното Наказателно постановление № 24-0246 -000156 от 02.04.2024г, с което на Т. Е. Р. ,ЕГН: ********** от *, за извършено нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, е било наложено административно наказание имуществена санкция „Глоба” в размер на 300 (триста) лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легит*рано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.

От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7), а е длъжен служебно да издири обективната истина и прилож*я по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен,позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като всички доводи в тази насока са свързани с 3 въпроси по същество на делото.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.

Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение.

Нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП е формално на просто извършване – „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“Не се изискват настъпването на вредни последици. Същото е и продължено (предизвиква трайни последици).Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, където е ситуирано правно задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани по съответният ред.

Съгласно чл. 22 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства според срока на валидност регистрацията, е: постоянна - без срок на валидност; временна – с определен срок на валидност над 3 месеца; транзитна - със срок на валидност до 30 дни.

В настоящия случай, от представените по делото доказателства се 4 доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал чуждо ППСавтобус,с който служебно е транспортирал работници,автобусът не е бил негова добственост ,а * е бил нает на работа да превозва тези работници по определена автобусна линия.Наистина въпросното ППС ,модел и марка „* „ с рег. №*, не е било регистрирано по надлежния ред, но по абсоютно никакъв начин не се доказа субективен елемент у Т. Е. * към деяние по чл.140.ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание обаче.адв. Л. представя доказателства,че жалбоподателят Т. Е. * е нает работник (видно от Трудов договор № 00000083 от 10.01.2024г.)към фирма „СПАРК 2012“ ЕООД ,на длъжност „шофьор на автобус“,отдел *-БОТЕВГРАД.Тази информация се потвърждава в цялост от разпитите на актосъставител и свидетел по АУАН в с.з.от 14.04.2025г.,които заявяват,че са съставили АУАН на *,който е шофьор на фирмен автобус.

Независимо от констатацията за пълна обективна съставомерност, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице корелативно необходимата субективна страна на вмененото нарушение, в каквато насока възраженията в жалбата са напълно резонни.

От правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът намира, че са допуснати множество съществени процесуални нарушения от абсолютен характер в съставения АУАН и издаденото НП по смисъла на чл.42, ал.1, т. 3- т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при описание на административното нарушение от фактическа и правна страна. Тези нарушения ограничават правото на защита на обвиненото лице.

В тази насока е константната съдебна практика на касационните съдилища по ЗАНН. Пред правото на защита на обвиненото лице са били поставени и значителни правни усилия (в някои случаи и за първи път) да разбере за описаното деяние при какви факти от фактическа и правна страна следва да отговаря, което сочи на извод, че деянието, отразено в съставения АУАН и издаденото НП не съдържа достатъчен обем от ясни, точни и недвусмислени факти, в чиито предели ще се упражнява правото на защита 5 на административно-наказателното преследваното лице, но и пределите на доказване в административно-наказателното производство. Волята на административно-наказващия орган и актосъставителя не подлежи на тълкуване. Чрез тълкуване не могат да се санират липсващите реквизити в АУАН и НП, а посочените в тях такива подлежат на проверка дали се установяват от доказателствата по делото. Процесуалните нарушения в АУАН относно очертаването на обективната страна на възведеното административно нарушение се отстраняват с нов АУАН по разпореждане на наказващия орган.

ЗАНН не допуска отстраняването им да се извършва за първи път със самото НП, доколкото административно-наказващия орган не може да съвместява едновременно и санкционни правомощия, и обвинителни правомощия(последните са в изключителна компетентност само на актосъставителя). Противното води и ще доведе до съществено процесуално нарушение от абсолютен характер на правото на защита на административнонаказателно обвиненото лице да разбере за какви факти от фактическа и правна страна следва да отговаря, кой му ги предявява, към коя дата се твърди да е извършил вмененото му в юридическа отговорност административно нарушение, а това е от важно значение за преценката от кой момент започват да текат сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

По разноските :

Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН , в производствата пред районен , административен и касационен съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. Б. Л. от АК-*, е осъществила правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя и определеното възнаграждение е в размер на 400 лв.

(четиристотин) лева.С оглед изхода на делото, на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че ОДМВР -София следва да бъде осъдена да заплати на Т. Е. Р. ,ЕГН: ********** от *,чрез адв.Б. Л. -*, сумата 6 от 400 лв.(четиристотин) лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.