Решение № 2881 от 19.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2881 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20242120107482 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ”Топлофикация-Бургас” АД, със седалище и адрес на управление гр.Б***, ЕИК ***, представлявано от Н. Н. Б. против К. И. А., ЕГН ********** от гр. Б*** за приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 592.92 лева, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода м. ноември 2020г. – м. януари 2024г., лихва за забавено плащане в размер на 116.77 лева за периода от 01.01.2021г. до 26.02.2024., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание чл.150 ЗЕ между него и ответницата са възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в жилище на адрес гр. Б***, собственост на ответницата. За процесния период ищецът е начислил посочените суми за топлоенергия, ползвана от ответницата, които представляват суми за сградна инсталация и за дялово разпределение. Тези задължения обаче не са били заплатени в установения в общите условия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на ответницата за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпаднала в забава за съответната сума. С тези мотиви ищецът счита претендираните суми за главници и лихви за дължими и изискуеми и моли исковете да се уважат.

Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответницата, представлявана от особен представител, е представила отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Заявява, че имотът от години е необитаем. Не е ясно дали ответницата е собственик на имота за процесния период. Оспорва се качеството й на 1 потребител на топлинна енергия. Твърди се, че общите условия на ищеца не са публикувани в ежедневник, а в специализирано издадени на БТПП, в негов извънреден брой първи. Не е ясно и в кой централен ежедневник са публикувани общите условия. Така че не е завършен фактическият състав на чл.150, ал.2 ЗЕ и общите условия не са влезли в сила. По този начин не е налице валидна облигационна връзка между страните и няма основание за възникване на задължение за плащане на сградна инсталация. Няма облигационна връзка между СМКМонтажи АД и потребителите на топлинна енергия за абонатната станция, обхващаща входове от * до * на бл.* в жк.“Лазур“ за дяловото разпределение на топлинната енергия.

Липсва кворум при вземане на решението на ОС на абонатите да възложат дяловото разпределение на СМК-Монтажи АД. Няма облигационна връзка между СМК Монтажи АД и Топлофикация за цял отоплителен сезон от процесния период, а именно от 02.10.2022г. до 01.7.2023г. Следователно няма как абонатите да бъдат обвързани със заплащане на сметки за дялово разпределение, извършени от лице, на което не му е възложено да свърши тази работа. Така че фактурите от 10.10.2022г. до 08.06.2023г. на стойност от 149.10 лева не са дължими от ответника. Претендираните по тях лихви от 19.09 лева също не са дължими.

Ответницата оспорва извършените от СМК Монтажи сметки за дялово разпределение, понеже те реално не отразяват потребеното количество енергия, отдадена от сградната инсталация. Оспорва сметките за сградна инсталация и за периода от 02.10.2022г. до 01.07.2023г. като недължими, поради липсата на облигационна връзка между ищеца и СМКМонтажи. Апартаментът е необитаем още преди подписване на протокола от общото събрание от 2001г., който не е подписан от ответницата. За имота са определени от ВиК служебни кубици студена вода, тъй като никой не е влизал да засича водомерите.

Ответницата няма качеството на потребител, понеже е прекратила топлоподаването в имота си преди приемане на общите условия на ищеца. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност за периода от ноември 2020г. до 28.02.2021г., като тези вземания са на стойност 57.45 лева. Отделно са погасени и лихвите върху тези главници на стойност 19.90 лева. Моли се исковете да се отхвърлят.

Първоначално ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение против длъжника А., но заповедта е била връчена по чл.47 ГПК, поради което е указано да се предяви настоящият установителен иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и наличните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените договори се установява, че СМК Монтажи АД е поело задължението да извършва дялово разпределение между отделните потребители на доставената топлинна енергия и да предоставя крайните резултати на това разпределение.

Договорите са от различни години, като са подновявали периодично облигационното правоотношение между ”Топлофикация – Бургас” ЕАД и СМК Монтажи АД. Последният договор е от 01.07.2023г. и е за срок 1 година. Записано е, че ако никоя от страните не отправи искане за прекратяване или изменение в срок от 30 дни преди приключването му, се подновява автоматично за още една година.

С договор от 01.06.2003г. между СМК Монтажи АД и етажните собственици, са определени условията и реда за отчитане и дялово разпределение на консумираните количества топлинна енергия за отопление и гореща вода. Срокът на договора е до 30.05.2004г., но според чл.4.4. ако една от страните не заяви един месец преди изтичане на срока писмено желание за прекратяване на договора – времетраенето му се удължава с още една година.

От страна на ищеца е представена справка за дължимите суми за периода от 11.2020г. до 01.2024г. От нея е видно, че за процесния имот са начислявани суми за сградна инсталация и за дялово разпределение за процесния период.

С нотариален акт от 11.09.1993г. К. Х. К. е прехвърлила на дъщеря си К. И. А., 2 срещу издръжка и гледане, процесният имот, находящ се в гр. Б****.

Според изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, за процесния период абонатната станция, обслужваща жилището на ответника, е работела на отопление и на битово-горещо водоснабдяване. Топлинният счетоводител е отчитал ежемесечно радиаторите и водомерите за топла вода в отделните апартаменти. В имота на ответника са затапени радиаторите и тръбопровода за топла вода за процесния период. Няма уреди в имота, подлежащи на отчет. Начислявана е само топлинна енергия за сградна инсталация.

Сградната инсталация е изчислена съгласно методиката за дялово разпределение и разпределена на отделните абонати по обема на жилището по проект. За имота обемът е 190 куб.м. Задължението на ответницата е формирано от топлинна енергия за сградната инсталация и такса за отчет и дялово разпределение. Сумата за сградна инсталация е 579.96 лева, а за отчет и дялово разпределение – 12.96 лева, или всичко 592.92 лева. Лихвата за забавено плащане е 116.77 лева. Абонатната станция е работела на отопление и БГВ.

Фирмата, извършваща дялово разпределение, е прилагала правилно методиката за дялово разпределение и е спазвала всички нормативни документи при разпределяне топлинната енергия между отделните потребители. Правилно е извършено разпределението на доставената топлинна енергия за имота. Цената на топлинната енергия е правилно заложена от топлинния счетоводител. Ищецът е плащал суми на СМК Монтажи АД на основание представените приемо-предавателни протоколи за извършени услуги за отчет и дялово разпределение.

При горните обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са частично основателни.

Възражението на ответницата, че не е ясна собствеността на имота, не се възприема от съда. Представеният нотариален акт от 1993г. установява, че именно ответницата е собственик на апартамента по силата на договор за издръжка и гледане. Няма данни след това тя да е отчуждила имота в полза на трето лице. От справката на Службата по вписванията е видно, че върху имота през годините са налагани възбрани, но за длъжник е посочена именно ответницата. Ето защо тя продължава да е негов собственик. Ответницата, като собственик на апартамент, находящ се в сграда, свързана към топлоподаването, се явява потребител на ”Топлофикация” по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ. След като тя е собственик, следва да заплаща всички суми, дължи във връзка с потребяваната от нея топлинна енергия.

Не е основателно възражението, че общите условия на ищеца не са публикувани в ежедневник, а в специализирано издание на БТПП, в негов извънреден брой първи, както и че не е ясно и в кой централен ежедневник са публикувани. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Видно е, че ОУ са публикувани във вестник Бизнес Юг и в. Пари. Дори и да става въпрос за вестници, които не излизат всеки ден, това няма значение за делото. Изразът “всекидневник“ е използван в закона като синоним на “вестник“. Справка в интернет за значението на думата “вестник“ показва, че синоним на тази дума е именно думата “всекидневник“. Така че в закона “всекидневник“ е употребен със значението на “вестник“, т.е. на печатна медия. Няма необходимост, нито логика да се приеме буквалното значение на думата, т.е. че това е само вестник, издаван всеки ден. Така че ищецът е спазил закона, като е публикувал в два вестника общите си условия. Те са влезли в сила 30 дни след публикуването и обвързват всички клиенти, включително ответницата. Ето защо има валидна облигационна връзка на страните по делото.

Не е основателно възражението, че няма облигационна връзка между СМК3 Монтажи АД и потребителите на топлинна енергия за абонатната станция, обхващаща входове от * до * на бл.* в жк.“Лазур“ за дяловото разпределение на топлинната енергия.

Приложен е договор от 01.06.2003г. между СМК Монтажи АД и етажните собственици, за отчитане и дялово разпределение на топлинната енергия. В договора е записано, че времетраенето му се удължава с нова една година, ако не е изразено желание да се прекрати.

Така че договорът действа, защото няма данни, че е искано неговото прекратяване.

Неотносимо е възражението, че липсва кворум при вземане на решението на ОС на абонатите да възложат дяловото разпределение на “СМК-Монтажи“ АД, тъй като това решение е влязло в сила и не е предмет на делото. Ето защо не могат да се релевират оспорвания на процедурата по неговото приемане.

Следващото възражение е, че няма облигационна връзка между “СМК Монтажи“ АД и Топлофикация за цял отоплителен сезон от процесния период, а именно от 02.10.2022г. до 01.07.2023г. Ето защо според ответницата няма как абонатите да бъдат обвързани със заплащане на сметки за дялово разпределение, извършени от лице, на което не му е възложено да свърши тази работа. Наистина от документите по делото е видно, че между “Топлофикация Бургас“ АД и СМК Монтажи АД са сключени множество анекси към договора за възлагане извършването на дялово разпределение. Единият от анексите важи до 02.10.2022г., а следващият договор е сключен на 01.07.2023г. Налични са обаче за периода след октомври 2022г. приемо-предавателни протоколи между “Топлофикация“ и СМК Монтажи, с които е удостоверено, че е бил извършен обмен на данни за отчетени уреди и суми за дялово разпределение. Следователно, “СМК Монтажи“ е извършвало услуги по дялово разпределение и за този период. Така че БРС приема тезата на ищеца, че договорът се е изпълнявал фактически и през този период и страните мълчаливо са се считали за обвързани от него и волята им е била договорът да продължи да действа.