Определение № 94 от 29.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Габрово, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500001 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулт Х. П., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 3878/2025 г. от Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в следните части: 171,25 лв.- санкционна лихва от 10.02.2025 г. до 13.11.2025 г.; платена държавна такса над сумата от 265,69 лв. до размер на 268,60 лв.; юрисконсултско възнаграждение над сумата от 60,00 лв. до размер на 150,00 лв.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на изводите на Районен съд – Габрово при постановяване на отказа по отношение на сумата от 171,25 лв.обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 10.02.2025 г. до 13.11.2025 г. Сочи, че забавеното плащане е неизпълнение на договора по силата на чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и кредитополучателят дължи обезщетение за това. Обезщетението за забава са дължи за цялото време на неизпълнението. Позовава се на чл. 16.1 от Раздел VІІ на Договора за кредит „Отговорност и санкции“, в който е посочено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в договора, просрочената част от вноската представляваща главницата се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Предвидено е, че ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, наказателната надбавка за забава не се прилага. Наказателната лихва се начислява до датата на настъпване на изискуемост. Сочи, че кредитния договор, заедно с общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителния план и таксите по кредитите за текущо потребление съставляват едно цяло, като същите са приети и подписани от кредитополучателя.

Препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Д. Т.

П. за заплащане на следните суми: 13 368,49 лв. – включваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит от 06.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2025 г. до изплащане на вземането, 2 154,21 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 10.02.2025 г. до 13.11.2025 г., 171,25 лева – санкционна лихва от 10.02.2025 г. до 13.11.2025 г. /до настъпване на предсрочна изискуемост/, както и 106,14 лева – мораторна лихва за периода от 14.11.2025 г. до 07.12.2025 г. /след настъпване на предсрочната изискуемост/. Със заявлението е отправено искане длъжникът да бъде осъден да заплати и сумата от 318.60 лева, представляващи заплатена държавна такса от 268,60 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит от 06.01.2025 г., сметка № 11/0000000031475394 С разпореждане рег. № 4612 от 10.12.2025 г., заповедният съд е констатирал неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, а именно претендираното заплащане на т. нар. „санкционна лихва“ доколкото чл. 33 от Закона за потребителския кредит дава право да се търси само и единствено лихва върху неплатена в срок сума, като ведно с това въвежда и лимит на обезщетението – до размера на законната лихва. Приел е, че противно на закона се търсят няколко вида лихви, вкл. и т. нар. „санкционна“, имаща явно характер на неустойка, което противоречи на закона и в тази си част заявлението следва да бъде отхвърлено. Като последица от това е отхвърлил претендираното юрисконсултско възнаграждение над законовия минимум от 60,00 лв. до заявените 150,00 лв. и претенцията за заплащане на държавна такса над сумата от 265,69 лв. до 268,60 лв. В останалата част е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Видно от представения договор за потребителски кредит, в част ІІ „Общи положения“ -Отговорности и санкции в чл. 14.1. е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, просрочената част от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, наказателната надбавка за забава не се прилага. В чл. 7 от договора, Част І. „Индивидуални уговорки“ е предвидено, че главницата се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 19% годишно. В договора е уговорено обезщетение за забава, което включва в себе си договореният от страните процент на възнаградителната лихва по кредита и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Така формирания размер на обезщетението за забава, посочено като „санкционна лихва“ от заявителя „Банка ДСК“ АД, надвишава този на законната лихва за този период и се явява неустойка по договора. Установения размер на законната лихва за просрочени парични задължения e в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, съгласно чл.1 ал. 1 от ПМС №426/18.12.2014 г.

Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Предвидените клаузи за „санкционна лихва“ в чл. 14.1 от договора за потребителски кредит, сключен между „Банка ДСК“ АД и Д. Т. П. се явяват нищожни, поради противоречието им с чл. 33 от Закона за потребителския кредит, тъй като общият размер на обезщетението за забава, посочено в заявлението по чл. 417 ГПК като санкционна лихва, би възлязло в размер, надвишаващ този на законната лихва за 2 процесния период.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. В този смисъл се е произнесъл и Районен съд – Габрово.

Поради изложеното жалбата е неоснователна и доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 4612 от 10.12.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 3878/2025 г. по описа на Районен съд- Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3