Решение № 45 от 05.03.2024, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Момчилград, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100197 по описа за 2022 година

Предявен е иск за делба на недвижим имот, придобит по наследство, с правно основание чл.69 от ЗНасл. вр.чл.34 от ЗС вр. с чл.341 и сл. от ГПК-във фазата на извършването.

С Решение № 240/ 07.09.2023г. по гр.д.№ 197/2022г. на РСМомчилград, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между страните по делото, а именно; между Ш. Е. И. с ЕГН- **********, и И. К. И. с ЕГН**********, и Е. Е. Д. с ЕГН- **********, М. Е. Д. с ЕГН- **********, и В. Е.

Д. с ЕГН- **********, на следните недвижими имоти; Двуетажна масивна жилищна сграда в гр.Джебел, обл.Кърджали, състояща се от първи етаж със застроена площ 70,40 кв.м., и състоящ се от две стаи, кухня и коридор и втори етаж, със застроена площ 77,08 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с Парцел II- 50 в квартал 8 по регулационният план на гр. Джебел от 1971г., с площ 446 кв.м. /Понастоящем отразени в Кадастрално-административната информационна система на АГКК като Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на обл.Кърджали, общ.Джебел, гр.Джебел, с площ 597 кв.м., и Сграда с идентификатор *** по КККР на обл.Кърджали, общ.Джебел, гр.Джебел, със застроена площ от 86 кв.м., с адрес на поземления имот и сграда:

1 обл.Кърджали, общ.Джебел, гр.Джебел, п.к. 6850, ул. ********************, при следните дялове- 1/10 идеални части- собственост на ищцата Ш. Е. И., 6/10 идеални части- собственост общо на двамата ищци Ш. Е. И. и И. К. И. в режим на СИО, и по 1/10 / идеални части, или общо 3/10 идеални части, собственост на тримата ответници- Е. Е. Д., М. Е. Д. и В. Е. Д..

Така цитираното решение на съда е влязло в законна сила.

Във първото заседание по делото, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, са направени следните искания, вписани в съдебният протокол, както следва; Искане от страна на ищцата Ш. Е. И., чрез пълномощник адв.С. М. по смисъла на чл.349 ал.1 и ал.2 от ГПК- за възлагане на процесният имот изцяло в неин дял и собственост.

По така направеното искане за възлагане на имот от другите участници в производството по делото- ответниците Е. Е. Д., М. Е. Д. и В. Е. Д., чрез адв.Е. У. е направено насрещно искане за възлагане на имота по реда на чл.349 ал.1 и сл.ГПК.

Няма направено искане от ищеца И. К. И. за възлагане на имота .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е назначена и извършена от инж.В. Д., съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява следното; Предмет на делбата е процесният недвижим имот, представляващ Двуетажна масивна жилищна сграда в гр.Джебел, обл.Кърджали, състояща се от първи етаж със застроена площ 70,40 кв.м., и състоящ се от две стаи, кухня и коридор и втори етаж, със застроена площ 77,08 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с Парцел II- 50 в квартал 8 по регулационният план на гр.

Джебел от 1971г., с площ 446 кв.м. /Понастоящем отразени в Кадастралноадминистративната информационна система на АГКК като Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на обл.Кърджали, общ.Джебел, гр.Джебел, с площ 597 кв.м., и Сграда с идентификатор *** по КККР на обл.Кърджали, общ.Джебел, гр.Джебел, със застроена площ от 86 кв.м., с адрес на поземления имот и сграда: обл.Кърджали, общ.Джебел, гр.Джебел, п.к. 6850, ул. ********************, при 5 дяла- със съответни идеални части за всеки от съделителите /за ищцата Ш. И. и за ответниците Е. Д., М. Д. и В. Д. по 1/10 ид.част, и общ дял като СИО от 6/10 ид.части за 2

Ш. И. и И. И..

Общата стойност на делбеният имот възлиза на 106 159 лева.

Ст-стта на 1 бр. дял, съставляващ 1/10 идеални части възлиза на 10 616 лева, а на 6/10 ид.части- на 63 695 лева.

1/Вещото лице е посочило, че посоченият процЕ. имот е неподеляем на 5 реални дяла- като е посочено, че за да се подели е следвало да има одобрен инвестиционен проект /какъвто липсвал/.

Стойностите на дяловете са следните; 1; 6/10 идеални части за Ш. И. и И. И.- на ст-ст 63 695 лева;

2; 1/10 ид.части за Ш. Исмали- на ст-ст 10 616 лева;

3; 1/10 ид.части за Е. Д.- на ст-ст 10 616 лева;

4; 1/10 ид.части за М. Д.- на ст-ст 10 616 лева;

5/ 1/10 ид.части за В. Д.- на ст-ст 10 616 лева;

По делото е разпитана като свидетел Г. Р. М., което сочи, че познава Ш. от 25 години, откакто родителите й купили къщата, и в нея живеели само Ш. и нейната майка, за която се грижела Ш.. Ответниците не живеели в къщата, като преди баща й да почине в къщата са живели той, майката и Ш..

Свидетелката твърди, че съпругът не Ш.- И. е живеел на село и в Турция, където работел, и идвал отвреме на време, а тя Шенюл е живеела в имота и се грижела за майка си.

Като свидетели са разпитани посочени от ответниците лица, и това са М. М. Д. /син на един от ответниците/ и МЮМЮН МЕСТАН ХАЛИЛ /тъст на първият свидетел/, които посочват, че бабата живее на първият етаж, а М. и неговото семейство живеели на вторият етаж от 2011-12 години, и били направили ремонт- посочват на оградата, и хвърлили много пари. И двамата са категорични, че Ш. и И. /съпругът й/ живеели в Турция- Люлебургас, и идвали в България 5-6 пъти в годината за по няколко дена. Бабата се грижела сама за градината си, цепела дърва, готвела, и Ш. не се грижела за нея.

В тази фаза от делбеното производство са представени и следните писмени доказателства; декларация от ищцата Ш. Е. И., че не притежава друго жилище, освен процесният недвижим имот; Справка от СВп. при РСМомчилград, от която е видно, че същата през 2019г. е закупила 6/ 10 ид.части от процесният недв.имот от лицето Ш. М.Д. /майка на ищцата и на 3 тримата ответници- което се установява със другите представени по делото писмени доказателства- обсъдени в 1-вата фаза на делбеното производство/.

От гореизложеното е видно, че процесният недвижим имот е неподеляем като жилище на 5 реални дяла по смисъла на ЗУТ - в тази насока са изводите на вещото лице, по извършената единичната експертиза- като това заключение е прието от съда.

И тъй като процесният имот съставлява Двуетажна къща, което е жилище, и гараж, построени върху ПИ, както и че жилището и ПИ са по едно, а делбата следва да се извърши между 5- ма съделители и 5 дяла, и липсата на възможност за всеки един от тях да се определи реален дял от процесният имот, поради неподеляемост на същият, то съдът намира, че съсобствеността между тях следва да бъде прекратена чрез някой от способите за това. Както се упомена, не може да се извърши подялба на процесният имот /така, както е описан по-горе/ и съставяне на дялове, които реално да бъдат получени от съделителите, и затова способът по чл.347 от ГПК се изключва като такъв за прекратяване на съсобствеността между страните по отношение на процесният имот.

Пред съда остават другите два способа за прекратяване на съсобствеността между страните, а именно; или чрез изнасяне на публична продан по реда на чл.348 ал.1 от ГПК, или пък да бъде поставен в дял на някой от съделителите по реда на чл.349 ал.1 или ал.2 от ГПК.

Предвид направеното съделителите искане за поставяне в дял на имота- а именно от ищцата Ш. И. и тримата ответниците Е. Д., М. Д. и В. Д.всички притежаващи по 1/10 ид.част, като липсва изразеното от другият ищец И. И. /притежаващ ведно със ищцата Ш. И. общ дял от 6/10 идеални части/, съдът намира, че способът за поставяне в дял и собственост на целият имот само на единият от съделителите за прекратяване на съсобствеността е найудобен за тях, а и би отговорил на техните потребности. При този способ съделителят, на който се възлага в дял и собственост процесният имот, следва да заплати на другите съделители стойността на техните дялове, съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, и по този начин да се стигне до уравняване на техните дялове със дела на първия от тях, т.е., да се стигне до получаване на паричния еквивалент на техния дял.

4

Съдът намира, че имотът следва да се постави в дял и собственост на съделителят Ш. И., т.к., спрямо нея са налице предпоставките по чл.346 ал.2 от ГПК /видно от показанията на свидетеля тя е живяла там при откриването на наследството, и няма друго жилище в това населено място/ и същата е направила искане в тази насока, като ведно със съпруга си притежава и 6/10 идеални части от имота, и по този начин ще се постигнат целите на делбеното производство.

Съображения за подкрепа на този избран от съда способ за прекратяване съсобствеността по отношение на процесният имот, имащ характер на жилище-поставяне в дял по реда на чл.349 ал.2 от ГПК, е обстоятелството, че имотът е жилище, в което съделителката е живяла и се установи, че това е било към откриването на наследството, както и по делото се установи, че не притежава друго жилище /недвижими имоти/ в населеното място или на друго място- в този смисъл е саморъчно подписаната заверена декларация и справката от Служба по вписванията при РС- Момчилград.

Съдът приема за доказано обстоятелството, че Ш. И. е живяла в жилището допреди смъртта на общият им наследодател- нейният и на ответниците баща, и в това жилище живее и понастоящем – първият етаж, ведно със своята майка за която полага грижи. Установи се, че ответниците не живеят в къщата, като на втори етаж живее синът на единият от ответниците от 10тина години със своето семейство /но същият не е съделител/, като не се установи там да са живели останалите съделители- ответниците. Както и се установи, ищцата Ш. И. е живяла в това жилище и при откриване на наследството, както и че е единствено жилище, и това не се опровергава от наличието на писмени доказателства- обсъдени по-горе, от които се установява, че същата няма други жилища /в този смисъл е подадената от нея декларация. В този смисъл са и показанията на разпитаният по делото свидетел- в първото по делото заседание.

Съдът не възприема като достоверни показанията на св.М. Д. и М. Х., т.к. същите са заинтересовани лица от изхода на делото- първият ползва етаж от къщата, а втория е негов тъст.

Съдът не обсъжда представените разписки за платени комунални услуги- заплатени ВиК услуги, издадени на името на М. Д., т.к. по делото не се оспорва, че последният ползва етаж от имота.

5

Съобразно изложеното съдът намира, че съсобствеността на процесният имот между страните по делото следва да бъде прекратена чрез използване на метода “поставяне в дял” на имота на един от съделителите- на този, който отговаря на условията по чл.349 ал.2 от ГПК /имотът съставлява жилище, което е единствено за направилият в срока по чл.346 ал.4 от ГПК искането за възлагане съделител, който е живял в него, и категорично се установи, че това е било при откриването на наследството, и този съделител, видно от декларацията няма друго жилище/.

Предвид изложеното съдът намира, че делбата между страните по делото следва да приключи със поставяне във дял и собственост на целия процЕ. имот на съделителя Ш. Е. И., а останалите съделители- само ответниците, които са нейни братя, следва да получат паричната равностойност на своите части от общия имот /в стойностите, посочени в заключението на вещото лице от съдебно-техническата експертиза/, платими от този съделител съгласно разпоредбата на чл.346 ал.5 от ГПК в 6 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за извършване на делбата.

Съдът счита, че следва да има заплащане само на стойността на съделителите- ответници, т.к. другият съделител- И. К. И. е неин съпруг и с него ищцата получава в общ дял 6/10 ед.части от процесния имот, като СИО, поради обстоятелството, че те двамата ищци са придобили собствеността върху тези 6/10 ид.част по време на брака, чрез възмездна сделка. Именно поради обстоятелството, че съделителката Ш. И. притежава със своят съпруг и 6/10 ид.части от имота не следва и да има заплащане на равностойността на тези части.