Решение № 1811 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1811 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330104347 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В. З. Ш., ЕГН ********** против „С. Г.

Груп и партньори“ ООД, ЕИК 201702115, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изп. дело, въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 12.03.2015 г., с оглед влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18084/2014 г. на ПРС.

Претендира за недължимост на следните суми: 287,08 лева – главница, представляваща задължение по договор за закупуване на мобилно устройство, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е издадена фактура № 1105471516/15.01.2012 г.; 82,96 лева – законна лихва върху главницата за периода 03.02.2012 г. – 03.12.2014 г. Вземанията били цедирани на ответника.

Твърди да не дължи изпълнение, поради изтекла погасителна давност. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор. За о.с.з. оспорва иска.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

От представения изп. лист от 12.03.2015 г. е видно, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ищеца са присъдени процесните вземания за главница и лихва за периода, както и законна лихва и разноски /не са предмет на делото/.

Не се твърди и установява подаване на възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден ИЛ, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на ищеца да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Въз основа на ИЛ, ответникът е образувал ИД на 08.07.2015 г. пред ЧСИ К. П., рег. № ... Възложени са правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.

За пълнота и изначално се посочва, че постановките в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС са неприложими, предвид момента на обр. на ИД /т.е. пог. давност тече/.

Молбата е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в приложимото ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие са извършени редица справки за имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност /съобразно ТР/.

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

Това обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото развитие. При наличие на подобно упълномощаване, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което ЧСИ реши да предприеме в изпълнение на възложените му правомощия.

От материалите по ИД се установява, че след образуването: на 29.05.2017 г. е наложен запор на вземания по б. см. /приет от банката на 06.06.2017 г./; на 09.06.2017 г. е насрочен опис на дв. вещи; на 22.11.2017 г. е постъпила молба от взискателя с посочване на конкретни изп. способи. След този момент – едва на 02.11.2021 г. е предприето следващо действие по изпълнението – налагане на запор на вземания по б.см. в друга банка /извършено е плащане от длъжника на 12.11.2021 г., но с него не се установява да са погасени именно исковите суми, предвид и отразения размер на 2 остатъчния дълг от ЧСИ в постановлението/.

От така установената фактическа обстановка е видно, че ИД е прекратено по силата на закона на 22.11.2019 г. За последно валидно изпълнително действие се приема подаването на молбата от взискателя на 22.11.2017 г. От този момент до 22.11.2019 г., двугодишният срок е изтекъл, като на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе.

Предвид прекратяване на ИД по силата на закона, подаването на молби от взискателя след този момент, както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да породят правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.

С посоченото по-горе ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Както се посочи за последно такова съдът приема молбата от 22.11.2017 г. Приложима е тригодишната давност, предвид вида и основанието на задълженията. От 2017 г. до 2020 г. /респ. до предявяване на иска – 2022 г./ същата е изтекла и за двете вземания.

За пълнота - в действителност е налице влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но тя има единствено преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение. Влизането на заповедта в сила обаче не създава сила на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а поражда изпълнителната й сила. Именно този извод следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 424 ГПК, която позволява оспорване на сумите по заповедта при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за възражение или, с които не е могъл да се снабди в същия срок. Този специален иск е предвиден въпреки наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, макар тя да е със същия предмет и разкрива разминаването в последиците на влязлото в сила решение и влязлата в сила заповед за изпълнение. Поради това без изрична законова разпоредба в този смисъл, заповедта не може да бъде приравнена на решение по спора и не може да се ползва от всички негови последици, особено силата на пресъдено нещо. За да достигне до този извод съдът съобрази и подхода на законодателя при уреждането на двете материи, и предвидения самостоятелен ред за защита срещу влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 424 ГПК, което нямаше да е необходимо, ако тя се ползваше със СПН като решение по делото, тъй като щеше да намери приложение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, който регламентира идентични предпоставки.

Предвид изложеното, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде 3 уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени док. за платени 50 лева – ДТ /няма списък, нито ДПЗС/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. З. Ш., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „С. Г. Груп и партньори“ ООД, ЕИК 201702115, следните суми: 287,08 лева – главница по фактура № 1105471516 и 82,96 лева – законна лихва върху главницата за периода 03.02.2012 г. – 03.12.2014 г., за които, ведно с други вземания, е издаден изпълнителен лист от 12.03.2015 г. по ч.гр.д. № 18084/2014 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „С.Г.Груп и партньори“ ООД, ЕИК 201702115 , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ет.8, да плати на В. З. Ш., ЕГН **********, с адрес: ....., сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:

...............................................................................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4