Решение № 2024 от 28.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2024 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330111994 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. К. А., ЕГН **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от ***, сключен между страните и в условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от “Мултитуюд Банк” в полза на ответника.

Предявен е и от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, против М. К. А., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1277.21 евро, равняваща се на 2498 лева – представляваща останала незаплатена главница (чистата стойност) по Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 14.08.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба и в уточняваща молба се твърди, че между ищеца и Фератум България“ ЕООД, бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от ***, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 3000 лева, при годишен лихвен процент в размер на 23.33 % и годишен процент на разходите – 49.11 %.

Твърди се, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитуюд Банк” в полза на дружеството-ответник. При сключване на договора в съдържанието му никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата, на ищцата било издадено Удостоверение за наличие на задължение от 31.05.2025 г. от което било видно, че освен заемната сума за главница и договорна лихва, 1 била начислена и такса за обезпечение с поръчителство в размер на 2909.09 лева.

Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК – не бил посочен приложения лихвен процент и условията за прилагането му; не ставало ясно кои компоненти са включени в ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимост на възнаграждение за обезпечение; не бил посочен математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване по кредита.

Наред с това, договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че поради невключване на посоченото възнаграждение в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение и представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Счита, че в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като нищожността на клаузата за ГПР обуславя недействителност на целия договор за кредит, с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – за определяне на ГПР.

При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 5 от Договора, предвиждаща заплащането на предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от “Мултитуюд Банк” в полза на ответника, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

С оглед изложеното, моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск.

Твърдението на ищеца за нищожността на чл. 5 от договора било неоснователно.

Поръчителството от „Мултитуюд Банк“ (Малта) не било задължително условие за сключване на договора за кредит. Ищецът можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като потребителят сам избирал обезпечението.

Смята, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна- „Мултитуюд Банк“, а не „Фератум България“ ЕООД. Първото дружество било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не било страна. Прогласяването на договора за гаранция за нищожен в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

Ищецът сам избрал поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси, подал заявление за кредит. Бил получил преддоговорната информация п о e-mail, като в нея било посочено, че за сключване на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Той получил и документи от поръчителя, а след като бил информиран, ищецът потвърдил желанието за сключване на договора чрез SMS.

Заради изложеното не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68 е ЗЗП. Ищецът бил информиран на всеки етап за последствията от своя избор, включително и за дължимите суми. Претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи.

Твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП били неоснователни. Чл. 5 от договора не предвиждал задължение за сключване на поръчителство. Договорът за гаранция бил 2 възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Ответникът представил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14- дневен срок.

Поради изложеното се да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, против М. К. А., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2498 лева – представляваща останала незаплатена главница (чистата стойност) по Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 14.08.2025 г. до окончателното изплащане.

В насрещната искова молба се поддържа наличие на валидно сключен между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от ***, по който на М. А. била предоставена в заем сумата от 3000 лева, представляваща главница по кредита.

От страна на длъжника били извършени плащания в общ размер на 502 лева.

Сочи се, че поради неизпълнение на договора от кредитополучателя и на осн. чл. 6 от Договора и чл. 13, ал. 1 от ОУ, всички вземания по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, като към датата на подаване на насрещната искова молба в съда, задължението по кредита възлизало на сумата от 2498 лева (формирана от усвоената главница от 3000 лева след приспадане на направените по договора плащания в общ размер на 502 лева), представляваща останала незаплатена главница (чистата стойност) по договора.

Предвид изложеното се предявява насрещна искова претенция за сумата от 2498 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната исковата молба. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирала писмен отговор, със становище за неоснователност на иска. Излага съображения в насока недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК.

Моли за отхвърляне на насрещната искова претенция. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта на предявения от М. К. А. установителен иск:

Предявеният установителен иск е допустим. Ищецът е легитимирал правния си интерес от водене на настоящото производство срещу ответника въз основа на конкретно посочени твърдения за наличие на пороци по отношение на процесния договор, който е сключен между страните.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от ***, по който предоставената сума от 3000 лева е усвоена от ищеца. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 10.02.2026 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора за паричен заем.

Страните по делото не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на *** са сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, по който 3

„Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило кредит в размер на 3000 лева, който следвало да бъде върнат с плащането на 18 месечни погасителни вноски.

Уговорена е годишна лихва в размер на 23.33 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.66 %. В чл. 5 е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителството на Multitude Bank в полза на дружеството. Следователно, предоставянето на поръчителство е задължително за отпускането на заема.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Относно предявения главен иск за недействителност на процесния договор:

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът „Фератум България“ ЕООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.