Определение № 511 от 05.02.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 545/2024
- Вид
- Определение № 511
- Подписан
- 05.02.2025
- Състав
- Пламен Стоев, Здравка Първанова, Розинела Янчева
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72, ал. 1 · Закон за културното наследство
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511 гр. София, 05.02.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове:
Здравка Първанова
Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20248002100545 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 13145 от 20.10.2023 г. на Г. Б. Л.-С. и И. Б. Л., [населено място], подадена чрез адвокат Х. Х., и касационна жалба вх. № 13755 от 02.11.2023 г. на В. Д. Л., Ю. Л. Л., Д. К. Л., К. Д. С., И. Р. С., С. В. С., С. Г. С., Е. Г. С. и К. Г.
С.-Р., подадена чрез адвокат К. Л., срещу въззивно решение № 515/21.08.2023 г. по в. гр.д. № 1026/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград.
В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Г. Л.-С. и И. Л. се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба; 2. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение; 3.
Може ли съдът да се позовава на доказателства, които не са събрани по съответния ред и след настъпила преклузия за представянето им; 4. Представлява ли процесуално нарушение неизлагането на мотиви относно наличието на осъществено лично ползване при предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС; 5. Следва ли съдът да изложи мотиви относно събраните в хода на производството доказателства, които установяват осъществено от ползващия съсобственик 1
„пречене“ на останалите съсобственици да ползват вещта при предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС; 6. Следва ли съдът да изложи мотиви относно противоправността на деянието при предявен иск по чл. 45 ЗЗД и представлява ли процесуално нарушение неизлагането на мотиви в тази насока; 7. Следва ли да е налице ползване на целия имот от страна на един или част от собствениците, за да се приеме, че е налице лично ползване от тях, като условие за основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС; 8. При установено ползване само на част от съсобствения/те имот/и следва ли да бъде доказано, в условията на пълно и главно доказване, че ползваната част надхвърля притежаваните от ползващия съсобственик идеални части, за да се приеме искът по чл. 31, ал. 2 ЗС за основателен и чия е доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство; 9. За да е налице лично ползване на съсобствен имот, следва ли да се установи, че имотът е ползван от съсобственика за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нормалното предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията и да накърнява свойствата на имота; 10. Води ли липсата на противоправност на деянието до неоснователност на предявен иск по чл. 45 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на В. Л., Ю. Л., Д. Л., К.
С., И. С., С. С., С. С., Е. С. и К. С.-Р. се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е и ако е опорочен, тогава какъв е неговият порок; 2. Представлява ли писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС протокол от събрание на мажоритарните собственици, в който се съдържа решение ползващите имота съсобственици да бъдат поканени да предадат владението му до определена дата, след която ако не го сторят ще дължат обезщетение за лишаване от право на ползване, който протокол е получен от ползващите съсобственици; 3.
Когато един от съсобствениците действа в изпълнение на решение на ОС на по-голяма група от съсобственици, неговите действия, обективирани в изпращане на нотариална покана, имат ли действие спрямо неподписалите лица или имат действие само по отношение на подписалите нотариалната покана; 4. Представлява ли съществено процесуално нарушение допуснатата грешка при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логическите правила.
Всяка от страните в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба на насрещните страни с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Г. Л.-С. и И. Л. претендират заплащане на сторените в настоящото производство разноски.
Касационните жалби срещу въззивното решение са недопустими в следните части: 1/ относно исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС на К. Д. С., И. Р. С., С. В. С., С. Г. С., Е. Г. С. и К. Г. С.-Р. за осъждане на Г. Л.-С. и И. Л. да заплатят обезщетение за това, че ищците са били лишени от възможността да ползват съсобствения им имот с идентификатор *** и построените в него сгради; 2/ относно исковете по чл. 45 ЗЗД на В. Д. Л., Ю. Л. Л., Д. К. Л., К. Д. С., И. Р.
С., С. В. С., С. Г. С., Е. Г. С. и К. Г. С.-Р. за осъждане на Г. Л.-С. и И. Л. да заплатят на ищците обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на разрушени в имот с идентификатор **** три броя камини; 3/ относно исковете по чл. 45 ЗЗД на Ю. Л. Л., Д. К.
2
Л., К. Д. С., И. Р. С., С. В. С., С. Г. С., Е. Г. С. и К. Г. С.-Р. за осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на разрушен имот с идентификатор ****. Всеки от посочените субективно и обективно съединени искове е с цена под 5000 лева. В тези части въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
В останалите части касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 500290/11.05.2022 г. по гр. д. № 219/2019 г. на Районен съд – Разлог в частта, с която Г. Б. Л.-С. и И. Б. Л. са осъдени да заплатят на В. Д.
Л., Д. К. Л., /конституирана като ищец в хода на процеса на мястото на починалия ищец К.
Л. Л./, Ю. Л. Л., Е. Г. С., С. Г. С. и К. Г. С.-Р., /конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия ищец Г. К. С./, К. Д. С., И. Р. С. и С. В. С., сумата 52 568 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищците от правото им да ползват притежаваните от тях идеални части от процесните имоти, за всеки един от тях, както следва: за В. Л., с дял 6/24 ид.ч. - сумата 17522,67 лева; за Д. Л., заместила в процеса починалия ищец К. Л., с дял 3/24 ид.ч. - сумата 8761,33 лева; за Ю. Л., с дял 3/24 ид.ч. сумата 8761,33 лева; за Е. С., С. С. и К. С.-Р., заместили в процеса починалия ищец Г. С., с дял 3/24 ид.ч. - сумата 8761,33 лева; за К. С., с дял 1/24 ид.ч. - сумата 2920,44 лева; за И. С., с дял 3/48 ид.ч. - сумата 4380,67 лева и за С. С., с дял 1/48 ид.ч. - сумата 1460,22 лева, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на В. Л., Д. Л. /заместила в процеса починалия ищец К. Л./, Ю. Л., Е. С., С. С. и К. С.-Р. /заместили в процеса починалия ищец Г. С./, К. С., И. С. и С. С. сумата 18282 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди върху съсобствените им имоти, съставляваща припадаща се част за ищците от стойността на разрушената в имота сграда с идентификатор **** и стойността на разрушените камини в сграда с идентификатор ****, разпределена съобразно дяловете на всеки един от тях.
Постановено е друго, с което: 1/ са отхвърлени като неоснователни така предявените от Ю.
Л., Д. Л. и С. С. против Г. Л.-С. и И. Л. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС; 2/ ответниците са осъдени да заплатят на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на В. Л. – 16337,03 лева, на К. Д. С. – 2722, 84 лева, на И. С. – 4084, 26 лева, на С. С. – 2722, 84 лева, на Е. С. – 2722, 84 лева, на К. С.-Р. – 2722, 84 лева, които суми представляват обезщетение за лишаването от правото им да ползват притежаваните от тях идеални части от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 1874 кв.м., ведно с построените в него сгради с идентификатори ****, **** и ****, двете отразени като една сграда с идентификатор ****, **** и ****, за периода от 19.08.2015 г. до 09.05.2018 г. 3/отхвърлени са като неоснователни предявените срещу ответниците искове по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването от правото им да ползват съсобствените им имоти за периода 18.06.2015 г. - 18.08.2015 г. и за разликите над уважения до пълния заявен размер от 17522,67 лева за В. Л.; 4380,67 лева за 3
И. С.; по 2920,44 лева за К. С., С. С., Е. С. и К. С.-Р.; 4/ отхвърлени са като неоснователни предявените от В. Л., Д. Л., Ю. Л., Е. С., К. С.-Р., С. С., К. С., И. С. и С. С. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД против Г. Л.-С. и И. Л. за осъждане на ответниците да платят солидарно сумите на В. Л. – 5306, 50 лева; на Д. Л. и Ю. Л. – по 2653, 25 лева; на Е. С., К.
С.-Р., С. С. и К. С. - по 884,42 лева; на И. С. – 1326, 62 лева; на С. С. – 442,20 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на разрушен имот с идентификатор ****; 5/ ответникът Г. Л.-С. е осъден да заплати съответно: на В. Л. – 787, 50 лева; на Д. Л. – 393,75 лева; на Ю. Л. – 393,75 лева; на Е. С., К. С.-Р., С. С., К. С. – по 131,25 лева; на И. С. – 196,86 лева и на С. С. – 65,62 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г., които суми представляват обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на разрушени в имот с идентификатор **** три броя камини, като исковете за солидарно осъждане по отношение на другия ответник И.
Л. са отхвърлени като неоснователни.
Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 1091/18.03.2014 г. и решение за поправка на ОФГ № 1091/18.03.2024 г., постановени по гр.д. № 492/2011 г. на РС-Разлог, е допусната делба между Г. С., К. С., И. С., К. Л., Ю. Л., В. Л., А. С., действащ лично и със съгласието на майка си Е. Ц., Г. Л. и И. Л. на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, находящ се в [населено място], [улица] на построените в него сграда с идентификатор ****; сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор ****, отразени заедно като сграда с идентификатор ****; сграда с идентификатор ****; сграда с идентификатор ****, при следните квоти: 3/24 ид. ч. за К. Л., 3/24 ид. ч. за Ю. Л., 6/24 ид. ч. за В. Л., 3/24 ид. ч. за Г. С., 1/24 ид. ч. за К. С., 1/24 ид. ч. за И. С., 1/24 ид. ч. за А. С., 3/24 ид. ч. за Г. Л. и 3/24 ид. ч. за И. Л.. С решение № 3133/26.05.2017 г. по гр.д. № 492/2011 г. на РС – Разлог, във втората фаза на делбата, допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, като е постановено получената при публичната продан цена да се разпреди между съделителите съобразно квотите им на собственост, при пазарна оценка на имотите от 476 778 лева. В частта, с която ползването на допуснатите до делба имоти до окончателното извършване на делбата е предоставено на съделителите Г. С., К. С., И. С., К. Л., Ю. Л., В. Л., които са осъдени и да заплащат на Г. Л. и И. Л. сумата 515,25 лева, представляваща 1/4 ид.ч. от месечния наем в размер на 2 301 лева, първоинстанционното решение е отменено с решение №175/11.01.2018 г. по в.гр.д. № 885/2017 г. на ОС-Благоевград, като е постановено допуснатите до делба имоти да бъдат ползвани от съделителите В. Д. Л., К. Л. Л., Ю. Л. Л., Г. К. С., К. Д. С., И. Р. С. и С. В. С. при ежемесечно плащане на Г. Б. Л. и И. Б. Л. сумата от 286,75 лв., считано от влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното извършване на делбата. С въззивното решение е обезсилено и първоинстанционното решение в частта, с която Г. Л. и И. Л. са осъдени да заплатят на останалите съделители сумата 7 524,00 лева, представляваща 3/4 ид.ч. от стойността на разрушената и допусната до делба сграда с идентификатор ****, както и да заплатят на останалите съделители сумата 20 709,00 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от право на ползване на притежаваните от тях идеални части от делбения имот за периода от 18.06.2015 г. до 28.02.2017 г.
Разпечатката съдържа 34 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a274a2f1-ba6b-44ab-a50c-96aaf739d54f