Решение № 1871 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1871 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100506454 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6573/11.04.2025г. по гр.д. № 32533 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 173-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. №

183332/05.06.2024г. по регистъра на СРС на

Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д. С. К., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Д. С. К., ЕГН ********** дължи н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, заплащане на сумите, както следва: сумата от 1502,31лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението31.10.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в апартамент № 78 в гр. София ж.к. **** ; сумата от 260,92лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 16.10.2023г.; сумата от 12,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 31.10.2023г до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна 1 енергия за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 2,82лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за периода от 15.11.2021г. до 16.10.2023г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 60196/2023г. по описа на СРС.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 150723/29.04.2025г. по регистъра на СРС от ищеца Топлофикация

София”ЕАД, ЕИК 831609046 в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано. Посочило е, че представените нотариални актове установявали, че ответникът е съсобственик на имота. Те били вписани в Агенция по Вписвания, данните били достъпни, ищецът не можел да се снабди със заверени преписи от същите нито от Агенция по Вписвания, нито от съставилия го нотариус. СРС служебно следвало да се снабди със същите, като не го направил допуснал нарушение на закона. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете Д. С. К., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил жалбата . Посочил е, че не било установено да е носител на вещни права върху имота за периода. Представените от ищеца нотариални актове били изключени от доказателствения материал и по делото не било установено съществуване на договорно облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в имота за периода. Особеният представител е претендирал възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец –Далсия“ООД , ЕИК 041029500 не е изразило становище .

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 183332/05.06.2024г. по регистъра на СРС на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д. С. К., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.

154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Д. С. К., ЕГН ********** дължи н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, 2 заплащане на сумите, както следва: сумата от 1502,31лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-31.10.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в апартамент № 78 в гр. София ж.к. **** ; сумата от 260,92лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 16.10.2023г.; сумата от 12,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението31.10.2023г до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 2,82лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за периода от 15.11.2021г. до 16.10.2023г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №

60196/2023г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответникът е съсобственик на имота потребител на енергия в него, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължал и възнаграждение за дяловото разпределение, изпаднал в забава на плащането им и дължал обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия.

Ответникът Д. С. К., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че Не било установено по делото да е купувач на топлинна енергия в имота, нито да е потребила такава за процесния период.

Не било установено да е извършен реален отчет на уредите , нито че отчетни уреди са изправни. Не било уговорено възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, поискал е от съда да задължи ищеца да представи в оригинал представените с исковата молба писмени доказателства, включително нотариалните актове. Особеният му представител е претендирал възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца –– Далсия“ООД , ЕИК 041029500 не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 60196/2023г. на СРС съгласно което по заявление вх. № 307670/03.11.2023г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Д. С. К., ЕГН ********** да заплати на 3

Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 1502,31лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-31.10.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в апартамент № 78 в гр. София ж.к. **** ; сумата от 260,92лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 16.10.2023г.; сумата от 12,22лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението31.10.2023г до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 2,82лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията за периода от 15.11.2021г. до 16.10.2023г., разноски от 60,56лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление, на 21.05.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е представил на 05.06.2024г.

С Определение от 28.03.2025г. районният съд е изключил от доказателствения материал по делото представените с исковата молба нотариални актове № 84/1999г. и № 162/11.04.2012г.

Приети са протоколи за поставени съобщения за дати на отчет на уредите в сградата .

Приети са изравнителни сметки за потребена в имота топлинна енергия, както и фактури издадени от ищеца на ответника, сочещи ответника като потребител.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по техническата експертиза вещото лице е посочило, че за периода сградата била топлоснабдена и стойността на реално доставената енергия в имота е 3108,45лв.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че в система на ищеца по партида на ответника за имота били начислени сумите, за които са предявени исковете, нямало данни за извършени плащания на сумите.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от 4 права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда етажна собственост, за цена за дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена заповед за изпълнение.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването , че е носител на вземане за цена на дяловото разпределение на енергията, като ответникът е изпаднали в забава за изпълнението .

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за топлоснабдяването .

5

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ следва , че потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.