Решение № 907 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от М. В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110177581 по описа за 2024 година

Ищцата Е. Б. З. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С........, чрез пълномощника ЕАД "Д. М.", представлявано от управителя Д. М. е предявила срещу „И” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от Г Т Т и „Ф” ЕООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от П Б Д искове за следното:

Да се признае за установено в отношенията между страните Е. Б. З. с ЕГН ********** и „И” АД, с ЕИК: *********, че сключения между тях договор за паричен заем № ..... е нищожен.

Да се признае за установено в отношенията между страните Е. Б. З. с ЕГН ********** и „Ф” ЕООД, с ЕИК: *********, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № ..... е нищожен.

Иска се на ищцата да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ответниците са депозирали отговори в срок за неоснователност на предявените искове, които искат да бъдат отхвърлени и на ответниците да се присъдят разноски. При уважаване на исковете се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

Ищцата основава предявените искове на твърдения за сключен на 18.10.2024 г. между нея и "И" АД договор за паричен заем № ....., с който страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 8000.00 лева, видът на вноската да е месечна на стойност 936 лева с ГЛП 35%, ГПР 40,69%. Размерът на месечния лихвен процент не е бил посочен, а общо 1 дължимата сума по заема е 9 300 лева. Сочи се, че на датата на сключване на този договор, ищцата е сключила с ответника "Ф" ЕООД договор за предоставяне на гаранция № ....., по силата на който „Ф” ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „И“ АД задълженията на ищцата. Обезпечението се е изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за гаранция, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в общ размер на 6000 лева, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, като е изготвен комбиниран погасителен план. Ищцата твърди, че двата договора, евентуално клаузата за предоставяне на обезпечение са недействителни поради противоречие на императивна законова разпоредба или поради накърняване на добрите нрави.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо отношение:

Е. Б. З. като заемател и "И" АД като заемодател са сключили договор за паричен заем № ...../18.10.2024 г., с който страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 8000.00 лева, платими от заемателката в срок от 18 месеца, с 18 на брой месечни вноски, всяка от които в размер на 640, 54 лв., при фиксиран годишен лихвен процент – 50.00 % и ГПР от 63,37 %. Общо дължимата сума по заема е 11 529, 72 лв. На същата дата е сключен и договор за предоставяне на гаранция № ...../18.10.2024 г., по който ищцата Е. Б. З. е потребител, а ответника "Ф" ЕООД е гарант, който е поел задължение да обезпечи пред „И“ АД задълженията на ищцата по договор за паричен заем № ...../18.10.2024 г. Обезпечението се изразява в задължение за връщане на заемодателя на заемната сума в размер на 8 000 лв., за плащане на възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разноски. По сключения договор за гаранция, ищцата се е задължила да плати на гарантиращото дружество възнаграждение в общ размер на 5318, 28 лева, разсрочено, на вноски, всяка в размер на 295, 46 лв. Тъй като в договора за гаранция е записано, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, следва да се направи извода, че макар и по двата разглеждани договора да има отделни погасителни планове, месечните вноски по договора за кредит и по договора за гаранция следва да се плащат едновременно. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, той трябва да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер над 1 500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество-гарант.

Съгласно договора за гаранция, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични суми на „И“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „Ф” ЕООД да събира в тяхна полза сумите по договора за предоставяне на гаранция. Съобразно чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Ф“ ЕООД, като 2

„И“ АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

При установеното от фактическа страна, съдът счита предявените искове за основателни, поради следното:

Предявения от Е. Б. З. установителен иск срещу "И“ АД е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал.4 и ал. 5 от ЗПК, за прогласяване за недействителен на договор за паричен заем № ..... от 18.10.2024 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона.

Предявения установителен иск срещу "Ф“ ЕООД е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 и пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 и ал. 5 от ЗПК, за прогласяване за недействителен на договор за предоставяне на гаранция № ..... от 18.10.2024 г., поради противоречието му със закона и накърняване на добрите нрави.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружество има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а Е. З. е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, затова ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а ответниците имат качеството на кредитори съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Договорът за предоставяне на гаранция № ....., сключен с „Ф“ ЕООД също има характеристиките на потребителски. Доколкото договорът за гаранция е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на гаранцията е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на гаранция от страна на гарантиращото дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения.

Договора за паричен заем № ...../18.10.2024 г. е недействителен, тъй като клаузата, уговорена в т. 8, а именно, че годишния процент на разходите на заема е 63, 37 % е нищожна като противоречаща на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. от 50%. По силата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Договор за предоставяне на гаранция № ...../18.10.2024 г. е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „И“ АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. А в случай, че поръчителят „Ф“ ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на 3 платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за гаранция). Следователно, при заплащане на възнаграждението по договора за гаранция, ищцата не би получила услуга, защото задължението й от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото. В случая търговецът – кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното, клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Безспорно е, че така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общността. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.

При изложените мотиви предявените искове следва да се уважат като основателни и доказани.

При този изход на делото, разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат на ищцата.

Видно от представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие, на ищцата е предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да платят на пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. възнаграждение съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, за всеки от предявените искове по чл. 480 лв. с вкл. ДДС. Дължимата на ищцата държавна такса е в размер на 160 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено в отношенията между страните Е. Б. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С........, чрез пълномощника ЕАД "Д. М.", представлявано от управителя Д. М. и „И” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от Г Т Т, че сключения между тях договор за паричен заем № ...../18.10.2024 г. е нищожен, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал.4 и ал. 5 от ЗПК.

4

Признава за установено в отношенията между страните Е. Б. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С........, чрез пълномощника ЕАД "Д. М.", представлявано от управителя Д. М. и „Ф” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от П Б Д, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № ...../18.10.2024 г. е нищожен, на осн. чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 и ал. 5 от ЗПК.

ОСЪЖДА „И” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от Г Т Т да плати на ЕАД "Д. М.", с БУЛСТАТ № *********, представлявано от управителя адв. Д. М., като пълномощник на ищцата Е. Б. З., адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС, на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА „Ф” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от П Б Д да плати на ЕАД "Д. М.", с БУЛСТАТ № *********, представлявано от управителя адв. Д. М. като пълномощник на ищцата Е. Б. З. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС, на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.