Решение № 148 от 16.10.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 37/2025
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 16.10.2025
- Състав
- Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. Ямбол, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря В. Д. Д. в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско дело № 20252300100037 по описа за 2025 година
Пред съда е депозирана искова молба от И. Г. Г. от с. ******* чрез адв.М.Б. от АК*****, с която се претендира да бъде осъден ответника Прокуратура на РБ да заплати на ищеца сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл. 129, ал.2, вр.ал.1 от НК, за което е бил оправдан с Присъда № 166/14.12.2022 г. по НОХД № 487/2022 г. на ЯРС, потвърдена с Решение № 30/24.03.2023 г. по ВНОХД № 39/2023 г. на ОС Ямбол, както и сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за платени разходи за правна помощ по ДП № 885/2021 г. по описа на РУ гр. Сливен, по НОХД № 487/22 г. на PC Ямбол и по ВНОХД № 39/23 г. на ОС Ямбол, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски.
Твърденията са за това, че с процесуално действие „оглед на местопроизшествие“ от 01.03.2020 г. в гр. Ямбол е образувано ДП № 115/2020 г. по описа на РУ Ямбол, което впоследствие е изпратено на РП Сливен, където е образувано ДП № 885/2021 г. по описа на РУ Сливен. На 23.09.2021 г. на ищеца е предявено обвинение по ДП № 885/2021 г. по за деяние по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, взета му била мярка за неотклонение „Подписка“ и бил обект на криминалистическа регистрация. Последвали процесуално-следствени действия /подробно изброени/ и с обвинителен акт от 07.06.2022 г. на РП Сливен било внесено обвинение в ЯРС за образуване на НОХД срещу ищеца за разследваното престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Образуваното НОХД № 487/2022 г. по описа на ЯРС с подсъдим ищеца Г. приключило след година и два месеца с присъда № 166/14.12.2022 г. по НОХД № 487/2022 г. на ЯРС като ищецът бил признат за невиновен по внесеното обвинение и предявеният граждански иск бил отхвърлен. С Решение № 30/24.03.2023 г. по ВНОХД № 39/2023 г. на ЯОС, образувано по протест на прокуратурата, присъдата на ЯРС била потвърдена.
След предявяване и запознаване с обвинението ищецът изпаднал в тежък стрес - не можел да спи, започнал да получава главоболие и сърцебиене, тъй като до този момент не е 1 бил обект на разследване или представляващ интерес за органите на полицията.
Извършените следствени действия в хода на разследването, свързани с призоваване в полицията, довело до стрес на ищеца и притеснения от резултата от запознаване със събраните доказателства, а отказа на Прокуратурата да прекрати обвинението и воденото ДП засилвало притеснението, че ще бъде осъден за нещо, което не е извършил. До този момент ищецът Г. е осъществявал активна дейност по охрана и пропускателна дейност в нощните заведения-дискотеки и ресторанти в гр. Ямбол и се ползвал с име на възпитан, скромен и учтив човек. Тази му работа го е направила разпознаваем и популярен сред населението и жителите на гр. Ямбол и областта. Отделно от това ищецът е общественик и активно участващ и в политическия живот и към този момент е предстояло издигане на кандидатурата му за кмет на с. Победа в местните избори през 2023 г. Въпреки издигане на кандидатурата и избирането на ищеца за кмет на с. Победа, в предизборната кампания на опонентите се използвало и лансирало обстоятелството, че е бил съден. Оправдаването му било „заглушено“ и не е изтрило и към този момент обвинението в причиняване на средна телесна повреда и продължаваща да се шири информация за воденото дело. Внесеното обвинение и воденото дело и към момента се използва от недоброжелатели, което се отразява не само на него, но и на семейството му.
Взетата мярка за неотклонение „подписка“ и поддържаното от прокуратурата обвинение в продължение на три години, принудили И. Г. да се защитава, да се страхува и да поддържа пламъчето на надеждата, че все пак представителя на Темида ще отсъди обективно и безпристрастно. Ищецът като човек, с чисто съдебно минало и личност, за която понятията чест, достойнство и авторитет са на първо място, вследствие на заведеното срещу него ДП, повдигнато обвинение и наказателно дело, бил подложен на постоянен стрес, притеснения, неудобства и тревоги. Явяванията му на разпитите, предявяване на материали в полицията, извършената му криминалистическа регистрация, срещите с разследващия по време на досъдебното производство, многократните явявания в съдебната зала в съдебната му фаза, са все фактори, които са се отразили негативно, както на психиката му, така и на самочувствието, като станал по плах и нерешителен.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника Прокуратура на РБ е постъпил и с него се оспорва изцяло предявения иск като се желае отхвърлянето му. Според Прокуратурата искът за неимуществени вреди е недоказан. Независимо от образуваното досъдебно производство ищецът е бил избран за кмет на село Победа, обл.Ямбол на проведените избори за местна власт на 27.10.2023 г. Не са представени доказателства, с които да са подкрепени твърденията за увредено здравословно състояние на ищеца. Липсват доказателства органи на Прокуратурата на Р България да са извършвали други действия, извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Искът е и завишен по размер, несъобразен с принципа на справедливост съгласна чл.52 от ЗЗД и константната съдебна практика в подобни случаи.
Искът за имуществени вреди също се счита за недоказан и неоснователен. По делото няма представени доказателства дали претендираното адвокатско възнаграждение е реално заплатено от ищеца.
С исковата молба е направено искане за присъждане на разноски, част от които е и заплатеният адвокатски хонорар. Според ответника делото по ЗОДОВ не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което, поисканото адвокатско възнаграждение се, счита завишено по размер.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
Ответникът чрез своя представител в съдебно заседание поддържа възраженията си против исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
2
С постановление от 23.09.2021 г., постановено по ДП № 885/2021 г. по описа на РУ Сливен /първоначално образувано ДП № 115/2020 г. по описа на РУ Ямбол/ И. Г. Г. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер – престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. На същата дата е бил проведен разпит на Г. в качеството му на обвиняем, както и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 4.10.2021 г. на Г. е предявено разследването за първи път и поради уважени искания за събиране на доказателства, направени от Г., след събирането им, разследването му е предявено още три пъти – на 10.11.2021 г., на 21.12.201 г. и на 31.05.2022 г. Междувременно ДП е било спряно за месец с постановление от 18.04.2022 г. и съответно възобновено на 20.05.2022 г.
След последното предявяване на разследването на 31.05.2022 г., ДП е било изпратено на 1.06.2022 г. на РП Сливен с мнение за предаване на съд на виновното лице Г.. Въз основа на обвинителен акт от 7.06.2022 г., по който И. Г. Г. е обвинен в престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, е образувано НОХД № 487/2022 г. по описа на ЯРС. Наказателното производство е приключило с присъда № 166/14.12.2022 г., с която Г. е признат за невиновен и оправдан по предявеното обвинение и е отхвърлен предявения срещу него граждански иск.
Тази присъда е потвърдена с решение № 30/24.03.2023 г., постановена по ВНОХД № 39/2023 г. по описа на ЯОС, т.е. същата е влязла в сила на 24.03.2023 г.
По време на ДП и съдебното производство, И. Г. е бил представляван от адвокат, видно от пълномощните и договорите за правна защита и съдействие, съдържащи се в кориците на тези дела. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.09.2021 г. адв.Б. е осъществил защита и представителство на Г. по ДП № 885/2021 г. при договорено възнаграждение в размер 1000 лв. В настоящото производство с исковата молба е представена разписка от 30.09.2021 г. за това, че адв.Б. е получил от Г. сумата 1000 лв., договорена за защитата му по ДП. По НОХД № 487/2022 г. по описа на ЯРС Г. е бил представляван от адв.Б., съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 7.09.2022 г. с договорено и внесено в брой адвокатско възнаграждение в размер 2000 лв. По ВНОХД № 39/2023 г. по описа на ЯОС адв.Б. също е осъществил правна защита и съдействие на Г., съгласно съдържащите се в това дело пълномощно и договор от 21.02.2023 г., по които е отразено договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер 3000 лв.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото бяха събрани гласни доказателства като бяха разпитани посочените от него свидетели Н. С. и С.
С.. Свидетелят С. заявява, че към 2020 г. са работили заедно с Г. към кредитна интитуция и доработвали като охрана на нощно заведение. Свидетелят знае за обвинението, което е имало срещу Г. и същото му се отразило много зле. Още отначало, когато уж го извикали за свидетел, а се върнал обвиняем. После започнали семейни проблеми – жена му звъняла на свидетеля и го питала дали наистина го е направил, казвала, че той не спи вечер. И. се затворил в тях, не излизал, отделно никой не ги вземал вече на работа. В града го наричали мутра, престъпник, побойник. Обвинението срещу И. било пречка - кой ще го вземе на работа с това обвинение, никой не искал. Работата вечер като охранители ги направила разпознаваеми личности, защото идват много хора в нощните заведения, знаят ги, но като тръгне лоша мълва и започват да те сочат с пръст. Опонентът на И. на кметските избори доста се възползвал от това дело, казвали, че как мутра и осъден ще стане кмет на селото. В момента И. вече е кмет на селото от последните избори.
Другият свидетел С. познава И. от около 20 години, както и неговото семейство.
Единствените лоши работи, които свидетелят е чул за И. били по време на предизборната кампания, че е престъпник, че е мафиот. Свидетелят разбрал, че И. бил обвиняем по някакво дело, но не знае за какво. Знае, че не е осъждан, но това попречило на кампанията му като кмет. И. бил притеснен. Поддръжниците на другия кандидат кмет обиждали И., че е престъпник. До миналата седмица пак казвали в село „Престъпника идва“.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Според тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай ищецът Г. претендира от прокуратурата имуществени и неимуществени вреди, претърпени от него поради това, че е бил обвинен в извършване на престъпление, но е бил оправдан, т.е. искът е допустим. Разгледан по същество съдът намира иска за частично основателен по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приложеното НОХД № 487/2022 г. по описа на ЯРС се установяват предпоставките за претендираното от ищеца Г. обезщетение – против него е било водено разследване, повдигнато обвинение и е бил оправдан от съда с присъда, потвърдена от въззивна инстанция.
Съдът счита, че съобразно с принципа за справедливост на обезщетяването, съгласно чл.52 от ЗЗД, искът за претърпени неимуществени вреди е основателен в размер 5000 лв.
Според постоянната практика на ВКС по идентични казуси, поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В настоящия случай от събраните гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели С. и С., за съда е установено, че в резултат на преживяното по повод на незаконното обвинение, ищецът е бил в стрес, изпитвал е притеснения и тревожност. Освен възникнали семейни проблеми по този повод – притеснения и от страна на съпругата му и нейни съмнения дали е виновен, от обстоятелството, че срещу него е водено разследване и е бил подсъдим с обвинение за престъпление са се възползвали опонентите му в предизборна кампания за кмет на с.Победа, в която той е участвал. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взема предвид, че предизборната кампания се е развила след неговото оправдаване, няма данни прокуратурата да е разгласявала данни по обвинението, а и въпреки негативните обстоятелства ищецът след тази предизборна кампания е станал и към момента е кмет на с.Победа. Липсват доказателства за това ищецът да е търсил конкретно работа, която да му е била отказана предвид наказателното преследване срещу него, а твърденията на свидетеля С. в тази връзка са твърде общи.